 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Помощ! Мисля да се самоубия
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 1834 пъти
Аз съм момче на 15 години и искам отново да ви поискам съвет. Преди около месец, писах тук, но някои неща премълчах, така че в новата ми история ще съдържа малко повече подробности. Искам предварително да се извиня ако има пунктуационни и правописни грешки, все пак знаете, че нашето поколение е малко по така неграмотно.
Имам сериозни проблеми, които са моята прекалена чувствителност и срамежливост, и ми е изключително трудно да ги преодолея. Като съм в училище не мога да обеля нито една дума, нямам никакви приятели, което ме измъчва страшно много, а в момента съм си харесал едно момиче, с което никого не сме си говорили, дори не знам дали знае, че съществувам. Също така съм силно чувствителен, което е ненормално за момче на моята възраст, защото когато някой ми каже само една груба дума и започват да ми текат сълзи и също обичам да се усамотявам, за да осмисля случилото се през деня. Също така проблемите на другите много често стават и мои проблеми, а моите ги забравям. Смятам, че тези неща ми пречат много, а когато стана по-голям, ще ми пречат още повече. Само че има още едно нещо, което ме измъчва доста, а това е моето близко минало. Какво имам предвид ли? Ами има предвид, че в момента моите родители са разделени, но когато бяха още заедно (те бяха последно заедно преди два месеца и половина) се караха изключително много заради пари и може би най вече заради мен. Баща ми беше силно притеснен за моята срамежливост, чувствителност и ниското ми самочувствие, и много често обвиняваше майка ми, затова че съм такъв. И може би имаше право защото тя така прави, че винаги да бъда близо до нея или поне да не съм навън с приятели, или изобщо да не бъда на вън защото според нея мога да пропуша или да взимам наркотици, и че ако излизам с приятели щяло да ми пречи на учението. Също така винаги ме праща при леля и братовчед ми през ваканциите, с които ми е доста приятно да бъда с тях, но пък чак всяка ваканция е вече прекалено. Също през лятната ваканция ходим заедно на море( само ние двамата, без никой друг) Най-лошото е, че не мога да и откажа, за да нея обидя абе с една дума винаги се опитвам да и угодя. Заради всичко това баща ми я обвиняваше. Но той никога не признаваше неговите грешки затова, че съм такъв. Още от малък, родителите ми се караха и то доста жестоко. Те се биеха дори един път баща ми залепи нож до гърлото на мама. Затварях се в стаята ми непрекъснато плачех, дори един път избягах от къщи и отидох при баба. Когато бях на училище, винаги бях с насълзени очи и не ми се приказваше с никой. Когато излизахме с тати, винаги ми четеше лекции и винаги ми втълпяваше кусурите ми, дори непрекъснато ги изказваше и пред други хора, например когато идваха на гости. Заради тези неща на баща ми, смятам, че по-виновният за това, съм прекалено срамежлив, чувствителен и с ниско самочувствие. Лошото в случая, е че всичко това ме мъчи и в момента, все си спомням за техните караници, но все пак и за добрите моменти когато бяха заедно. Сега, само че искам да се променя малко за да имам приятели(истински приятели), но това почти е невъзможно, защото миналата година съучениците ми искаха да си говорят с мен, но аз все се дърпах от тях и сега много съжалявам. В момента, както разбрахте, си харесвам едно момиче, което е може би също малко срамежлива, но не колкото мен, аз съм просто ненадминат. Нито знам как да започна разговор с нея, дори не и знам интересите за да завържа някакъв разговор, а много искам да станем гаджета или поне приятели.
Ами това беше моята история и се надява да не ви е домързяло да я прочетете цялата, поради големия и обем. И също така ще съм ви изключително благодарен ако ми дадете съвет.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: b36de4e4c4 |
|
1. Виж сега, бил съм в подобно положение на твоите години. Повярвай ми всичко ще е много по - добре след 2-3 години. Просто работи върху себе си, като за начало си поставяй малки цели и измисли как да ги постигнеш. И каквото и да правиш не мисли за самоубийство защото няма как мислите ти да са толкова черни и да се чувстваш добре. Опитай се да се движиш повече и задължително си купи витамин Д3, защото депресията си е вид болест, а не само емоционално състояние.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: fd9e66532c |
|
2. Къде е мацката, която обясняваше, че е по-добре родителите да се разделят, когато отношенията им са много лоши? Не, че нещо, но е права за този случай.
Авторе, раздялата на родителите ти не е напълно лошо събитие. Колкото и да е тежко, трябва да осъзнаеш, че вече баща ти няма да държи нож до гърлото на майка ти, че ти няма да заспиваш с виковете им и няма да слушаш обвиненията им. Това е част от миналото. Всичко свърши, край, свободен си да се чувстваш човек. Трябва ти още време да го осъзнаеш, все още се страхуваш и си носиш лошите спомени, но бъди сигурен, че в бъдеще ще става все по-спокойно.
Имаш спешна нужда от самочувствие, поне мъничко. Не се чувствай зле, че си чувствителен, това качество е хубаво, но отнема време да свикнеш с него и да го превърнеш в своя сила. Чувствителните хора са добри емпати, те умеят да разбират другите и това им дава невероятна възможност да изграждат силни връзки. А според мен ти си точно емпат- чувствителен, приемаш присърце чуждите проблеми и си интровертен, обмисляш много и живееш повече във вътрешния си свят. Трябва да има повече такива хора. Чертите, които ти намираш за своя слабост, всъщност са си сила. Самочувствието ти е било мачкано от баща ти, нали си мъж, трябва да си това и това- Ами, не. Не трябва да се държиш като алфа мъжкар, трябва само да си държиш на думата и да си тежиш на мястото, което означава, че не е нужно да си мачо. Ако ти наистина си това, което твърдиш, че си, то имаш потенциала да станеш страхотен човек, стига само да си повярваш. Време ти е малко да се отлепиш от полата на мама. Обясни ѝ, че си голям, че имаш нужда да бъдеш сам, че не ти се ходи на море. Няма да се получи от един разговор, но така се започва. Докато се криеш зад нея, никога няма да бъдеш самостоятелен. За момичето, което харесваш, просто я заговори. Всъщност, не само нея, заговаряй всички. Питай ги как са, дали са научили урока, дали ще излизат в междучасието, питай ги за хобита и интереси, питай ги какво правят след училище. В повечето разговори темите идват сами, а не се мислят предварително. Говори, опитвай се да завържеш приятелства. Сигурно няма да бъде напълно успешно в началото, но си е трупане на опит в социални среди и ще свикнеш. Съучениците ти са се опитали да говорят с теб миналата година, така че надали ще те изолират, ако ти направиш опит сега. Не си мисли за глупости като самоубийства, а поработи над себе си. Не се съди твърде жестоко, ще става по-добре, това е просто лош период, но лошото вече е свършило.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: f1b0844c89 |
|
3. И защо ще се самоубиваш? Не бъди песимист. Животът може да е прекрасен и това ти го казвам като човек който е бил на ръба на самоубийството 2 пъти в живота си. За момент не мисли за лошото в живота си, а се помъчи да видиш хубавото. Защото със сигурност има хубави неща. Млад си, здрав си, имаш какво да ядеш и къде да спиш, имаш семейство, каквото и да е, семейство ти е. А сега си помисли че има момчета ма твоята възраст които са сираци, бездомни, просят по улиците, нямат какво да ядат нито къде да спят. Значи, все пак, имаш някакъв късмет в тоя живот. Милиони младежи по света гладуват или пък работят тежък физически труд за мизерни пари. Други пък живеят в държави където има война и техните близки са били убити. А пък има и такива които са инвалиди или тежко болни. По света има много много мъка. Но някои от хората които страдат все пак могат да направят много за да променят ситуацията. Това важи за теб. Имал си трудно детство, това е повлияло много на характера ти. Но не означава че винаги ще бъдеш такъв. Това че си чувствителен не е лошо или ненормално. Напротив, чувствителните хора имат много положителни черти. По-състрадателни са към останалите, проявяват разбиране, готови са да помогнат при нужда, благородни са... Не е проблем че си чувствителен, а това че не контролираш емоциите си. Това е първото нещо което трябва да промениш. Трябва да разбереш че в този живот оцеляват непукистите. Ако някой те обиди, да не ти пука. Просто трябва да имаш воля, да преглътнеш и да отвърнеш на този който те обижда. Обиждай и ти и не бъди глупак. Едно е да си чувствителен, а друго е да си глупак.
Започни да се харесваш! Да се обичаш. Обичай твоите хубави черти и качества. А ако има неща които не ти харесват, промени ги. Щом почнеш да се харесваш такъв какъвто си (нямам предвид само външния ти вид, а като цяло) ще ти се качи самочувствието. А един човек със самочувствие е привлекателен (естествено не става дума да бъдеш някакъв надут пуяк, а просто да се харесваш като човек).
Промяната няма да настъпи веднага, но ще настъпи, вярвай ми. Трябва постоянство.
Щом почнеш да се харесваш ти самия, ще харесваш и на момичетата. Няма как да промениш миналото, но бъдещето е в твои ръце. Недей да се самоубиваш. Аз исках да се самоубия, но не го направих и не съжалявам. Изживях прекрасни мигове на много щастие. Животът не е само училище и вкъщи. След 2-3 години ще видиш че училището е едно нищо в сравнение с живота. Има страхотни хора които биха те ценяли като приятел. Но за тази цел, започни да се обичаш ти самия. Няма хора с перфектен живот или семейство. Всеки си има проблеми. Но само силните ги преодоляват. Това което не те убива те прави по-силен. Тъй че, бъди силен!
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 3351257def |
|
4. Приятел, не се обиждай но изобщо не е нормално да си толкова чувствителен на 15г. и да плачеш за една дума. Трябва да станеш по-мажествен с тренировки за да имаш повече тестостерон и приемай много магнезий за нервите.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: aaaad9b176 |
|
5. Аз мога да ти бъда истински приятел - точно такива хора, като теб, ценя - изстрадали, чувствителни, интроверти. Сигурен съм, че има и много други, които биха ти били приятели. Още си малък и има да се развиваш в различни направления. Едното от тях е подобряване на комуникацията с другите, което би повишило шансовете ти да намериш това, което търсиш.Най-лесното упражнение за това е, да четеш на глас, като използваш различни интонации и сила на говора, а не само монотонно четене. Това ще ти помогне не само за развитието на речта, но и ще знаеш, че каквото и да кажеш, ще можеш да го кажеш уверено. В заключение, има разлика от търсенето на приятели и гадже, и превръщането на това търсене във фикс идея. Тези неща не стават насила, а зависят от твоята същност. Подобравай себе си в различни направления.
|
...
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 6f53898a2c |
|
6. Здравей! Случи се така, че на твоята възраст страдах от същия проблем. Той бе причинен от сходни обстоятелства – родителите ми живееха и сега продължават да живеят разделено без развод. Баща ми емигрира в чужбина, когато бях на шест и оттогава се връща в БГ един-два пъти годишно за по две седмици, от които няколко дни прекарва с мен и с майка ми. За да „оползотвори” времето винаги се държи прекалено дидактично с мен, т.е пряко критикува недостатъците и слабостите ми (обикновено грубо или с присмех) в това число срамежливостта ми, породена от ниско самочувствие, която според него е една излишна човешка особеност, възпрепятсваща създаването на постоянни социални контакти. Те от своя страна са ключют към успеха в живота или казано с други думи умението да се общува с хората определя до голяма степен визията на човека – както би се изразил той. В тази връзка поддържането на контакти с много хора, притежаващи различна ценностна система, допринася за обогатяването на социалния опит, нужен за преодоляването на трудни житейски ситуации. Или с колкото повече хора общуваш, толкова по-добре за теб. Излишно е да споменавам, че когато се срещам с баща ми, той започва да повтаря гореспоменатите реплики като някоя мантра, която понякога честно казано едвам понасям. Дотук с описанието на неговите философски възгледи, водещи до нищо друго освен кавги и разпри между мен и него, в които често се намесва и майка ми. Подобно на твоята майка ми също е обвинявана за изграждането на моя особен характер, за липсата на приятели и прочие. На 15 години бях склонна да се ядосвам и да тъжа заради поведението на баща ми, и заради факта, че той не ме харесва. В класа си не успях да създам никакви приятелства, а и извън училище не излизах с никого, седях по цял ден вкъщи или се разхождах из града сама. Най-голямата утеха намирах в книгите. По това време открих Мураками (един от любимите ми автори), четях и препрочитах „Кафка на плажа”. Протагонистът в романа също е изпаднал в депресивно състояние, търси промяна, защото е винаги сам, и затова бяга от вкъщи. По принцип не обичам спойлерите и няма да разкривам повече от историята. В случая исках да изтъкна, че заради тази книга си мислех как мога да избягам от вкъщи, къде ще отида и какво ще направя. Явявали са ми се и други, по-налудничави мисли, свързани със заглавието на твоя пост. Но с течение на времето разбрах, че такива хрумвания са напълно безсмислени, защото човек сам може да определи своето щастие без намесата на други хора. На мен ми беше отначало трудно да асимилирам как би било възможно такова нещо. Реално погледнато обаче самотата дава необходимата свобода за самоусъвършенстване и за търсене на нови интереси. Самоизолацията е дотолкова болезнена, колкото ти си мислиш, че е. За да прогледнеш за нейната ползотворност трябва да надраснеш собствените си комплекси. Игнорирай упреците на баща ти, не се връщай към спомена за мъчителното детство, опитай се да пребориш травмата. Звучи лесно на думи, но всъщност в действителност е трудно осъществимо. Не отричам и че и аз не съм се освободила напълно от личните си комплекси, които до някаква степен успях да притъпя. В моя път на израстване ми помогнаха няколко неща : 1) четенето на книги, тук мога да спомена (освен произведенията на Мураками) : Името на вятъра– Патрик Ротфус, Първият закон (трилогия) на Джо Абъркромби, 451 градуса по Фаренхайт – Рей Бредбъри, Сянката на вятъра, Играта на ангела, Затворникът на рая, Лабиринтът на духовете (четирилогия) на Карлос Руис Сафон, разказите на Лъвкрафт, Хиперион на Дан Симънс, Мъглороден на Брандън Сандерсън, Пилето на Уилям Уортън, Метро 2033 на Димитрий Глуховски, Играта на Ендър на Орсън Скот Кард, 2) филмите и сериалите : Donnie Drake, Submarine, The art of getting by, Garden State, Sing Street, The Breakfast Club, Twin Peaks, Babylon Berlin, Westworld, Lost, True Detective, Fargo, 3) аниметата : Oregairu, Neon Genesis Evangelion, Hyouka,Erased, Code Geass, Another, Death note, Parasyte : The Maxim, 4) мангата : Berserk, Attack on Titan, Claymore, Relife 5) албумите на Nine Inch Nails, Ghost, Gojira, Summoning, Batushka, Therion, Machine Head, Ayreon, Oomph, Rotting Christ, Apocalyptica, Jim Kirkwood, 6 ) картините на Дали, Бош, Мунк, О’Кийф, Кандински, Фридрих, 7) подреждането на twisty puzzles от рода на Рубик кубчето, 8) домашния ми любимец - морско свинче, за когото се грижа, 9) интроспекцията и размислите върху живота, 10) но не на последно място сайтът LonerWolf – той съдържа много полезни статии за самотата и за изолацията – горещо препоръчвам . А и относно момичето – тази история ми напомня, че в девети-десети клас преследвах едно интровертно момче, когото считах за мистериозно интересен, защото не споделяше нищо за себе си – същото, което правих и аз. Така де исках да се запознаем по някакъв начин, но не знаех как точно да постъпя и една вечер от любопитство го проследих до мястото, където живее, ала той не се обърна да ме види, въпреки че вървях след него. Разминавали сме се по-коридорите на училището доста пъти близо един до друг, обаче никога не забелязах той да проявява някакъв интерес към мен и не след дълго забравих за него. Какво мога да кажа за твоето момиче – навъртай се около нея, но бъди предпазлив, можеш първоначално да й зададеш по един въпрос на ден на някаква банална тема, като например правила ли е контролно по X предмет, какво домашна са й дали по X, дразни ли я студеното време и прочие. Като ги повториш въпросите няколко дни и ако тя не те отреже, намери сходен момент, когато тя е сама и няма хора около нея, и й сподели, че си забелязал, че тя също като теб е по-различна от другите, не е толкова отворена и може би имате сходни интереси. Ето защо бихте могли да станете приятели или поне добри познати. В случай, че се съгласи, продължи да общуваш с нея през междучасията. Когато си изградите добри отношения, я покани на кино или на разходка из града или извън него. За другото е излишно да я насилваш. То ще си дойде от само себе си, ако е писано да стане така. Ако пък ти откаже – не се сърди. Ще има и други момичета.
Надявам се да съм ти била от помощ.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 8516ceb42e |
|
7. Здравей. На 19 съм, момиче, но когато бях 8 клас в гимназията, не помня дали бях на 14 или 15, имах период на ужасно тежка депресия и също обмислях самоубийство.. почти бях решена. Така де, сега съм на 19 и жива :) Пиша, за да ти кажа че нещата се оправят. На тази възраст е нормално да си по-чувствителен и емоционален. Ти явно си си такъв по характер, също като мен, в което няма абсолютно нищо лошо! Сто пъти по-лошо е да си безчувствен камък, познавам такива хора и са вечно празни и нещастни.. Не искаш да си такъв. Това, че се разплакваш от груба дума и ми при мен го имаше на тези години, не същото де, но нещо подобно. Примерно изкараха едно момче на дъската, и то не можеше да реши задачата и всички почнаха да се смеят и да го обиждат, и на мен очите ми се насълзиха от съчувствие и възмущение как може да се държат така.. споделих на нашите и те казаха същото: Прекалено си чувствителна.. Няколко години по-късно все още съм доста чувствителна, но вече не толкова. Някак си.. с времето се научаваш да не ти пука за някои неща и си изграждаш характер. И на мен ми беше адски трудно да социализирам. Изпадах в нервна криза, когато се налагаше да отида до магазина, защото видиш ли ще трябва да обеля няколко думи на касата... а когато химикалката ми паднеше на земята в клас, буквално ми идеше да умра, защото си мислех, че всички ще ме гледат докато я вдигам и просто наистина ми се умираше от такова дребно нещо.. Познати са ми крайните емоции. Виж, приятели ще си намериш, но не става насила. За съжаление, не знам какъв съвет да ти дам за това да се отпуснеш и разчупиш, защото от личен опит знам, че не става ей така. Много пъти съм си казвала ще бъда отпусната, ще бъда спокойна и когато моментът дойде, се сковавам. Просто с годините и времето се научих да се отпускам, някак си от само себе си. Като пораснеш, осъзнаваш някои неща и осъзнаваш, че няма смисъл да те е срам, и че има и други, които се чувстват така и такива.. Това естествено е моят опит. Ако другите могат да ти дадат някакви съвети и техники относно това как да завързваш по-лесно запознанства и разговори, много ще се радвам :) Като цяло, исках да ти пиша, за да ти кажа, че има надежда и нещата СЕ оправят, ако пожелаеш и ако положиш усилия. Но отнема време. А относно момичето, щом и тя е поне малко срамежлива, мисля, че ще се отнесе нормално и няма да ти се подиграе или нещо. Аз като харесвах едно момче в 9 клас, месеци наред кроях планове как да го заговоря и накрая просто отидох при него и въобще не ми пукаше. :D Не излезе нищо от цялата работа де :D Опитай се да я потърсиш по фб, ако й знаеш името, ако не, единственият начин е да отидеш при нея наживо или нещо по-заобиколно, не знам..
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 3012a537e9 |
|
8. Разсъжденията ти са в правилната насока, ум надали ти липсва, но ако търсиш магически съвет, такъв няма. Животът е борба и трябва да се бориш. За съжаление родителите имат тенденцията да виждат собствените си грешки в децата си, и да третират децата си, така като се отнасят към грешките си. Ролята на бащата е да ти покаже на практика как да се справиш с живота, да те води насам натам, да ти показва живота, да общува истински с теб. Не да ти чете лекции. Но второто естествено е по-лесно и по-разпространено. Аз израснах напълно без баща, също прекалено чувствителен и срамежлив. Съвет не мога да ти дам, защото на твоята възраст все още няма как да схванеш нещо. А то е че всяко нещо си има цена в този живот. Получиш ли едно, се лишаваш от друго и обратното. Нещо може да си мислиш че ти липсва, но пък получаваш друго. Има баланс, и чашата не е никога наистина пълна, или наистина празна. Приеми се такъв какъвто си. Родителите ти са имали роля, дали са ти някаква рамка да се развиваш, но те не са те "направили" това което си. И няма как да ти кажат какъв си и какво трябва да търсиш в живота.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: a7864026c8 |
|
9. И аз бях много чувствителен в гимназията и плаках за щяло и нещяло. Плакал съм на песни, плакал съм за "неизживяните моменти" (защото и аз бях много срамежлив и си харесвах разни мацки, но нищо не предприемах и вечер плаках как "губя любовта на живота си"), плакал съм за това, че съм неспособен да бъда като другите, както и за това, че ме тормозят (доста ме закачаха защото бях срамежлив) и тн.
Ще ти кажа на мен кое най-много ми помогна: това бяха хобитата и фитнеса. В моя град имаше школа по актьорско майсторство, към която се записах. Паралелно започнах да се уча да свиря на барабани и исках да формираме група. Въобще, гледах да се занимавам с някакви неща, които са ми приятни и които да ме разсеят от неадекватността ми в училище. Долу-горе по същото време (към 17 год възраст) започнах да ходя и на фитнес, а като нямах пари тренирах на лостовете в даскало. Всички тези неща доста ми помогнаха да се тонизирам, да стана по-отворен (актьорското ме научи как да контролирам гласа си и сега имам много силен глас). На 18 годишна възраст започнах да ходя на дискотеки (преди това не ми даваха, а майка ми непрекъснато ми повтаряше да не се занимавам с момичета, защото щели да ми навредят на ученето). Бях стигнал до ниво като съм в дискотеката и момичета да идват да ми се натискат, а после да ме търсят по фейсбук. И това при условие, че на 16 бях пъпчив очилат(и лещи сложих) изгърбен тийн, на когото му се подиграваха. Ех яки времена... преди десетина години беше това.
А чувствителността сега я мислиш за нещо лошо, но тя ти помага за интуицията. Сигурно можеш да преценяваш поведението на хората много добре, защото хващаш и малките детайли.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 4bc85835d0 |
|
10. Като прочетох всичко това... Животът ни е толкова сходен. На твоята възраст съм, но съм момиче. Имам изключително големи проблеми със срама. До скоро нямах никакви приятели просто, защото не мога да поддържам разговор. Ако ме питат нещо отговарям, но самата аз не бих могла да измисля тема на разговор. Родителите ми също са разведени, но бях по-малка, когато това се случи. И въпреки това имаше много драма, рев и лъжи. И... Дори и сега има. Разликата обаче е, че с времето се научих да прикривам всякакви емоции и чувства. Хората ме смятат за студена и сериозна. И наистина съм такава. Само, когато съм напълно сама си позволявам да се отпусна. Смятам, че и ти трябва да се научиш, защото за един мъж е още по-важно да не показва слабост.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
