Нямам нито един приятел - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121113)
 Любов и изневяра (29686)
 Секс и интимност (14354)
 Тинейджърски (21889)
 Семейство (6466)
 Здраве (9593)
 Спорт и красота (4696)
 На работното място (3173)
 Образование (7298)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18502)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Нямам нито един приятел
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 1621 пъти
Здравейте. Момиче на 23 години седи зад тази тема и нямам нито един приятел или приятелка. Когато бях в училище имах страшно много приятели, даже лятото си правих график кой ден с кого ще излизам, за да смогна. Когато завърших 12 клас, животът ми тръгна надолу с пълна сила. Половината заминаха в чужбина, другите станаха наркомани, някои вече имат деца. Като цяло не остана никой, нито от класа ми, нито извън него. Буквално от имащи 60 човека да излизам, останах на 0. Изпаднах в тежка депресия, пих антидепресанти и вече от един месец съм ги спряла. Не съм ходила на работа заради депресията в която изпаднах. Уча в университет, но почти всичките ми колеги са над 30 и работят или имат бизнес или са женени или омъжени и с никого не се виждаме. От скоро си имам приятел с който се познаваме от детството и излизах само с него и станахме двойка. Сега той и майка ми са двамата единствени хора в моя живот. Когато той е на работа или тя, тогава аз седя сама по цял ден вкъщи и гледам телевизия, депресирам се, чудя се какво да правя. Търся си работа доста усилено, но засега удрям на камък. Ходя на по 3-4 интервюта на ден и като чуят, че нищо не съм работила и не ми се обаждат. Реших, че ако се върна в тийнейджърските години ще бъде всичко както преди. Започнах да пиша на 14-15 годишни момичета и момчета да се запознаем, момента в който чуеха, че съм на 23 ми казваха, че съм стара и ме блокираха. Затова реших да лъжа, че съм на 15 и започнах да се обличам така и да ходя без грим, за да изглеждам малка. Излизахме няколко пътии и се чувствах както едно време, но за мое нещастие в едно заведение мина проверка и взеха личните карти и всички разбраха, че съм на 23, обявиха ме за лъжкиня и ме зарязаха и блокираха и ми казаха, че ако са знаели колко съм стара, нямало да излизат с мен. Чувствам се ужасно. Животът ми от 14 до 18 години беше прекрасен, бях щастлива, а сега съм самотна. Няма с кой да изляза да изпия едно кафе, няма с кой да споделя. Ако се скараме с гаджето и скъсаме, аз оставам напълно сама, майка ми работи почти всеки ден, а в почивния си ден иска да спи и я отписвам за излизане. Обичам компаниите, обичам приятелството, но не знам как и къде да намеря приятели. Седя в нас и плача и мразя факта, че тийн годините ми минаха и нищо не остана. С когото и да се свържа от преди, винаги ме отрязва или отлага и не се виждаме. Накрая се чудя дали да не родя едно бебе и да излизам с него поне да имам компания, да има какво да правя. Самотата ме изяжда отвътре, гледам списъка с 4000 приятели във фейсбук и 900 телефонни контакта и осъзнавам, че никой от тях не мога да потърся, че няма смисъл от тях. На рождения ми ден поканих 30 човека от старите ми приятели и накрая се оказахме на партито аз, приятелят ми, двамата му братя и едно момиче, което дойде само, защото й било скучно и повече не я видях. На братята му не мога да разчитам за приятели, защото като се скарам с него и те ме нападат и го защитават, така че затова не комуникирам с тях. Какво да направя? В задънена улица съм.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 2 месеца
hash: b6d1a2d35a
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Аз съм същата за мое нещастие.Преди всеки ден навън с компанията сега освен на лекции никъде не ходя и съм по същия начин като теб,но уви не знам вече какво да направя.

 
  ...
преди: 5 години, 2 месеца
hash: 17d423922f
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Здравей, авторка! Не знам от кой град си, но ако си от София, Пловдив или Варна, имаш невероятния шанс да посещаваш безплатни концерти, церемонии, манифестации, които се провеждат по време на официални празници или местни празници-времето скоро ще се стопли, ще има концерти на открито! Ето, аз съм от Варна, когато има концерти и прочие-там съм! На сцена "Раковина" в Морската градина се провеждат всякакви концерти, в радио Варна, което също не е далеч от сцената-също! В сайта на радио Варна-БНР има информация, в сайта на Община Варна-също, както и на Moreto.net! Имам и камера, с която снимам събитията! Кафетата ги забрави! Дори и аз, когато бързам за концерт, минавам покрай тях, гледам хората вътре и се чудя защо не тръгнат с мен на концерт? Къде е концерта? Трябва само да ме последват! Шегата настрана, но какво толкова интересно за гледане има в тези лисичарници, не знам-всеки си пуши цигарата, гледа си телефона и друго не прави! Друго си е музика на живо! Пък аз си обичам изкуството-дали е фолклор, класика, стари градски песни-за мен е важно да присъствам! Така оказвам уважение към изпълнителите и организаторите! А ти последвай моя пример и няма да съжаляваш! И Аз нямам приятели-и бездруго те едва ли биха ме подкрепили в моето начинание и да са с мен, нищо, че съм на 35! И още нещо-на концерт никой никога не ме проверява!

 
  ...
преди: 5 години, 2 месеца
hash: b4bf612e96
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   От двата стола на земята е твоята работа. Нямала си 60 приятели, а 60 познати, които са имали отношенията ви точно като на познати. Ако беше имала тесен кръг приятели, с които реално да си била близка, да сте се виждали често, да сте си споделяли и да сте си доказвали, че държите на приятелството ви, щеше да е друго. Не можеш да ме убедиш, че можеш да имаш толкова гооям брой близки хора. Пропиляла си голяма част от времето си в незначителни отношения и затова сега си самотна. Можеш да ходиш сезонно да работиш някъде по морето, че да събереш малко стаж и да си намериш работа в родното си място.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 2 месеца
hash: b89acaceac
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Здравей, аз съм на момиче на 17 ако искаш може да се опознем как да те намеря в социалните мрежи

 
  ...
преди: 5 години, 2 месеца
hash: eeb3c7356d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Адски гадна ситуация. Моят живот също се обърна надолу с главата, след като завърших. За щастие, поне приятелствата ми се промениха. Преди това обаче бях почти като теб, имаше период, в който бях и изцяло като теб. Като дете имах 2 приятелки, които постоянно ме тормозеха и се наговаряха. От 5 до 7 клас класа ми ме тормозеше психически и физически. В 8-ми клас открих първата си истинска приятелка, но бяхме заедно само в училище, защото тя беше от съседния град. След училище дълго време нямаше с кой да излизам и се чувствах ужасяващо. По едно време открих компания за известно време,с които излизах след училище и се чувствах много добре, но се скарахме и останах отново сама. Намерих други хора, но ми бяха много скучни и не ме толкова ценяха, честно казано, все тая им беше дали ще съм с тях или не и пак се чувствах зле. С времето намерих и други приятели в училище, но пак не бяха от града, както и още временни компании за след училище, с които евентуално се скарвахме. Чак след като завърших открих постоянна компания покрай едно друго момиче, което беше много общително. На мен голям проблем ми е, че не съм особено общителна, макар че сегашните ми приятели не смятат така. Много съм благодарна, че поне с приятелите в момента нямам проблем. Всичко друго не ми върви - от мечтаната академия ме изгониха колегите ми, които не ме харесваха, не ме приеха пак, в любовта доскоро хич не ми вървеше, сега не знам, страх ме е да казвам голяма дума, че цял живот и в това съм страдала. Според мен трябва да се научиш на първо място да си си самодостатъчна. Аз от толкова стоене без приятели просто реших, че не мога да седя в нас затворена и да разчитам все на другите. Започнах да излизам първо на разходки из града сама, отначало ми беше много странно, но накрая ми хареса и до ден днешен всеки ден поне за 1 час излизам сама, после може и да се видя с някой и т.н. Пътувам сама, ходила съм си на почивка сама. Мога да се забавлявам сама - пускам си силна музика в нас като няма никой, взимам си бира, танцувам си. Ходила съм и на партита сама, от тези с drum n bass. Единствено на чалготека не мога да ходя сама :D . Някак си вече и хората го забелязват, че имам повече самочувствие, реално аз съм човек, който може да приеме всеки, макар че мен много трудно ме приемат хората, защото съм по-различна. Не лъжи така за годините си. Аз между другото също общувам с хора на по 15-16, имам и на моите години приятели, имам и на 30. Аз съм на почти 21. Според мен първо намери начин да си щастлива сама със себе си. Знам как стоят нещата с работата и без опит. Търси обяви в сайтовете, като филтъра ти е без опит или с малък опит, подходяща за студенти и т.н. Обаждаш се и все някъде ще те вземат. Дори и отначало за барманка, сервитьорка и т.н. Може да запишеш и нещо друго да учиш, още повече след като не можеш да си намериш и стаж по специалността, това трябва много да ти говори за качеството на сегашната ти специалност. Другаде, където можеш да срещаш хора е курсове по нещо, уроци, спорт и т.н. Има оправяне това положение, просто се иска усилие като всяко нещо. Аз никога не съм си представяла, че ще има с кой да изляза по почти всяко време, понякога наистина всички са заети или на работа/училище/университет/майка му не го пуска :D. Но почти винаги имам хора за всичко - кафе, разходка, дискотека, кино, където ми се ходи или на тях :D.

 
  ...


...
преди: 5 години, 2 месеца
hash: d37b0bbb3a
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   О, моля ти се! Не си в училище да ревеш, че нямаш приятелки. Голяма жена си и реално много малко хора могат да се похвалят със стабилни познанства. Аз на 30 останах за една нощ напълно сама, но за една година завързах познанства с интересни хора, пътувах, излизах и т. н., не съм седнала да рева в нас и да пия антидепресанти.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 2 месеца
hash: 03991a616a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Това става с оборотите в училище... Хаха знам че е тъпо но винаги сте ми били смешни.. Аз като не бях от тези хора какво? Да нямам 60 приятеля и сега но имам един двамата които са готини. И се справям много добре с работата си не като теб да не мога да си намеря.
Моето мнение е че хората като теб(и тези които отиват да учат след гимназията и там ходят само по кафета и барове) просто не можете да започнете да живеете. Не знаете какво да правите.. Мислите че цял живот ще е песен и смях ама неее ние нормалните бачкаме и не ревем

 
  ...
преди: 5 години, 2 месеца
hash: 7e17a24ab8
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Леле, не знаех че има и други като мен. Същата ситуация и при мен от септември месец досега, след завършването, всички приятели се изпариха нанякъде, едни в Англия, други в Германия, Дания, трети в други градове да учат, четвърти започнаха работа и нямат време. 6 месеца вече си седя в къщи и незнам какво да правя, само като се сетя за предишните години и ме хваща носталгия. 10-11-12 клас се размазвахме от купони, излизах с 2 компании, страшно забавни хора, не ми даваха и ден да съм сам. Постоянно ме търсиха по телефона, звъняха ми вкъщи абе луда работа. Побърквахме съседите с музика :D, а петък вечер задължително на дискотека. Лятото работех на морето, там също беше забавно, и срещнах много нови хора, повечето от други градове, и се забавлявахме цяло лято. След като приключи сезона и се прибрах в Пловдив септември, тогава вече усетих самотата. Всеки беше поел нанякъде и буквално в месеца излизах със 2-3 зубъра от училище които са си прекалено скучни и не ми е толкова забавно с тях. Шести месец вече си седя сам вкъщи гледам ТВ и си чатя по фейса по цял ден и се чудя какво да правя. Кофти ми е че нещата вече не са същите, много ми липсват лудите купонджии от квартала, и колко гаджета смених тогава :D :D :D. Всичко това изчезна за няколко месеца. 1-2 месеца имах депресия и бях много отчаян, но реших да се взема в ръце. Уикендите ходя сам по кафетата, дискотеките и където има събирания. Във фейсбук има много групи по интереси, там намерих една група за футбол и уикендите се събираме да играем. Това лято като започне сезона мисля пак да замина на морето и да завържа нови приятелства. Осъзнах че като си седя цял ден вкъщи депресиран няма да се случи нищо и само ще се измъчвам. Авторке започни и ти да излизаш по често навън, намери си и работа където да срещаш нови хора това също е много голям и нещата ще потръгнат, не се отчайвай, нещата ще се случат рано или късно. Бих се радвал да се запознаем ако имаш желание, може да оставиш някаква връзка за контакт.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker