 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Едно момиче с две различни личности
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 1274 пъти
Здравейте,
След по-малко от месец ще навърша 18 години, но в последно време живота ми не върви добре. Напоследък постоянно се карам с родителите си, депресирана съм и имам натрапчиви мисли за самоубийство. Ще разкажа накратко за себе си. Момиче съм от малък град и винаги съм била срамежлива и затворена. Мразя да говоря пред публика и се сприятелявам трудно, в клас дори и да знам нещо не вдигам ръка, а когато чувам подигравки по мой адрес не им отвръщам. Повечето хора заради това смятат, че съм плаха и свенлива, но нещата не стоят точно така. Когато съм в къщи с родителите си съм точно обратното. Постоянно се карам с тях, крещя им и проявявам агресия. И заради това смятам, че има нещо сбъркано в мен. Как може когато съм навън с приятели или в училище да съм тиха, плаха и срамежлива, а когато съм вкъщи да съм точно обратното? Намразих се заради това, което причинявам на родителите си, постоянно ги тормозя и за най-малкото нещо започвам да се карам с тях, най-вече с майка ми. За нея мога да кажа, че е много добра и грижовна, но просто като я видя изпитвам безпричинен гняв и веднага започвам да и крещя за щяло и нещяло. Много пъти съм си мислила, че е възможно да съм психопат или социопат, а преди 3 години направих неуспешен опит за самоубийство. Имам чувството, че съм затворена в клетка и това, което е в мен никога няма да излеле на бял свят. Много съм подтисната и не мога да изразя себе си пред другите и може би заради това си изкарвам всичко на най-близките ми хора. Всъщност откакто се помня съм била такава. Търсила съм корените на проблема в детството и във възпитанието, но накрая стигнах до извода, че може би това ми е характера. Отскоро имам натрапчиви мисли за самоубийство. Просто не виждам смисъл да продължавам да живея живот, в който разрушавам себе си и родителите си, а навън да не мога да изразя себе си. Имам голяма енергия в себе си, но просто не мога да я изразя навън и поради това се превръща в агресия към мен и родителите ми. Моля ви дайте ми съвет или просто, ако някой от вас има подобен проблем нека сподели така поне няма да се чувствам толкова самотна и сбъркана колкото всъщност съм.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: e4399d6694 |
|
1. Ами то ти си знаеш какъв е проблемът. Не съм психолог, но според мен просто вкъщи се опитваш да бъдеш такава каквато не смееш да бъдеш навънка, понеже знаеш, че ако викаш на родителите ти няма да стане нищо кой знае какво понеже са ти родители и те обичат, но ако крещиш на някой навън можеш да си навлечеш куп проблеми. Моят съвет е просто да гледаш да се държиш по-добре с родителите си и междувременно се пробвай да станеш малко по-социална. Имам много начини да го направиш, сигурен съм че и сама можеш да ги намериш. Относно самоубийството, наистина недей да мислиш за такива работи. Цял живот се караш на родителите ти без причина и накрая ако си отидеш ще е много нечестно спрямо тях. Пък си още много млада и животът е пред теб. Има много неща които могат да ти се случат, някои от тях добри, други лоши, но няма как да ти се случат ако си мъртва. Не съм много добър в тези работи, но все пак се надявам да съм ти помогнал по някакъв начин. Желая ти успех и щастие.
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 49b41bc623 |
|
2. Според мен, ти не си момиче с две различни личности, а просто момиченце, което не може да отвърне на околните и избива всички комплекси върху родителите си, т. е. вкъщи. Не бива така, не е редно. Постой малко с мислите си и усъзнай, че именно тези, които се държат с теб така както заслужаваш, са именно мама и тати. И аз бях в подобна ситуация. Мразех всички и все си намирах някой виновен, разбира се нашите, така беше по-лесно. Но минах този етап. Трябва и ти да го направиш, постарай се да не те тревожи нищо и се изчисти от негативната енергия и хора. Ти си ценна за теб и семейството ти! Не мисли за самоубийство, а за начин на решаване на проблемите. И от мен запомни, един проблем се превръща в такъв едва когато ти самата му от даваш значение и внимание.
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: d0a16a0517 |
|
3. Според мен отиди на психолог.
Като цяло това поведение се сформира в ранно детство. Родителите често викат - внимавай да не кажеш някоя глупост пред другите и да ме изложиш, не трябва да говориш с непознати и други подобни приказки, които се запечатват в съзнанието ти и това може да доведе до такъв проблем, като твоя.
Също стартирай ютюб канал и качвай видеа. Може да отговаряш на коментарите под видеата.
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 10aa369ddb |
|
4. Горе-долу си права, но аз мога да ти дам друго обяснение за поведението ти.
Децата се чувстват в безопасност около родителите си, в дома си и около близките си като цяло. Когато ти трупаш негативна енергия в училище или навън, нормално е тя да избухне в секундата, в която се намираш на безопасното място. Един вид, изкарваш си чувствата във вид на гняв вкъщи, защото това е единствения изход да оцелееш без да се побъркаш напълно. Тази енергия трябва да излезе, ти не можеш да я събереш цялата в себе си. Проблемът е, че не можеш и да я изкараш цялата. Съвсем естествено е, че после започваш да се чувстваш виновна, защото близките ти не заслужават да виждат повече лошо отколкото добро от теб. С всичко това ти затваряш един лош цикъл и се въртиш в него неспирно. Все едно си в омагьосан кръг, мачкат те, натъжаваш се, прибираш се и си изкарваш яда у вас, после се чувстваш виновна и идват натрапчивите мисли, че нищо не става от теб и не заслужаваш да живееш.
Ще се справиш, когато съумееш да счупиш кръга. Не си мисли, че е невъзможно. Нужно ти е да намериш занимание, с което да си изкарваш яда. В твоята ситуация е най-добре да е вид активност, по възможност спорт. Бягане може да помогне, удряне на боксова круша може да помогне, все такива занимания, които да те изтощават физически и да ти помогнат да изкараш енергията си. Вероятно, понеже никак не ти е лесно, ще дойде ден в който ще се изразходиш до предела на силите си, а после ще се наревеш като за последно. Когато това се случи, ще бъдеш по-добре. Ако емоциите ти се трупаха във вид на мъка само, нещата щяха да са различни и по-пасивните занимания биха ти били от полза. Обаче ти си ядосана, трябва ти физическо натоварване. Опитай се да не се съдиш жестоко. Отношението, което имаш към себе си те натоварва допълнително и те събаря. Следващият път, когато си вкъщи и се ядосаш на вашите, застани пред тях и им кажи, че денят ти е бил ужасен, че си ядосана и не искаш да се карате. Обясни им като голям човек, че преминаваш през нещо и не искаш да се държиш лошо с тях, но ти е трудно да се контролираш и това те тормози. После можеш да си отидеш в стаята и да правиш коремни преси, можеш да излезеш да потичаш или да се разходиш, можеш да се захванеш с каквото и да е, просто за да се отпуснеш малко.
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 38e49e9560 |
|
5. Права си, че от това идва проблемът. И аз бях така до някаква степен. Нещата могат да се променят и за добро като тръгнеш да водиш по-самостоятелен живот. Дай си шанс... На мен лично не ми се получи, но аз съм и от мъжки пол, което е по-лошото положение според мен. Ти по-можеш да срещнеш някой, пък и да родиш дете, да не се чувстваш чак толкова като аутсайдер. Ако все пак не ти се получи, няма да си единствената. Просто не всички пасват на този живот тук. Дано има живот за такива като нас и някъде другаде...
|
...
| преди: 5 години, 2 месеца hash: a6fb00a2d6 |
|
6. Хей ти, авторката Нищо ти няма и си съвсем наред. Има и други хора като теб, аз също мога да споделя подобен опит. И моля те - не се самоубивай! Ако разбереш за някого с проблем като твоя, съм сигурен, че би го посъветвала да не посяга на живота си. Предполагам ще изпиташ и съчувствие и съпричастност, и желание да му помогнеш. Сега – направи същото за себе си. Прояви малко съчувствие и любов към себе си и си кажи нещо мило и окуражително. Ти си съвсем наред и всичко ще бъде наред (има и филм с такова име).
Самата ти разбираш, че агресивното поведение вкъщи е компенсация за поведението ти навън. Другите преди мен също ти обръщат внимание на това. Естествено, може да има и други причини. Може би обвиняваш осъзнато или несъзнателно родителите си за нещо – например за това, че са те направили такава каквато си, или по някакъв неосъзнат начин виждаш тях в себе си, виждаш че приличаш на тях – проявяваш техни качества, които не харесваш. Дори и да е така, трябва да си дадеш сметка, че това не са твои присъщи качества и можеш да ги изоставиш, че ти си си ти, можеш да бъдеш себе си.
Много е хубаво, че осъзнаваш този проблем и щом го осъзнаваш лека по лека можеш да наложиш и някакъв контрол върху гнева си – просто не го проявявай безпричинно срещу родителите си. Това е малко като да знаеш, че има нещо развалено в хладилника и да не го сервираш на гостите.
Също е много хубаво, че си решила да споделиш и искаш да намериш решение. Ето виждаш ли – не си толкова зле.
Може би трябва да се обърнеш към психолог или да споделиш проблемите си в сайт или форум, където пишат и специалисти. Няма нищо срамно в това. В крайна сметка те са избрали тази професия точно затова: да изслушват проблемите на хората и да им помагат. А споделянето и това да обърнеш внимание на проблемите си е много смело и отговорно поведение.
И нещо друго: по един или друг начин повтаряш, че има нещо сбъркано в теб, че явно си си такава по характер щом не откриваш причината в миналото си и. Спри да си го повтаряш. Може да се окаже, че точно тази идея, че не си наред, диктува несъзнателно поведението ти и животът ти. А може би имаш един куп такива убеждения. Трябва да ги изоставиш и да развиеш положително отношение към себе си.
Има такива терапии, които ти показват, че си чист като роса, че нямаш нищо присъщо и всичко негативно е наслоено върху теб отвън и по никакъв начин не определят коя си ти. Точно както прах върху ваза или петна върху чаша – можеш да ги изчистиш. Много е важно и да спреш да се сравняваш с другите и ако те поставят нещата, така че да се сравняваш, просто знай, че това е тяхната игра, но не и твоята.
Някъде около средата на 20-те си години аз реших да обърна внимание на себе си. Имах много ниско самочувствие, неувереност, безпричинно чувство на вина, стеснителен, интровертен, лесен за манипулация, слаб. Започнах да чета книги по темата, да търся информация за такива проблеми. Имам още доста да работя върху себе си, но някак си се научих да продължавам напред.
Всеки има проблеми. Щастието и нещастието идват на приливи и отливи. Животът е поредица от възходи и падения.
Бих те посъветвал да се научиш да се отпускаш от време на време – отделяй си време да оставаш сама и да не правиш за една-две минути нищо, просто да постоиш и да се отпуснеш. Може да следиш дишането си, може просто да обърнеш внимание какво се върти в главата ти без да се впускаш в анализи и разсъждения, може просто да обърнеш внимание на момента, на това което те заобикаля. Може да го правиш и преди заспиване – да обърнеш внимание на тишината и или на звуците които чуваш, на тъмнината, на очертанията и силуетите на спокойствието, което настъпва и да се отпуснеш.
Бих те посъветвал и да се занимаваш с йога. Физическото и психическото състояние си влияят взаимно, а йога е добър начин за постигане на този баланс.
Вече е късно и ми се спи. Успех, момиче, и нали си знаеш: съвсем наред си. ;)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
