Споделена история от Тинейджърски |
Дилема относно връзка
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 1047 пъти
Здравейте! Бих искал да споделя положението, в което се намирам в момента.
Момче на 18 години съм, 12 клас. Остава ми съвсем малко време в училище. Също така съм и израелски гражданин и ми предстои служба в армията, най- вероятно от септември, октомври месец тази година. Чувствам се доста оптимистичен, по природа съм амбициозен и сериозен, и освен това сравнително лесно се адаптирам към среда. Бъдещето ми изглежда ясно, и родителите и близките ми ме подкрепят.
Има обаче един аспект от живота ми, в който се чувствам непълноценен- да създам връзка с момиче. Честно казано, никога досега не съм имал връзка, признавал съм се в любов на едно момиче, с което поддържахме добри отношения, но тя не изпитваше същите чувства към мен.
Бях влюбен много дълго време и се тормозих от това. Когато и казах, се почувствах някак си освободен, и си казах че искам да обърна повече внимание на ученето и на спорта (тренирам джудо). Исках да не мисля за връзка, защото си мислих че още не съм готов, всмисъл чувствах че искам да постигна неща в живота преди да се обвързват.
Напоследък обаче осъзнавам че се чувствам самотен. Усещам че искам някоя близо до мен с която да споделям мислите си и да и давам давам любов и съответно да се чувствам обичан. Неотдавна една моя съученичка, с която сме приятели ме запозна с едно много симпатично момиче, една година по- малка от мен. Имам чувството че и двамата изпитваме някакво привличане един към друг, но се очаква от мен да бъда инициативен.
И съмнението ми идва от две неща- боя се от разочарование, дали това не е само фантазия, и не е сега момента, точно когато завършвам училище и имам план за бъдещето си, да мисля и за това. И втория ми, най- голям въпрос, ако възникне сериозна връзка, не бих искал да я прекратявам с имиграцията ми в Израел. Не искам да я карам да се чувства изоставена, защото въпреки че я познавам отскоро, си личи че не е обикновена. Не искам да постъпвам неморално и да я обрека на самота. Някои хора казват, че е възможно да се поддържа връзка от разстояние, но на мен ми звучи доста малко вероятно.
Имам огромно желание да и кажа, но искам и нещо по- сериозно от гадже просто ей така, за идеята. Искам да намеря някоя, с която наистина ще споделяме много общи неща, и мисля че това момиче е такава. Но от друга страна имам изграден план за близките 3 години от живота си, и той не е в България. Как бихте постъпили вие?
Благодаря за вниманието!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: a2a40fa996 |
|
1. Изкарай си казармата и тогава мисли. Сега си с начертан път, не я забърквай.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 939f42eac0 |
|
2. Връзка от разстояние не може да има. Казвам ти от опит, че не трябва да започваш връзка ако ти предстои казарма. За съжаление нашата я унищожиха и се наблюдава много мамини синчета и лигльовци по улиците. Много бих искал и моят син да влезе в казарма. Там не е толкова стряскащо и гнусно колкото се говори. Радвам се, че успях да служа и да подобря начина си на мислене, това, че трябваше да се науча да разчитам само на себе си. Не знам колко време ще служиш, но на мен ми се отрази много добре. Ако започнеш връзка, дори и да ти се кълне във вярност и вечна любов, момичето няма да те дочака. Постоянно ще мислиш за нея. А избягаш ли за да я видиш, те чака военен съд. Имах случай на смърт с автомат. Приятелката му го оставила и се самоуби момчето. Изкарай си службата и тогава мисли за връзка. Ще си промениш много мисленето в казармата. Успех и не го мисли като проблем.
|
|
