Нерешителноста ме убива - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120671)
 Любов и изневяра (29587)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18389)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Нерешителноста ме убива
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 924 пъти
Може ли човек на 22 г да не знае какво иска от живота?
Искам висше, а нито една специалност не ме влече. Искам да запиша спорт, който да практикувам дълго време, а не знам, какво ме влече. Дори и искам собствен бизнес, но в каква насока и това не знам. Проблема е там, че съм от жените, които са нерешителни, не толкова умни и ученолюбиви. Нямам елементарни знания, срам ме е. Не обичам и да чета чак толкова. Всеки ден след работа се прибирам и се кефя буквално че съм си вкъщи и че си почивам и си казвам, че от утрешния ден всичко ще е различно, ще се променя и всичко ще потръгне.. Да ама не, по този начин се заблуждавам и на следващия ден е същото. Не знам какво повече да кажа, даже не знам как да се изразя, че да ме разберете правилно.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 2 месеца
hash: ec1244e0d9
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Тогава не взимай решения още, но опитвай различни неща. Какво ти пречи? Хайде, запиши се на някакъв спорт, щом го искаш. Ако не ти хареса, опитай друг спорт. Ако и вторият не е по вкуса ти, давай с трети. Влез в интернет и разгледай няколко специалности. Давай си по час на ден, за да ги проучваш. Все някога някоя специалност ще те грабне. Първата година в университета рядко е интересна, но към средата на втората година всичко добива нов смисъл. Представи си се като бизнесдама, представи си се като сладкарка, като инженер, като лекар, като адвокат, като готвач, като сценарист, акторьор, психолог и така нататък. Дай си време и шанс да се впечатлиш от нещо, а когато това се случи, отдай му се.
Не може всички да са наясно със себе си на 22 години, нормално е да си объркана. Само не бездействай, защото те годините така ще си отлетят, а ти ще си живяла повече в сънищата, отколкото в реалността.

 
  ...
преди: 5 години, 2 месеца
hash: d050573806
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   С близането идва апетита. Нямаш ли някакво хоби, някакъв интерес или нещо поне, в което знаеш, че те бива? Работиш ли нещо? Ако не, намери си някаква работа, дори и нещо по-ниско квалифицирано, но пък да добиеш умения, трудови навици и УВЕРЕНОСТ. Човек, когато не опитва нищо и бездейства, изпада в някаква тотална дупка. Аз съм на 20 и много пъти съм се чувствала така, с разликата, че аз знам какво искам, но не знам как да го постигна. Пред това бях опитвала други неща, учила съм в друго учебно заведение, кандидатствала съм в още няколко. Първо записах икономическа специалност, защото си признавам, че тогава още не знаех колко е важно човек да има някаква насока, а пък и това, което наистина исках /актьорство в НАТФИЗ/, си знаех, че е трудно за човек като мен, който няма никакви връзки в тези среди. Втората година ме приеха в НАТФИЗ, но не това, което исках. Записах специалността, която ме приеха все пак, но осъзнах, че не е това, което съм си представяла, реших все пак да остана, нали беше мечтаната академия, но имах кофти късмет с колегите ми, те ми скроиха номер и отпаднах. Мога обаче да кажа, че и за краткия си престой в академията, научих доста неща, дори и просто вътрешното устройство на самото учебно заведение. Кандидатствах пак актьорство тази година, не ме приеха и оттогава тотално бездействах много време, не знаех какво да правя, бях ходила преди това на всякакви уроци по актьорско, на консултации при преподавателите и все ме късаха... Но осъзнах, че все пак с нещо трябва да се захвана, не може все бездействие, това ОЩЕ повече ме отчайваше. Започнах да си търся работа, вече бях на едно интервю, пък ще видим. Работата ми няма да е свързана с изкуство, но пък за сметка на това е с нещо, което разбирам - козметика /ако ме вземат де/. Когато знаеш, че си полезен с нещо, добиваш поне някаква увереност, а и като пробваш различни неща, така всъщност разбираш какво ти харесва или поне за какво ставаш. На 20-22 е нормално човек да се лута, но по-добре да се луташ, отколкото да не опитваш нищо. По-добре сбъркай, но поне ще е урок. С годините с какво ли не съм се занимавала - музика, грим, актьорство, икономика бях записала, с астрология се занимавам още, астрономията също много обичах като малка, ходила съм на олимпиади по английски, нашите искаха да кандидатствам с него даже или пък медицина, защото още от малка ми е интересно да чета за болести и т. н. Кандидатствала съм дори и българска филология, приеха ме, но тогава ме приеха в НАТФИЗ и избрах него. Сега е времето човек да пробва, да греши и да се учи.

 
  ...
преди: 5 години, 2 месеца
hash: f15e9e9f9c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Здравей! Аз искам да ти задам един въпрос-в миналото ти друг ли е вземал решенията вместо теб? Друг човек ли чертаеше бъдещето ти? Ако отговорът ти е положителен, вероятността да си нерешителна именно заради това е огромна, освен ако не е някаква семейна черта (въпреки, че се съмнявам, че е възможно да е изразена в такава степен, по-скоро е вярно първото ми предположение). Това, което можеш да направиш е да не отлагаш промяната за утре, а да започнеш днес. В началото ще ти е трудно, ще искаш да се откажеш, защото си излязла от зоната си на комфорт, но не бива да се поддаваш на страховете и неувереността си, които ще изпиташ в началото на промяната. Започни да си поставяш първоначално някакви лесни и достижими цели (напр. да прочетеш 20 страници от някоя книга, да си направиш половинчасова разходка в парка след работа, да направиш 15 коремни преси... и т.н.) с цел да придобиеш увереност и постоянство. Когато правиш дадено нещо, ти опознаваш себе си и ще разбереш влече ли те или не. Успехът се постига с всекидневен труд и не идва даром. Когато започнеш да взимаш малки решения, които дори могат да бъдат какво ти се яде, ще намалее и колебливостта ти. Номерът е да не позволяваш на трудностите по пътя да те пречупват и отклоняват от пътя към мечтите ти. Успех!
- Момиче, 19г.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker