Депресия?
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 1051 пъти
Здравейте! За първи път пиша тук, от известно време чета сайта и ето че най- накрая се осмелих да пиша! (Ще проточа едни локуми, та ако не ви се занимава да четете -недейте! Ако има правописни и пунктуакционни грешки, да ме прощавате, не ми е до това сега да мисля. Не че не е важно хд ).

Много ми е трудно да говоря с когото и да е, защото самият характер си ми е такъв- когато имам проблем замълчавам и се справям сама. Пиша тази история, за да почуствам облекчение. Въпреки това ще се радвам на коментари (без хейт по възможност). Момиче на 16 съм и от близо година се чувствам страшно самотна! Предполагам, че нещата, които ще ви споделя по нататък са отключили тази несигурност в мен и депресия. През тази една година се случиха много неща, повечето от които за мен лично не хубави.
Имам страхотно семейство! Винаги съм усещала, че ме обичат истински! Проблемът е там, че майка ми и баща ми от скоро не се разбират добре и постоянно се карат. Често се получава така че трябва да избирам страна и все някого се сърди. Изливат си го на мен. Откакто сестра ми (която е с близо 10 години по- голяма от мен) напусна дома ни и стана семейна, ми е наистина самотно вкъщи с нашите. Цялото внимание отива към нея, защото им липсва. Постоянно ме питат дали ми е звъняла и какво се случва с нея... Не ме питат как съм, що съм... Малко трудно, но приех тази новост. На няколко пъти са ме наричали лигла ако се оплача за това или не свърша някоя домакинска работа (и отново сравнение с нея.. ).
В училище същата работа! Нито с учители, нито с ученици съм близка. Никога не съм била особено социална. В ранна детска възраст получавах хиляди подигравки и това сниши самочувствието ми. Тази част от живота си съм я преодоляла и може да се каже, че с поне нещо съм горда от себе си! Но ако тогава бях обиждана, то в момента съм просто невидима и за никому позната. Много приятели имах, много загубих, други просто знаех, че ме използват и ги разкарах (още нещо хубаво). Така оцених три мои приятели, които с годините много са ме ценяли и обичали така, както аз тях! До днешен е така, но виждам как и трите поемат по своя път и стават личностите, които винаги са искали да бъдат! Изключително много се радвам за тях, те са от малкото истински добри хора, които съм срещала! Някак на мен ми тежи, че аз съм тъжна през цялото време и то не от месец, месец и нещо, а година! Въпреки всичко, все още една част от мен вярва, че ще постигна хармония. Пределно ясно ми е, че това е фаза, тийнейджърски вихрушки, както му викат :D Наистина има хора с много по сериозни проблеми от мойте! Единственото, което трябва да сторя е да почна да се обичам и уважавам. Не зная как, но ще се науча! Пиша статията, защото знам, че много хора изпадат в депресия и не сте единствения ако имате. За всеки един от нас ще дойде така желаният резултат! Повтарайте си следните думи -, , за хубавите неща трябва време, докато прекрасните се случват на момента"!

Със сигурност това не е всичко, което имам да споделям, но е достатъчно. Благодаря ви ако сте прочели всичко до тук!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 3 месеца hash: fbfa2d9fa7

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Осъзнавам, че темата ти е тъжна, все пак споделяш болката си с нас, но на мен много ми хареса. Харесвам духа ти, сериозно! Много е хубаво, че говориш за това, което ти тежи, но не се отчайваш истински и вярваш, че всичко ще се подреди и ще бъдеш добре. Помни, че вярата в по-добри дни е най-магичната сила, толкова, че ще ти помогне да преместиш планини. Надявам се, че ще успееш да намериш щастието си и ще се научиш да обичаш себе си. Струва ми се, че наистина го заслужаваш. Направи ми впечатление, че подкрепяш приятелките си и ги зареждаш с любов, макар и пътищата ви да се разделят. Не слушай обидите, остави ги да минат и заминат, не ги задържай в съзнанието си. Най-голямата ти грешка би била да повярваш, че си лигла и родителите ти не се интересуват от теб. Интересуват се, повярвай ми, просто сестра ти е на различен етап, малко по-сериозен и труден и се притесняват за нея повече в момента. Чела съм този съвет на друго място, самата аз съм го писала тук в доста теми. Ако ти е много трудно да се обикнеш, погледни себе си от страничен ъгъл, сякаш обичаш друг човек. Отнасяй се със себе си със същата любов, с която се отнасяш към приятелките ти. Опитай се да си малко по-социална, давай шанс на хората около теб да ти покажат истинската си същност.

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: 8bc98dda62

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Съжалявам, че ще прозвучи грубо, но.. Да ти имам проблемите. Аз нямам родители, никога не съм имала момче до себе си, живеем само с пенсията на баба ми, имам здравословни проблеми и всеки ден ми се подиграват в училище. Въпреки това се мъча да оцелявам и не се оплаквам. Ти си се депресирала, че не ти обръщат внимание...

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: 10edd1a0de

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Здравей, прочетох написаното от теб и сякаш виждам себе си, бих се радвала много, ако се опознаем, мога да ти дам abv, стига ти да желаеш

 

...

горе^

преди: 5 години, 3 месеца hash: 8abacba37a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   До номер 2: Виж сега, това че ти, абстрактно погледнато, имаш сериозни проблеми и е трябвало да се справяш с трудности, които повечето хора дори не могат да си представят, в никакъв случай не означава, че е допустимо да неглижираш проблемите на останалите. Всеки си има грижи, себично е да сравняваш значимостта на проблемите на хората.

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: 6491b7d1cf

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   И аз съм същата! Просто имам страшно ниско самочувствие и момичетата от класа си ходят в групички, а мен ме е срам да отида при тях. Те си ходят на рождените си дни, а мен не ме канят. Ще се радвам ако има с кой да се свържем! Н3 ако искаш може да се свържем, но не знам как? Моята история е много дълга, ако пиша тук ще стане цял роман! Само че съм в 7 клас и другата година ще съм в нов клас и много се радвам от този факт. Не ми се ходи нито на бал, нито на празници с класа ми! На коледния празник бяхме в ресторант и всички момичета се снимаха една с друга и не пожелаха да се снимат с мен. ☹️☹️☹️А и аз не съм искала. Но толкова да са нахални, че поне на рождените си дни да не ме канят вече! Като им гледам снимките ми се къса сърцето.

 

...