 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Родителите ми постоянно ми се месят
преди: 5 години, 1 месец, прочетена 1435 пъти
Здравейте!
Момиче съм на 17 години.
Проблемът ми е, че винаги трябва да се съобразявам с мнението на родителите ми.
Постоянно трябва да се консултирам с баща ми, когато стане въпрос за купуване на дрехи. Смятам, че ако те ми дават парите, за да си купувам дрехите, донякъде имат някакво право да се намесят в избора ми.
Така преди 1 година открих една марка дрехи, която много ми харесва. Майка ми и баща ми за твърдо против да си взимам дрехи от там, защото били скъпи, грозни и некачествени.
За това реших, че за да не се съобразявам с тях и да съм независима поне в тези случаи, ще си събирам пари сама и ще си купувам каквото ми хареса.
По този начин в продължение на 6 месеца събирах пари: от рестото, което ми върнеха като си купувах закуски на училище, от парите, които баба ми ми даваше всяка седмица и от стипендията ми от училище.
Събрах си около 300 лева- пари, с които родителите ми нямаха нищо общо.
Така си поръчах 2-3 пъти дрехи от въпросната марка, при което майка ми и баща ми отново не бяха очаровани.
Днес с последните ми пари си купих анцуг от същото място и те решиха, че ще го върнат обратно, въпреки че на мен ми харесва и сама съм си го платила
Съответно аз им вдигнах скандал, защото си исках дрехите обратно и им казах, че нямат абсолютно никакво право да ми се месят в избора, след като сама съм си събирала пари, и то специално заради тези дрехи.
Ревах, тръшках се, а те изобщо не се трогнаха и дори ми казаха, че съм неблагодарна и майка ми тръгна да ме гони от вкъщи.
Според Вас това нормално ли е? Вие как бихте постъпили в такъв случай?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: 00964d2990 |
|
1. Аз те разбирам много добре, моите подители се държаха по подобен начин почти за всичко. Единствената разумна причина за която аз се сещам е че дрехите може да им се струват твърде провокативни. Иначе моите просто искаха все едно да живеят и нашия живот да се държим по определен начин, да се обличаме, да говорим, да учим и каквото се сетиш. И нищо не помага... Просто стискаш зъби още година две и после заживяваш отделно. Във оставащото ти време с вашите просто се наслаждавай и забавлявай :)
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: 3295dad4e3 |
|
2. Ами в такъв случай бих си намерил работа на 17 вече можеш да работиш и бих им доказъл че и сам мога да си изкарвам парите и съм достататъчно голям човек да взимам сам решения. Тва си е чисто е*****е според мен :)
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: c49354d3a8 |
|
3. Напълно обичайна ситуация. Ти си права за себе си, а те са прави за тях си.
От твоята гледна точка, искала си да си купиш дрехи от тази марка, събрала си собствени пари и си поръчала дрехи. Всичко е наред.
От тяхна гледна точка, искала си дрехи от тази марка, те са определили, че дрехите не си заслужават парите и са ти забравили, но ти все пак си си купила. От тяхна гледна точка си закупила боклуци, с извинение.
Гадно е, че си събирала пари в продължение на 6 месеца, а те са върнали този анцуг, който толкова си искала. Разбирам те, наистина. Струва ми се, че родителите ти са постъпили много крайно, макар и да не са го направили с лоши намерения. Ти си на 17 години, догодина ще си пълнолетна, рано или късно ще започнеш работа и те няма да имат особен контрол над покупките ти. Излишно са се опитали да се намесят в твоите решения, в резултат сте се скарали. Можело е да си спестят целия този цирк, но и тях ги разбирам. Те са възрастни хора, изкарват си сами парите и разбират тяхната стойност различно от теб. Когато аз бях на 17 години ми се струваше напълно нормално да си купувам стоки от по-скъпи марки, после започнах да плащам сметки, да си купувам сама храна и изневиделица реших, че за по-малко пари мога да закупя нещо със същото качество. Възгледите ми се промениха, не, че преди съм давала луди пари за дрехи, но тогава определено исках такива дрехи. Казвам ти го за да разбереш тяхната гледна точка, а не за да те упрекна. Ясно е, че си събирала от джобни, стипендия и празници. Но все пак някой е работил, за да получиш ти тези пари. Спестила си солидна сума, похарчила си я за неща, които според родителите ти не си заслужават парите. Оттам идва техният проблем. Твоят проблем е, че сама си пестила, а те са те упрекнали. Опитват се да ти кажат нещо, да те научат на нещо, но е безсмислено да го правят, защото ти така или иначе вече имаш изградено мнение и съвсем скоро ще го утвърдиш или промениш. Ако ти не беше реагирала с рев и тръшкане, типично по детски, те нямаше да ти кажат, че си неблагодарна. Реакцията ти е била съвсем очаквана и нормална за годините ти, но съответният отговор от тяхна страна също е бил очакван и нормален. Съветвам те само занапред да реагираш по-зряло, да не плачеш, да не викаш и да не се тръшкаш. Не за друго, а за да може тези хора да започнат да те приемат като по-зряла и да ти гласуват повече доверие, без да оспорват решенията ти.
Според мен случилото се е нормално.
На твое място щях да приема загубата на анцуга и да продължа напред. Винаги съм била със съзнанието, че в даден момент човек пораства, става по-отговорен и самостоятелен и тогава вече е невъзможно родителите му да му казват какви дрехи да си купува. Честно казано, вече съм постъпвала по този начин. Остава ти една година. Тоест, след година или пък няколко месеца можеш да започнеш почасова работа и да си купиш въпросния анцуг.
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: b40ce1937c |
|
4. Специално за дрехите и атрибутите които изразяват теб и твоята личност нямат право, иначе за училище и за излизания докато живееш с тях е приемливо.
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: eb85be557c |
|
5. Естествено, че НЕ са прави. Скривай си дрехите, за да не ги ти ги взимат, това си е твой личен избор как да се обличаш и т. н. Нашите, когато съм си купувала дрехи с мои спестени пари, никога не са ми се бъркали. А пък по-натам, когато започнеш и сама да изкарваш парите си, няма да имат НИКАКВО право да ти се месят за каквото и да е.
|
...
| преди: 5 години, 1 месец hash: edd20db6f6 |
|
6. Нормално е, да. Ако бях 17 годишна, сигурно бих постъпил като теб. Аз, обаче съм на 30 и не бих постъпил като теб. :D
Просто хората знаят, че трудно се събират и изкарват пари и искат нещо по-качествено или поне по-евтино за същото качество. Тоест, с тия 300 лева да си вземеш 8 неща, не 3. И това е напълно възможно, без да са втора употреба. В днешно време много се робува на марките. Ако изглеждаш добре и си във форма, всичко ще ти отива. Не казвам, че са на 100% прави, най-малкото се обличаш ти, не те. Влизам ти в положение, но те съветвам да не се държиш като 17 годишна тинейджърка, да се съобразяваш с тях още изв. време. Например 1-2-3 години, и като започнеш да си работиш странично докато учиш или просто да работиш, си купувай каквото искаш, независимо от всичко.
Успех!
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: 6ee45ce700 |
|
7. Категорично не са прави!
Дори и дрехите да са грозни според тях, всеки трябва да мине по пътя на "Израстване". Не може да се очаква от 17 годишно момиче да се облича непрекъснато с костюм и перфектен ежедневен грим.
Всеки минава през такива периоди, за да си формира вкус и да определи на него точно какво му отива. Отделно и вкусът се променя.
Решенията са в зависимост от характера на родителите ти и твоя. Може, ако си поръчваш дрехите онлайн, да дадеш адрес на приятелка(като предварително говориш с нея) и да няма как да ти ги връщат.
Ако си ги купуваш от магазин, унищожаваш касовите бележки, държиш покупката при приятелка или я крий някъде преди да я облечеш за първи път, а вече прана дреха не може да се върне.
Но имай предвид, че така може да провокираш негативно отношение и скандали от родителите си.
Проблемът, всъщност, не са дрехите, а желанието на родителите ти да се налагат за всичко. Не е нормално на 17 години, да питаш мама и тате за прашките, сутиена, тениските и дънките! Ако на 17 години, не могат да те оставят да вземеш самостоятелно такива решения(дори и да нямат твоя вкус) и опитват да ти се налагат, то те очаква много борба с тях за самостоятелност!
Друг вариант е а изчакаш пълнолетието си и да отидеш възможно по-далеч от тях(примерно в друг град да учиш или работиш), защото иначе пак ще ти се месят.
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: 6ee45ce700 |
|
8. И да добавя нещо за всички, които "разбират родителите".
Как според вас тези родители ще научат дъщеря си на финансова култура, спестяване и някакви принципи( в това число и лична свобода).
Реално излиза, че спестените от момичето пари(от подаръци, стипендии, празници, джобни), ако не са за нещо, което родителите харесват, те й го вземат/връщат.
Как по такъв начин ще мотивират дъщеря си да спестява за нещо, което й хареса? Ми, то ако е така, по добре да профуква всичко до стотинка, че то така или иначе ще й бъде взето, ако родителите не го харесат. И тук не става въпрос за нещо вредно(наркотици примерно), за за дрехи, който родителите ги намират за грозни.
Това е абсурдно и грешен модел за възпитание. Тук няма стимул и лично мнение, има само налагане и контрол и то на пари, които вече не са техни!
Че то и ако почне работа, пак по същия начин могат да разсъждават, ако живее там.
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: 83391666a1 |
|
9. Гледай сега, не искам да те плаша, но наай-вероятно ще се държат по този начин цял живот. Каквото и да правиш.
Ето ти пример - аз съм жена на 30. Цели 30 години. Когато бях тийнейджърка, нашите непрекъснато ми се месеха за всичко, включително за външен вид и дрехи. Всеки ден беше битка, докато не ме уморяваха тотално и не се навивах да се напъхам в някоя грозна розова блуза, подарък от майка ми.
Изнесох се от вкъщи на 18 и вече 12 години живея в друг град, далече от тях. Зряла жена съм, работя, изкарвам си добри пари и ги харча за каквото си поискам.
Когато се прибера в родния ми град обаче, родителите ми винаги намират начин да ме критикуват. Не харесват приятеля ми (заедно сме от 5 години), не понасят брадата му, не одобряват прическата ми, нито дънките ми. Критикуват колата, която САМА съм си купила. Не харесват музиката, която слушам в нея, докато ги карам нагоре-надолу из града (trap, не е нещо шокиращо). Мислех, че това нещо ще престане след като "порасна", а всъщност пропастта между нас става все по-голяма с годините.
Майка ми, която е на 50, очаква да изглеждам и да се държа като нея и смята, че нейните разбирания са най-правилните на света. Критикува всичко, което правя, ама абсолютно всичко. Хайде, за цигарите май е нормално, въпреки че на моите години ми се струва смешно тя да ми прави каквито и да било забележки, при положение че самата тя пуши по 2 кутии на ден... Но за пръстените, които нося!?
Изводът: Отдавна се научих, че това е загубена битка. Сега просто се прибирам по-рядко. Говорим по телефона по рядко. Общи приказки. Избягвам да излизам на пазар с майка ми, когато съм им на гости. Просто знам, че няма смисъл. Тя се чувства кофти от това, но никога не се замисля, че проблемът е в нея. Отдалечаваме се все повече и повече и се държим като любезни познати, вместо като семейство.
Можеш да им покажеш моя отговор и да видиш дали ще се замислят, че като те карат да се променяш, те губят. За моите е малко късно...
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: 77e2c6c166 |
|
10. Така е, номер 9! Затова всеки си хваща пътя и не се връща назад! Някои дори си сменят телефоните, профилите в соц. мрежи, не си разпространяват местоживеенето, само и само да стои на дистанция от родата си-всеки се носи както си иска, кара си каквато кола си иска, пуска си музика, каквато си иска-всеки си е отделна личност! Аз не се бъркам никому, не искам и на мен да се бъркат! Ето защо, особено когато се появят децата, новото вече семейство иска да си живее самостоятелно и да си гледа децата както си знае!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
