 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Чувствам се празна
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 1147 пъти
Здравейте:)
Напоследък не се чувствам добре... Всеки ден има поне 1000 неща, които да ме карат да се усмихвам... с нашите са ок нещата, в училище съм добре с успеха, с приятелите е постоянно купон.
Е, може би в това се крие проблемът ми - всяка седмица ходя или правя купони у нас, напиваме ме се зверски, забивам се с когото ми падне... и уж ми е забавно, но накрая като тегля чертата - идея си нямам какво ще следвам след като завърша (11 клас съм), не знам къде ще съм утре и какво с кого ще правя, нямам особени хобита (всичко ми омръзва страшно бързо)... все едно съм се оставила на течението, на произвола. Преди ходих на фитнес и блъсках като луда, след което чувствах известна доза удовлетворение, но вече и това го няма. Сега, не мисля че съм в някакъв вид депресия, вероятно просто преминавам (както всеки човек) през някаква метаморфозна екзистенциална криза. Но наистина не знам какво да правя - получавам всичко, което искам, даже съм презадоволена. Отвътре обаче се чувствам сякаш съм разядена и изгнила. Лошото е че започвам да придобивам някакви нездравословни навици като да не ходя на училище, когато не съм в настроение или да прибягвам до храната като утешение. Да не говорим че днес сутринта бях у нас с един бивш и в 10:30 бях горе на черешата малко след това и под масата (водката добре ми влезе), след което той щеше буквално да ме изнасили (а не беше пиян колкото мен), след което си тръгна, а аз понеже ментално не бях особено адекватна реших да скипна училище. О уау. И странното е, че от време на време ей така се разревавам, щото осъзнавам колко съм зле и точно след 2 минути вече ми е безразлично, след като вниманието ми бъде отвлечено от някакъв тривиален феномен, като преминаваща по улицата линейка.
Питането ми е :
Освен няколко шамара зад врата от тати и Исус какво още ми трябва, за да почувствам екзистенциална наслада?
Момиче 17
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 1a796e6705 |
|
1. Описваш за съжаление модерната ни култура - материално задоволена, но изпразнена от съдържание. Повечето са толкова изпразнени от съдържание, че дори не осъзнават, че външно са задоволени, но отвътре се чувстват празни, и искат още и още. Повече пари, нов любовник, нови играчки... Ти поне го осъзнаваш на някакво ниво, и сякаш искаш да се самоунищожиш. Трябва да намериш нещо в което виждаш смисъл в тоя живот, друг не може да ти го каже. Навремето са ги принуждавали - брак, деца, работа, оцеляване... не са имали време за екзистенциални кризи и ли да си пропилеят живота с безразборен секс, алкохол, наркотици... Сега... трябва да понесеш някакси свобода която имаш. Не е толкова лесно колко повечето си мислят...
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: ad8d00f970 |
|
2. Ъъъ, цели? Когато човек има цел, той е по-последователен и спира да се тормози, че животът му е хубав (например). Преследваш нещо, работиш за него усилено, то е в главата ти 24/7 и ти дава смисъл да дишаш. С това напиване, си точно доникъде. Все ще си неадекватна да влезеш в час, ако си пияна, с махмурлук или напушена. Просто няма как, ти и да отидеш, то ще е все едно.
Прави си някакви планове и ги следвай. Целият ти проблем се корени в това, че нямаш корени, вееш се с вятъра и се натоварваш психически, че нямаш представа, какво ще се случи утре или след 2 години. Просто седни, прегледай различни специалности и вземи някакво решение. Имаш година, можеш да го промениш, не се притеснявай. Идеята е докато препускаш през живота, да имаш посока на движение.
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
