Заслужава ли си да оправя нещата?
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 953 пъти
Здравейте!
Пиша тук, защото съм пред доста голяма дилема и
искам да разбера мнения от друга гледна точка - погледнато отстрани.
Става въпрос за приятелството ни с най-добрата приятелка. Тази година кандидатстваме и бях я убедила да учим заедно в чужбина. Всичко вършеше по план, макар аз да бях тази, която разучаваше университети, специалности, такси и т. н. Дойде време и за крайния срок, в който да подадем нужните документи и седмица преди въпросния срок, тя се отметна. Ей така просто, а преди това многократно съм я питала дали е сигурна, дали иска наистина и дали й стиска, защото това е сериозно решение и не се взима току-така и твърдеше, че иска и че ще го направим. Въпреки положителните й отговори, аз го очаквах, но се разочаровах страшно много, чувствах се предадена някак. Не е коректно според мен да се дават надежди, да се правят планове в перспектива, като на човек не му стиска да направи нещата. След това ми беше меко казано тежко. Едно е да заминеш с близък за теб човек и да имаш подкрепата в негово лице, друго е да си сам, но не е в това въпроса, а в постъпката. След нея леко се дръпнах и се карахме, и сякаш не й пукаше, сякаш това не значеше нищо за нея и е било една детска игра, което направо отвътре ме човъркаше изключително много. И оттогава тамън да се оправят малко нещата и изскачаше все нещо, заради което да се скараме и да се върнем в начална позиция. Скоро разбрах и че е крила нещо от мен, а нали "най-добри приятели, всичко си казваме, доверие и т. н".. идеята е да имаш човек, с когото да споделиш неща, които с други приятели може би не можеш, не знам и аз вече. Не сме деца и тепърва предстоят много битки, нови запознанства, оставяш хора в миналото. Дилемата е: дали си струва да оправяме нещата, както е било едно време, което не знам дали е възможно, защото доверието ми към нея не е това, което беше. След няколко месеца заминавам, тя остава и ще е много трудно. Заслужават ли си усилията? След всичко станало, не смятам, че тя има приятелството ни за специално и наистина важно. Защо да оправям нещата, да правя компромиси, като накрая аз ще съм страдащата и тази, на която й пука. Забравих да уточня, че тя е екстроверт и е заобиколена от много приятели и доста често е избирала тях пред мен, което ме накланя на мисълта, че с мен или без мен, няма голямо значение за нея.
Благодаря ви предварително за отделеното време да прочетете историята ми и дано не съм ви отегчила :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 4 месеца hash: a8bb222e59

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Много е тъжно, но това е порастването. Щом усещаш, че не те обича, колкото ти нея и че не е готова да направи неща, които ти би направила за нея, вероятно си права. Не се карай с нея, нейно право е да спре да й пука, нейно право е да учи каквото и където поиска. Останете приятелки, но знай, че вероятно няма да останете толкова близки, а и не бива. Просто... такъв е животът. Казвам всичко това от опит.

 

...

преди: 5 години, 4 месеца hash: e230ee161d

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Според мен виждаш нещата грешно. Тя ти е приятелка, не ти е гадже. Не ревнувай, че има други приятели, че споделя и излиза с тях. Нормално е. Вие сте близки, но това не изключва автоматично другите хора около вас и възможността и с тях да сте близки. Понякога ти имаш нужда от нея, а понякога някой друг има нужда от нея. Тя няма как да се разкъса на две, ще говори първо с този, който е по-зле, а после с другия. Както сама каза, заминаването в чужбина е една голяма крачка. Тя има правото да се откаже. Това, че сега е решила друго, не означава, че те е лъгала през цялото време. С напредването на събитията, много е възможно да се е замисляла по-сериозно, да се е плашила и да е променила мнението си. Това не е като да планираш да отидеш на пазара. Самата аз много исках да уча в чужбина до 11клас. Проучвах, интересувах се, после наближи момента и се отказах. Изведнъж осъзнах какво означава всичко това. Не исках да съм сама, не исках да съм на чужда земя, не исках да говоря чужд език и да се прибирам два пъти годишно. Ти си ѝ го предложила, сама казваш, че си я навила. Тоест, тя е започнала всичко това със съмнения. Не може да слага теб пред собствения си живот. Наистина заминаването не е за всеки. Може да дойде с теб и след няколко месеца да изпадне в депресия. Решенията ви са самостоятелни от 24 май нататък, че и преди това. Ако е осъзнала, че не иска да зареже всичко тук, то е нормално да се отметне. В крайна сметка ти заминаваш, за да учиш, а не за да бъдеш с приятелка далеч. Чувстваш, че е предала теб, но забравяш, че другата опция е била да предаде себе си. Ако ти самата някога си предавала себе си, ще разбереш, че това е най-гадното чувство и най-голямата грешка. В заключение, останете си приятелки. Дори да не се чувате всеки ден и да не излизате често, приятелствата са по-силни от тези неща. С най-добрата ми приятелка, след като завършихме, загубихме контакти за известно време. После всичко беше както преди. И до днес тя е човекът, на когото имам най-голямо доверие. В нужда, винаги правим всичко възможно да си помогнем. Истинските приятелства издържат. Не се сърди излишно, а приеми, че случилото се е напълно нормално.

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: 7f61c50d18

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   От авторката Благодаря ви за отговорите! Мина известно време, помислих и приех нещата. Уважавам избора й и смятам, че знае какво е по-добре за нея в бъдеще. Пак казвам, че просто постъпката и това, че беше в последния момент ми дойдоха някак в повече, но станалото - станало, вече съм приета, където искам и гледам напред :) До №2, искам да уточня, че аз не изпитвам ревност и не й държа сметка с кого и с колко хора излиза. Гадното е, че думите й се разминават с действията - твърди, че съм й най-близкият приятел, обаче много рядко се виждаме и почти винаги аз съм инициаторът и организирам нещата. Пак идва въпросът с очакванията. Ако не твърди, че приятелството ни е наистина важно за нея, изобщо няма да очаквам да отделя от времето си за по едно кафе с мен. Ама такъв е животът. It is what it is... А и големи хора сме, сърдене няма. :) Благодаря отново!

 

...

горе^