 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Родителите ми ме тормозят постоянно.
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 1108 пъти
Здравейте. Чувствам се ужасно и искам да ви помоля за съвет.
Момиче, 16г
Родителите ми упражняват върху мен словесно насилие и това го осъзнах наскоро. Майка ми винаги ме е обвинявала за всичко, винаги ми се е карала за най-малкото нещо и е изпадала в истерии. А баща ми винаги ме е сравнявал с другите. Още от както бях малка. Когато кажа на майка ми, че това ме кара да се чувствам зле, тя ми казва, че нищо лошо не е направила и само я обвинявам. Казва ми, че прави всичко прави за мен, всичко ми купува и накрая получава това. Като малка явно съм вярвала на думите ѝ... Това нейно държание винаги ме е карало да се чувствам незначителна и да нямам самочувствие. Тя е виновната, но винаги прехвърля вината върху мен.
От 1 година съм в депресия. В началото, когато ѝ казах, тя се ядосваше, повтаряше ми, че нищо ми няма, че си внушавам, крещеше ми, казваше ми, че така я натъжавам. А моите чувства?? Тя е тази, която винаги ме е карала да се чувствам като нищожество, но никога не си го признава. Може би не го осъзнава... Всеки път казва, че се е променила, но не е така. Всичко се повтаря отново и отново. Тя винаги е жертвата, а аз винаги съм виновна. Крещи ми, търси внимание, абе да- играе ролята на жертва. Имам чувството, че е манипулаторка.
Когато се чувствам зле и си личи, тя ме пита какво ми има, като ѝ обясня как стоят нещата започва да се сърди и да прави тъжни физиономии, щото да, аз пак я обвинявам. И на мен ми става още по-зле... Супер много се нервя и натъжавам и просто не виждам смисъл в нищо.
Благодаря на тези, които ми отделиха внимание. Моля ви дайте съвет!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: afa374372e |
|
1. Избягай от вас за седмица... безследно... След това ако те питат защо го направи им кажи, защото отношението ви е ужасно.. ! Това направи !
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 5031169adc |
|
2. Стига се филмира никой не ти упражнява словесно насилие
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 9dd92740d0 |
|
3. Тук няма виновни. Или поне не трябва да се търсят виновни. Занимавай се с хобито си, спорт-свежия кислород в мозъка, ще те измъкне от депресии. Учи си, об щувай със смислени хора и престани да се занимаваш с майка си. Тя трябва да има време най-после за себе си. И още, всъщност за какво е виновна майка ти? Вика ти? Не ни казваш защо. Ти какви правиш, за да вика? Човек първо винаги трябва да търси при лема в себе си. При вас дори няма про лем на база гореизложеното.
Объркана си от възрастта си просто.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 6e628ccf8e |
|
4. Както ти мислиш за майка ти, така и тя вероятно мисли за теб, защото си на 16 години. Проблемът ви е, че и двете търсите някакъв скрит коз в другата, сякаш другата задължително преувеличава и манипулира. Липсва ви разбирателство. Напълно е ясно, че когато кажеш на майка си, че тя те наранявя, тя ще се натъжи и ще изглежда малко кисела и сърдита. Тя ти е майка, полагала е страшно много грижи за теб, а в следващия момент чува, че е виновна за депресията ти, че ти смъква самочувствието и не е добър родител. Няма как да се зарадва при тези думи, най-нормалното е да започне да се противи на чутото, да се засегне.
С майка ми сме колкото еднакви, толкова и различни. Тя ме е мачкала през годините, просто защото характерът ѝ е такъв. Когато тя обича някого, много иска този човек да направи всичко по силите си и да бъде най. Отне ми страшно много време да осъзная, че тя показва любовта си не по начина, по който аз искам. Нормално е, хората сме различни, другите невинаги ще реагират по очаквания и желания начин от теб. Любовта не е само прегръдки и успокояване, понякога тя е точно тази нервност и притеснения, които виждаш от нея. Ако не ѝ пука за теб, няма да реагира емоционално на това, че я обвиняваш и си тъжна. Опитай се да бъдеш по-разбираща и търпелива. Не е нужно да вдигаш шум, можеш да я изслушаш, да прецениш, че тя греши и в крайна сметка да постъпиш така, както ти смяташ за редно. После ще ти вика 10 минути и ще ѝ мине, защото си ѝ дете и е било ясно, че ще допускаш свои собствени грешки. Ти си в пубертета, няма как отношенията ви да са идеални, защото ти вече не си малко дете, оформяш се като личност и това е страшно в нейните очи. Между другото, няколко години след като станах самостоятелна, майка ми ми каза, че осъзнава вече грешките и успехите във възпитанието си. Каза ми, че съжалява, че на моменти е била твърде рязка, защото това ме е направило твърде предпазлива. Аз пък ѝ се извиних, че все се карах с нея без основателна причина и я обвинявах за собствения си характер. И никога не съм очаквала, че ще дойде и такъв ден. Майка ми е нервен състезател, тя все ми се караше, все искаше още от мен, все се ядосваше на грешките ми. Тогава мислих, че просто е лоша, а сега знам, че това е бил някакъв странен израз на любовта ѝ.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
