 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
И аз бях една от вас!
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 1629 пъти
Предупреждавам, ще дрънкам много, на който не му се чете да си знае!
Преди 8-9 години открих този сайт и бързо се пристрастих към него, но с времето някак си го "израснах" и от години не бях влизала тук. Тогава бях в ранните си тинейджърски години, в които ме вълнуваха нормалните теми за всеки един тинейджър, но и се чувствах различна от връстниците си. Имам някакви бегли спомени, че доста ми се подиграваха -за височината ми, теглото ми, интересите ми и т. н. Само да вмъкна, че в 6 клас бях почти 165см и бях доста слаба, тоест, външно, много много по-различна от всички останали. Та тогава (14годишна) явно вече писнало ми от подигравки реших и аз да си излея душата. Отворих раздела "Добави история" и озаглавих моята "Писна ми! ". Излях си всичко, което ме тормозеше и до колкото си спомням така и не прочетох нито един коментар. Днес не знам какво ми хрумна, но се сетих за това. Издирих писанията си и.... боже как се смях. Първо половината неща дори не ги помня... Второ... толкова е странно да четеш нещо подобно, защото просто не можеш да се припознаеш в тези думи, чак се зачудих дали това съм го писала аз. (което е добре, това значи, че съм претърпяла развитие) В тази ми гневна, истерична историйка описвах как ми се подиграваха, че съм девствена, че чета книги, каква музика слушам и т. н Честно не ги помня тези неща, но сигурно е било така. От тези години помня само, че ме наричаха дългууч-маркуч. (смея се, да знаете) Та на въпроса, защо аджеба реших след толкова време да се върна към тази тема и защо я качвам в тази графа?
Пиша това за всички изгубени, депресирани, мразещи себе си деца, които в момента непрекъснато търпят подигравки. Искам да ви кажа само едно -нищо от това, което се случва в училище няма да има значение после в живота, ОСВЕН образованието ви. Учете, защото после в тази наша загубена държава, претъпкана с малоумници, вие ще изпъкнете. Защото бързият ум и интелигентният човек си личат от километри. Бъдете дейни, четете книги, спортувайте, учете си уроците. Първоначално ще давате данък хорски подигравки, но после всичко ще ви се възвърне тройно. Аз вече съм момиче на 23г, 168 см, 65кг. Сгодена съм за по-голям мъж от мен, защото така и връстниците ми не ме оцениха (а сега ме търсят! ). В момента отделно от университета карам сертификатен курс, с който после смятам да работя. Искам да бъда учител, защото цял живот съм се дразнела на преподавателите ми по Английски език, които така и не ме научиха на нищо, а имах такова желание. Всичко, което знам днес съм го научила сама. Отделно от това написах книга, която е на ръба на издаването. Защото, когато въпросните ми съученици, за които разказвах в историята си, се е*аха по тоалетните, аз пишех разкази, истории, стихотворения. Пишех като луда и четях книги като луда, което правя и до ден днешен. Далече съм от успеха, но това, че имам цел в живота и че я следвам е най-големият успех за мен. Сигурно се чудите къде са тези мои съученици сега? Ами някои се лутат по чужбина по полетата, други няколко години не учеха, за да си "починат", сега гледам, че са записали нещо си там. Трети изпаднаха в депресия, защото на живота не му пука в училище колко си бил оборотен. А другите пък си имат семейства и са добре.
Така че с две думи искам да кажа едно:
Не бързайте да правите секс - ще правите цял живот.
Не бързайте да се влювбвате - ще имате много любови, кои по-сполучливи от други.
Не бързайте да пораствате - гледайте си детството и тинейджърските години. Не знам дали те ще са ви най-хубавите, но знам, че повече няма да можете да си ги върнете.
Живейте си живота и бъдете уникални. Такива каквито сме всички ние по рождение, но често се подлъгваме и подръжаваме на други.
П. С Пиша това на лекции по практически немски, защото ми е скучно и защото преподавателката за пореден път обърка Kojuktiv I и просто вече нямах нерви да слушам как го "преговаряме" грешно, та трябваше и да ставам да я поправям на дъската. Сега ме гледа в ступор какво толкова пиша на телефона си. Мисълта ми е че сигурно има изядени букви, за което се извинявам. Хайде живи и здрави, живота е хубав, живейте го на макс!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: d2b72c352b |
|
1. Сега съм тийнейджър и съм яко пристрастен да питам въпроси за бъдещи професии в този сайт, но все попадам на отрепки, които ми се подиграват на "глупавите" въпроси.. Смисъл, нали така се придобиват познания за дадено нещо, като си любопитен дори и с глупави въпроси. И не разбирам защо са ти се подигравали за тия глупости?? Всеки си има някво хоби и е важно да се забавлява, докато го прави.. Сигурно са искали да запазят статуса си на "готини". И аз обичам да мисля за писане на книга, но като напиша пет-шест страници се отказвам. За уредения ти живот след дск ти казвам GG
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: f86d124df5 |
|
2. Душичка, жалкият ти номер да прикриеш неграмотността си с това, че коригираш университетски преподаватели на дъската, го играй пред бившите си съученици.
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 47bf85a3d9 |
|
3. Поредната глава пълна с клишета
"Не бързайте да правите секс - ще правите цял живот"
Я правят, я не... Я имат любови, я нямат... То при края на всяка любов хората имат инстинкт да зачеркват всичко, което е било и да я отричат, че е съществувала.
"не бързайте да пораствате" - това е едно от вредните черти на съвременното общество. хората не порастват и на 30 и 40 години... а то за понататък вече развитие няма.
Ако не започнете да се учите да работите на 15-16, най-късно на 18 г. вече започвате да закъснявате. Ако не се изнесете от вас до 20 годишна възраст и не започнете да си плащате сметки и да се опитвате да вържете месечния бюджет сами, значи сте назад... Няма да разберете навреме основни принципи на щастието и живота си навреме и ще дойдат кризите. На 30 може да сте още в дома на родителите си и да се чудите защо не вървят нещата.
"Живейте си живота и бъдете уникални" Колко да сте уникални - живите хора сега сме 8 милиарда. Ако сметнеш всички които са живяли преди нас... Ако станем уникални тъпаци пак брои ли се?
Четете, учете се от успешните хора, намерете си учители, стремете се към някакво постижение на успешен според вас човек и като го достигнете - опитайте да го подобрите. "Уникални" е такова вредно клише....
10 s
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: c826a47a28 |
|
4. Горе- долу и аз минах по същия път. Ако бях прочела това, когато бях на 15, щях да го разбера по съвсем друг начин, а сега имам сходна на твоята гледна точка. Понякога трябва да минеш по този път, за да осъзнаеш някои неща, да преосмислиш и направиш своите изводи, да се сблъскаш с определени проблеми и ситуации, за да стигнеш до сегашното положение.
Black Sabbath
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 2a04a6e824 |
|
5. Аз съм вече на 35 години, завърших две висши, имам и курс за елмонтьори, преди да запиша висше, а "Радиокомуникационна техника и технологии" и "Сигналноохранителни системи и технологии" са двете ми специалности, които завърших в Шуменския университет! Някои от колегите ми не присъстваха редовно в часовете, но аз си ходех, за което не съжалявам! Предстои да си намеря работа в една фирма, но ще гледам да не искат шофьорска книжка, все пак не съм дал малко за следването си, а и кола нямам и не мисля да имам! А иначе преподавателите са златни-за каквото и да ги попиташ, ти обясняват всичко "от-до", и така научих много полезни неща!
|
...
| преди: 5 години, 2 месеца hash: ae543aae24 |
|
6. Абсолютно си права! Обаче за да го разбереш трябва да си на 20 години. На 15 си мислиш, че целия живот се върти около екстеншъните ти, дрехите ти и това дали ще те пуснат на "най-якото прати на годината" и ако не те пуснат, о ужас, ще станеш за подигравка на цялото училище! Ама какво да правиш, всички сме били на 15 и са ни вълнували такива неща. Важното е покрай вълненията свързани с купоните и външния вид да не забравиш, че сега ти е моментът да учиш и да се развиваш. Защото иначе... ами виждаш какво става. Я си безработен, я отиваш да береш ягоди някъде, не че е срамно, но е доста тежка и неблагодарна работа за малко пари. За това деца, ходете по купони, забавлявайте се, но не забравяйте, че и учението е важно.
А иначе един ден с глас ще се смеете като се сетите от какви незначителни неща сте правили драми в тийнейджърските си години.
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 35e4695a17 |
|
7. Браво, завидяхме ти за съвършения живот, който ние простолюдните, използващи сайта няма да достигнем. Мило момиче, приеми, че твоят живот не е съвършен, защото те прави щастлива. Прави те щастлива, защото го виждаш като съвършен. Всеки ще пораства, когато иска, ще прави секс, когато иска, и пак ако иска ще чете книжки и стихове на Пушкин. Смислени неща си казала, но по-скоро се вживяваш малко като майка, обясняваща на две годишни как се държи вилица.
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: c3d5ae2e35 |
|
8. И преди и сега не ми харесва особено. Сега се сравняваш със съучениците си, злорадстваш и се превъзнасяш, още страдаш от комплекс за малоценност и нужда от себедоказване. Преди си страдала от лошо отношение а сега ликуваш от злорадство, че си по-добре от тях. Това са просто двете страни на една и съща монета, същата нужда от приемане, от доказване на другите, че си достойна за уважение и обич, същата слабост и уязвимост. Съветите, които даваш сякаш от позиция на превъзходство също не ми харесват, нещата в живота са на приливи и отливи, сега си доволна и си мислиш, че всичко е ок и щастието те носи напред като река в светлото бъдеще, но нещата не стават така. В живота има приливи и отливи. Трябва и да разбереш, че всеки човек има моменти на щастие и тъга, на възход и падение. Вчера съучениците ти са били добре, днес ти си добре а утре нещата пак може да се обърнат, кой знае? Важното е да се изградиш като личност, да се научиш на човечност, състрадание, милост, прошка, това е.
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 94c8daa803 |
|
9. Чудесно е, че си намерила път, по който да вървиш. Само това с възрастния мъж не е съвсем добре да ти кажа. Ето, ти сама казваш, че връстницита ти навремето не са те оценили и затова сега си с възрастен. Ако не беше така силно наранена и потисната в тинейджърските години ти гарантирам, че изобщо нямаше да вържеш на възрастен, и то чак пък за сгодяване. Сега може да ти е супер с него, но с времето, като започне да престарява, ще ти се отще. Ти ще си жена в разцвета, а той -чиченце. Като те чета, ми звучиш, че си добро и лоялно момиче, затова най-вероятно няма да му кръшкаш, но ще ти е много кофти за сексуалния ти живот, а и като цяло в дългосрочен план, с възрастен мъж.
Това, че съучениците ти са били кофти хора и са ти завиждали за височината, не значи че всичките ти връстници са такива хора, и е адски тъжно, че не си го осъзнала, ами вместо това си се поддала на влиянието на възрастен мъж.
165 см за 14 год. момиче е супер нормално. Аз на тази възраст бях 169, а сега съм 172, съученичките ми също бяха около тази височина плюс/минус 4-5 см. Има и момичета 160, има и такива 180 и даже над, и това си е пак нормална височина, просто не чак толкова често срещана. Ти по някаква случайност си се паднала в клас с по-нисички. Знаеш ли, сега като се замислих за това, не височината ти е била реалната причина да ти се дразнят, а нещо друго. Обаче сега не ми се чете другата ти тема.
Както и да е, желая ти успех каквото и да решиш. Също и спокойствие, че май още изживяваш разни неща от едно време.
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 536ebb6cee |
|
10. 3 го каза най-вярно. Не си мислете, че имате време, времето никой не чака. И да, кризите са убийствени. Ако изостанете и в един момент го осъзнаете, особено, ако сте към 30те, кризата от осъзнатата истина може да ви убие и обикновено е бавно и мъчително... ама много мъчително. А как звучи това да не правите нещо сега, защото щяло по-късно да го правите цял живот... wtf... душа, ти още си си недорасла с това мислене.
|
...
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 536ebb6cee |
|
11. И другата грозна истина- на много хора проблемите от училище след това им скапват живота. Ако си умен и си учил- не няма да изпъкнеш, всеки божи ден го виждаме, та в такъв случай май живееш в друга държава.
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 7ee5931a59 |
|
12. Вижте какво, аз разбирам авторката отлично, но не съм съгласна с едно нещо. Това, че се придържа към някакъв шаблон.
Всеки живот минава по различен начин и всеки открива силните си страни при различни обстоятелства.
Вярно, образованието е важно, тийнейджърските години няма да се върнат, но те не протичат еднакво при всички, нито пък живота след завършване.
Кога ще се влюбиш, не зависи от теб, така че не е въпрос на „бързане“, а на съдба.
Има много неща, които оказват влияние върху развитието на човека, не е само мотивацията му за образование, нито пък отношението към връстниците. Така че колкото и да сте мотивирани за развитие, имайте предвид, че не винаги се получава дори при най-амбициозните и умните. Нужен е и късмет.
В ученическите години човек има нужда не само от нови знания, но и от контакти и изживявания.
Трудно се постига баланс между задължения и забавление, а що се отнася до чуждото мнение, то винаги ще си е проблем.
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: 13877eb4ea |
|
13. Разбирам те. Аз споделих личните си проблеми, получих само обиди и пренебрежение. Наистина, какво съм съм очаквала? Освен да дам някой съвет, който няма да бъде възприет, няма никакъв друг смисъл. Само за почесване на егото.
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: d48221486c |
|
14. Уважавам мнението на всички, но повечето избягахте от главната идея и го превърнахте в нещо, което не е.
1. До номер 3. Клишета или не, това е истината. За един тинейджър това да пораснеш не означава да се изнесеш и да почнеш работа, а да отиде да се напие някъде и да си има гадже. Не знам кога последно си бил/а тинейджър, но аз все още помня как стояха нещата. Иначе си прав/а и съм абослютно съгласна. Тези на 30-40г не са пораснали поради съвсем други причини, но не ми се изпада в подробности. Това да ти дойде на акъла, че трябва да хванеш работа и да си самостоятелен е до възпитание и до това на какво са те научили родителите ти.
2. До номер 7. Ако се считате за част от простолюдието, това не е мой проблем. Аз никъде не съм се обърнала към (евентуалните) читатели с подобно обръщание. Това, че вие имате някакви незадоволени подребности и несбъднали се мечти си е за ваша сметка. Аз не се считам за нещо повече, така че не ми го лепвайте този етикет, ако може. Животът ми не е розов нито го виждам като такъв. Отново това са ваши виждания и мисли.
3. До номер 8. Не държа да ме харесваш. Не съм целяла да злорадствам, казах истината. Повечето са тотално изгубени, защото не се изградиха като личности, бяха и са все още злобни, обвиняват всички - държавата, родителите си, приятелите си, но не и себе си за неуспехите си. Също така написах, че други си имат семейства и са добре. С кое злорадтсвам? С това, че правя това, което искам? Освен да си замълча, за да може на другите да не им е неприятно, че има някой, който има някакви цели и мечти. Аз като личност се изграждам всеки ден и ще продължавам доакто съм жива. Нито ти нито аз има как да знаем кой какъв човек е зад монитора, така че нормално да си помислиш... каквото там си мислиш. С едно от най-злобните момичета от училище в момента сме много добри приятелки. Именно, защото не запазих в себе си злобата и защото дойде и като нормален човек ми каза "бях тъпа, извинявай". (тя влиза в категорията на тези, които в момента си живеят добре)
4. До номер 9. Връзката с по-голям мъж си има своите недостатъци, както и тази с връстник. И двете искат компромиси и жертви.
И последно до номер 2... Душице... аз, ако исках да прикривам каквото и да било щях да седна вкъщи, да напиша каквото имам да пиша и да си го редактирам. Иначе се радвам за теб, че си по-грамотна от мен. Това е хубаво нещо.
Прочетох всички коментари и имаше много неща, с които бях съгласна и които ми се щеше да бях написала. Хора различни, следователно и мненията са различни. Отново напомням, че идеята ми беше деца в подобно положение да прочетат това и да не се вживяват толкова на годините си в училище и това какво се случва там. Ще завършите и ще забравите всичко. От време на време, ей така, ще се присещате за това кой какво ви казал, какво направил и ще се смеете. И то доста.
Поздрави на всички!
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: 47bf85a3d9 |
|
16. В нашто село (което вече не е същото) момченцата ни смятахa за порастнали, когато нацепим един кубик дърва, а момичетата - като омесят пита и разточат и изпекат баница. Тогаз чак ставаха юноши.
Иначе клишета, неклишета... това е истинтата, ама в сериалите.
За изгубените мразещи себе си деца мога да кажа "И това ще мине". Всеки проблем има разрешение във времето. Четете и растете, че време няма. ЧЕТЕТЕ МНОГО. Говорете си с хора, всякакви. Гадни, приятни, умни, прости, досадни и интересни, но в никакъв случай само с един тип от тия. Пишете и питайте непознати и познати, след като получите отговор, проверявайте го сами. И най-важното за децата внимавайте със заблудата "Аз това го знам". Едно знание не е усвоено ако само сме го чували като изречение или сме го виждали някъде или ни е дошло на ум някак. Усвоено е тогава, когато "аз това го знам" можем да го заменим с "аз това съм го НАправИЛ 10 - 20 пъти и е проработило / не е проработило в моя случай". И се доверявайте на хора, които са ви доказали че имат опит, но внимавайте и за измамници. За да сте "уникални" трябва да ЗНАЕТЕ всичко до момента, което е направено.
10 s
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
