Споделена история от Тинейджърски |
Проблем с най-добрата ми приятелка и момчето, което харесвам
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 930 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 14 години. Първо ще помоля модедаторите да удобрят историята ми, защото имам нужда да споделя и от съвет. И съжалявам ако стане много дълго, но просто няма как. Благодаря предварително.
Та сега към историята:
Честно казано много се чудих дали изобщо да пиша тук и в коя категория да сложа историята си - „Любов и изневяра“ или „Тийнейджърски“. Но в крайна сметка реших да е тук, защото мисля, че няма работа при по-големите.
Всичко започна лятото. Най-добрата ми приятелка си харесваше едно момче от много време. Тя постоянно ме караше да му пиша и да стана по-близка с него, и след което евентуално аз да ги запозная двамата.
Може би, защото нея не и стискаше много да го направи, въпреки, че аз винаги съм била срамежливата и затворената, а тя по-отворената и уверената. Първоначално се дърпах, защото мислех, че той няма да ми обърне внимание, тъй като е по-голям от нас и живее в друг град. Но в последствие започнах да го правя щом тя ми казваше, взехме да си пишем, после си разменихме телефоните и си говорехме и общо взето с момчето си станахме някакви приятели, макар и не много близки. Опитах се да го запозная и с приятелката ми, но той сякаш не я харесваше много. Но на мен тогава ми беше все едно дали ще съм приятелка с него или не понеже самото момче ми беше безразлично. Но някъде края на лятото започнах да чувствам нещо към него. Започнах да искам да се видим, за да се уверя какво чувствам към него. Той нямаше нищо против и се съгласи. Той дойде в нашият град, понеже родителите ни не ме пуснаха да идем в неговия. Още в мига, в който го видях разбрах че съм влюбена в него. Бяхме заедно около половин час, но всяка минута прекарана с него ми се струваше като цяла вечност. Разбрах, че е много мило и забавно момче и че имаме еднакви интереси. Приятелката ми също твърдеше така въпреки че на мен ми се стори, че той сякаш не я хареса много. Искаше да е само с мен и да си говори с мен. Но тогава си премълчах, че го харесвам. Не исках да я нараня или да си помисли, че искам да стане гадже с него и да я дразня. Единствено сестра ми знаеше за това. Аз исках да си говоря с някой за него, но сестра ми учи и е на общежитие в друг град и рядко се прибира. Беше ме срам да споделя с майка ми, а за баща ми да не говорим. А аз с всеки изминал ден все повече го харесвах и мислех за него непрекъснато. Мисълта за него ме измъчваше и просто исках да споделя на някого за него. И нямаше на кой друг освен на приятелката ми. Не че нямах други приятелки, но на тях нямах толкова доверие колкото на нея. Казах й и не стана така както очаквах. Прие го добре и каза, че най-сетне ще има някой с който да си говори за него (както и аз). И така горе-долу 1 месец. Успокоих се и ми олекна, че тя вече знае. Покрай това с нея още повече се сближихме и станахме като сестри. Но тук идва истинския проблем. С въпросното момче започнахме да си пишем все по-често и да си говорим, отнасяше се с мен като с гадже. Изглежда той започна също да ме харесва. Веднъж ми предложи да се видим тайно. Аз не се съгласих, защото исках и приятелката ми да дойде. Настоявах до край, а той отказваше и накрая се скарахме. Той очевидно се изнерви и каза цитирам „Не искам това момиче да идва. Много е груба и не ми допада“. Приятелката ми го видя и много се ядоса. Оттогава тя спря да го харесва (поне според нея) и отношението и към мен много се промени. Отбягва ме и не ми споделя вече нищо. Ние сме от един клас и преди стояхме заедно по всички предмети а сега стоим само по 3-4, защото тя се сприятели повече с едно друго момиче от нашия клас и злиза с нейната компания. Опитах се да поговоря с нея, а тя каза че няма проблем с мен. Не знам какво и има ревнува ли от мен, мрази ли ме или какво. Ще се побъркам. Същевременно с това прекъснах конакт с момчето въпреки, че още го харесвам и той все още ме търси. Искам да се оправя с най-добрата ми приятелка, заради нея съм готова да се откажа от момчето, което харесвам завинаги, защото съм сигурна, че тя ми се сърди заради него. Но ми е много трудно да го направя. Не ме е страх да кажа, че дори го обичам! И знам че и на него не съм му никак безразлична и затова не мога да се откажа от него. Изправена съм пред огромна дилема. Най-добрата ми приятелка или момчето, което харесвам. Кой да избера? Моля ви помогнете ми! Много съм объркана и тъжна! Страдам като гледам, че ми се сърди приятелката ми, но и страдам от това, че не мога да съм с човека в който съм влюбена. Моля ви, помогнете!
|
