|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Какво ми стана?
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 846 пъти
Здравейте аз съм на 20 и нещата вървят много на зле, ще бъда бърз. Преди имах самочувствие и бях амбициозен, но станаха едни случки от които според мен получих пост травматичен стрес. 2 месеца не излизах, след това се е пооправих, но останах сякаш променен, стеснителен съм, трудно ми е да водя разговори с някой който не познавам добре, имам 3ма приятеля, много добри и за винаги, но нещата са, че всеки порастна, аз не мога да работя, нямам мотивация и тн. Чудя се ако посетя психолог би ли ми помогнало, дори и със някакви лекарства?
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 5 години, 4 месеца hash: 92596dd3e8 |
|
1. Всичко е възможно, казано по-накратко и от твоята история. Човешката сила е едно необятно поле и ще се изненадаш стотици пъти от себе си, както в тази ситуация, така и в много други. Възможно е да се оправиш по чудо, но е възможно и доста време да тъпчеш на едно място. Движението е важно, разнообразявай ежедневието си и се опитвай да си максимално продуктивен. Ако всеки ден ти е сив, трудно ще се усмихнеш. Под движение нямам предвид точно физическо движение, имам предвид, че трябва да вървиш/растеш и емоционално.
Стресът от минали случки е голяма работа, на всичкото отгоре и гадна. Зависи от самата ситуация и характера на човек, някои се справят с преживяното, а други не могат.
При всички положения психологът няма да ти навреди. Ще ти задава въпроси, ще говори с теб и ще се опита да ти покаже начин на мислене, с който да преодолееш случилото се и да продължиш напред. Ако не можеш да видиш друга гледна точка освен сегашната ти, по-добре поговори с някого. От друга страна, трябва да си наясно, че психологът не може да ти помогне, ако ти не си готов за тази помощ и ако не си склонен сам да положиш усилия. Затова се опитай отсега да правиш малки крачки към възстановяването на естествения ред в живота ти. Лекарствата ги забрави, те не са спасение от проблема, а потискане на емоциите. Не е страшно, ако се подобряваш много бавно. Страшно е, ако изобщо не се подобряваш и не се опитваш да го сториш. Ако примерно крайната ти цел е да извървиш разстояние от точка А до точка Б, постижение е да направиш две крачки днес, четири утре, пет на третия ден и така нататък. Да се движиш бавно пак е хубаво, защото не си се предал. Не се отчайвай и не си мисли, че си единственият, който носи тежък товар. Със сигурност има много други хора, които се сблъскват със същото. Не се предавай. Направи всичко, което мислиш, че може да ти помогне- психолог или друго. Някъде из безкрайните опити ще се появи едно действие, което ще ти върне живеца. Твоята работа е да направиш всичко по силите си, за да го намериш. Няма да е все така.
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|