Тормоз в училище. Новите ми приятели се оказаха предатели! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120684)
 Любов и изневяра (29590)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9553)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7286)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1731)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Тормоз в училище. Новите ми приятели се оказаха предатели!
преди: 5 години, 26 дни, прочетена 1194 пъти
Аз винаги съм била обект на подигравки, даже още от детската градина. Там бях тормозена защото имах къса коса с която приличах на момче и носих очила защото имах проблем от раждането ми.
В училище също бях тормозена, имах си една приятелка ама тя тръгна по пътя на наркотиците и въобще стана много лош човек. В началото от 1 до 4 клас се опитах да вляза в една групичка от класа ми но не успях защото едно момиче ме гонеше. Бях наричана по много обидни начини, особенно от момичето което ви споменах преди малко. Заради това станах много по-срамежлива и се делях от хората.
Мислех си, че проблемът идва от класа ми и че трябва да го сменя, обаче напълно сгреших. След 4 клас се приместих в ново училище което е много по-елитно от това в което бях. Бях милиони пъти по-тормозена. Всички ми викаха "свиня" "момче" и т. н. Пуснах си дълга коса за да се спре поне тормоза за косата ми.
Понеже бях по математика много зле в 5ти клас ходих на допълнителни часове с другата паралелка. В часовете бяха мили с мен и си виках "Защо ли не влязох в този клас? ". След 5ти клас ни разпаднаха класа защото бяхме зле с успеха и бяхме много непослушни освен мен.
Като влязох в тази паралелка съжалих, че исках да вляза там. Всички се държаха много по-зле и от старите ми класове. Правиха ми снимки без мое позволение, спъваха ме, обиждаха ме и аз си бях аутсайдер с 0 приятеля в училище. Имаше едно от готините момичета което ме защитаваше и им викаше да си гледат живота. С нея не станахме приятелки, но просто много ме защитаваше.
Няма да говоря повече за тормоза в 6ти клас, защото това което се случи в 7ми клас беше брутално! Една съученичка която много ме тормозеше, видя фейсбука и инстаграма на баща ми.
Аз имам семейни проблеми и с баща ми не се разбираме много добре. Баща ми постоянно качва перверзни статуси, снимки на разголени жени и все такива глупости.
След като тази съученичка разбра ме наричаше "перверзница" и всякакви такива прякори. Бях тъжна, исках да плача, но не можах, защото мама щеше да ме пита защо, а аз не искам да я тревожа.
Майка ми е много грижовна, мила и добра жена която има 2 работи за да ме изхранва мен и баба. Аз винаги съм казвала на майка ми като са ме тормозили, е поне до 6ти клас, защото съучениците ми викаха "не я дразни, че тя ще каже на майка си" и се смяха.
Аз като се опитвах да бъда отворена все заеквах или го казвах толкова тихо че даже и аз не се чувах. Един път прекалих като напсувах едно момче което ме тормози не повече от колкото момичето което разпространи из цялото училище профила на баща ми. Напсувах го на майка и после бях унижавана още повече.
Направих грешка и се извинявах на момчето за думите ми и му се молих да не казва на майка му, защото той ме заплашваше.
Не можех и на телефона да бъда за 5 минути защото тази моя съученичка постоянно ми взимаше телефона нахално и трябваше да я гоня из коридорите. Аз понеже винаги забелязвах преди да ми го вземе, че идва да ме дразни аз все си заключвах телефона. Един път не успях, но за щастие тя не видя много защото момичето което ме защитаваше я спря, а аз се спънах, паднах и станах за смях.
След 7ми клас се радвах като завърших, че вече няма да ги виждам.
В началото на тази година, някак си намерих приятели, и то всички момичета от класа, в класа ми бяхме 10 момичета и 12 момчета. Всичко беше наред и бях щастлива в училище за първи път от 8 години. Излизах много с тези момичета и особенно с едно момиче станахме почти най-добри приятелки.
Всичко се преобърна в началото на тази година! Януари още първият ден като отидох, някак си тези момичета ме игнорираха и само момичето което седеше до мен ми говореше, ама не много.
Този месец едно ново момиче дойде в класът ни... Преди 2 седмици като дойде всичко отиде с главата надолу. Нямам лошо мнение за новото момиче, яка е и не е груба, но всички ме игнорират и даже вече седя сама на чин. Вече като кажа нещо момичето до което седях почва да имитира това което казах по смешен начин. Като ми беше лошо по български и физическо последното нещо от което имах нужда е някой да ми вика. В час по физическо ми беше и тъжно и болно, че всички ме изоставиха така, чак вървях бавно вместо да бягам и даже това момиче което почти ми беше най-добра приятелка ми викаше "айде по-бързо ма" "ако няма да играеш се махай" и "оф не ме ли чуваш по-добре се махай", беше ми толкова тъжно и бях пожълтяла и изглеждах все едно ще плача. Едно момиче с което също бяхме близки ми вика "абе ти все като ти викат пожълтеняваш и ревеш" и аз викам "просто съм настинала и имам температура, хич не ми пука че ми викаше Яна (така се казва съученичката която ми викаше да бързам или да се махам)" и после продължиха да говорят а аз отидох да кажа на госпожата, че не съм добре и тя ми каза че може да седя на пейката. Аз седнах на пейката гледах надолу и си мислех за всичко. Секундите минаваха за мен като часове и всеки ден така исках да минава бързо времето и да се махам.
Нямам право да мразя новия ми клас повече от стария, защото в стария съм преживяла много повече от колкото сега в новия.
Вече ми е толкова тъжно, че не мога и да се преструвам на щастлива пред нашите. Мама все забелязва, ама аз и викам, че е заради оценките (оценките не са ми зле, но просто и те ме разочароват защото съм учила и съм очаквала повече).
Защо все аз съм тормозената? Защо всички ме използваха докато исках да им помагам? Всички ме използваха през цялото време да преписват домашните и даже на тестове преписваха от мен. Защо ме използваха? Защо нямам късмет? Вече ми е трудно като мама и баба ме питат как съм да ги лъжа, че съм добре. Нямах с кой да споделя мъката си и за това търся утеха тук.
Моля редакторите да одобрят това, че е спешно и имам нужда от съвет.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 25 дни
hash: 8e10255c9b
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   И аз съм бил обект на подигравки като ученик, като изкарвах 6 после ядох бой от съученици

За очилата: и аз бях подиграван мислеха ме за сляп и зубър а аз си знам че не е така .
Мило момиче - по добре не им обръщай внимание за да не те тормозят повече. По твоята история мисля,че разсъждаваш много добре и ако преценката ти е вярна тия твои съученици са глупаци .
Бъди себе си и с горно вдигната глава. Няма значение каква коса носиш, дали си с очила или без какви оценки имаш- това е без значение - ти си по- добра от съучениците ти.

Аз бях бит тормозен дори намушкан от съученичка. Но вече съм почти на 26 години и сам разбрах защо го преживявам. Аз имам същата съдба като теб .

Мъж-26 г

 
  ...
преди: 5 години, 25 дни
hash: 8e10255c9b
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Мисля че историята съм я чел и друг път. но ако е наистина вярна преценката ти остави ги тези твои съученици. Не виждат колко си страхотна без значение е каква коса имаш дали носиш очила или не - Ти си най- добрата Тези твои съученици са едни комплексари и не виждат в теб красотата която излъчваш

 
  ...
преди: 5 години, 25 дни
hash: 342eedd447
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Здравей мило дете...
Виж ниското самочувствие са забелязва от далече за това ти се подиграват съвета ми е за започнеш да се грижиш за себе си прически, грим, маникюр такива неща може да започнеш да спортуваш но не ЗАЗ да се харесаш на тях, а за да се харесваш на себе си това ще повиши самочувствието ти и увереността ти ще се усети и сред околните...
аз на твое място бих зашлевила някой и друг шамар на съученичките ти когато ми говорят така

 
  ... горе^
преди: 5 години, 25 дни
hash: 56f3bc4df1
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Тормозена си, защото позволяваш да се държат с теб така! Я започни да им отговаряш и да ги поставяш на място! За да ти бъде приятел някой, първо той трябва да те уважава. Те виждат, че си добпа и свита, и че няма да посмееш да им отговаряш, затова се държат с теб така, за да си показват колщо са силни и вървежни, че могат да те унижават, а ти да ги оставяш без последствия. Промени това твое държание, защото това ще ти пречи много в живота!

 
  ...
преди: 5 години, 24 дни
hash: 8f5c246913
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   Хората понякога са първични, а законът в природата е, че по-силният мачка по-слабите. При възрастните това е много по-контролирано, но в пубертета много деца не се владеят и не се опитват да проявяват разбиране. А по-малките не разбират много, те имат навика да следват наложени стереотипи и понякога са груби, макар и да не го правят със злоба.
Сама за себе си нямаш вина. Не си виновна, че си била тормозена като по-малка и не си виновна, че това е смачкало част от теб. Трябва да знаеш, колкото и грубо да ти прозвучи, че докато се чувстваш смачкана, околните все ще те възприемат за странна. Моля те, не се обиждай, изпитала съм го на гърба си и го пиша с добрите намерения на човек, който някога е бил на дъното. Бях свито дете, тормозиха ме достатъчно, макар и да не се е стигало до големи крайности, както при теб. Изпитах предателство на гърба си някъде в 4-5 клас, когато най-близката ми приятелка се сприятели с готините момичета и ме заряза, започвайки да разказва на всички за мен. После имах един период на отрицание, на омраза и плач преди заспиване. Беше много тежко, мога да ти вляза в положение. Тогава се запознах с хора по-близки до мен. Те ме научиха да общувам отново, научиха ме да се доверявам и после пътищата ни се разделиха, но аз вече се бях изправила. Нещата се промениха много в секундата, в която сама започнах да приемам себе си. Спрях да се изчервявам всеки път, щом чуя името си. Спрях да заеквам в ситуации, които ме притесняват. Научих се да преглъщам болката на момента, да се държа на ниво и после да се справям с проблемите си сама. Научих се да не играя ролята на по-силна и по-отворена, а да бъда такава. Осъзнах, че мога цял живот да се свивам в черупка, но така нищо няма да ми се струва приятно. Известно време стоях сама на чин, спря да ми пука и изневиделица се случи така, че доста от съучениците ми започнаха да сядат до мен. Заговарях се с всеки, който седне до мен, обикновено не започвах разговора сама, но го поддържах винаги.
Още си нося травмите от всяка подигравка, сега съм тревожна и се притеснявам да бъда на места, на които има твърде много хора. Определено имам проблем със заставането на сцена, имам проблем с презентациите и себеизразяването в агресивна среда. Обаче напредъкът ми е огромен, защото все пак се изправих навремето и отказах да стоя свита на дъното на собствените си чувства. Сега мога да застана и да заявя коя съм в социална група, сега мога да повярвам на комплимент и да пренебрегна лична обида. Вече не заеквам, не се изчервявам, ръцете ми не се потят и почти никога не треперя. Голям напредък е, че не ме е срам да споделям и не се притеснявам, ако някой не хареса мен или заниманията ми.
Как стигнах до тук и как да го направиш и ти? Повярвах в себе си, това е великата тайна на всеки тормозен някога човек. Слушах любимата си музика, облегнах се напълно на хобитата си, научих се да се чувствам добре, когато съм сама. Тези неща ме държаха цяла, затова ги обичам достатъчно много, че да говоря за тях смело. Втората тайна е любовта. Когато обичаш някого, ти не даваш да се говори лошо за него. Ако случайно чуеш нещо лошо за майка ти, няма да повярваш, нали? А защо вярваш на думите на съучениците ти? Не вярваш ли, че си човек и заслужаваш да се чувстваш добре в кожата си? Когато обичаш себе си, ти се изправяш в името на това, което си, в името на всичко, в което вярваш и всичко, което те прави щастлива. Изправи се. Отдай се напълно на нещата, които карат очите ти да светят и гласът ти да трепери по приятен начин. Намери това, което чувстваш дълбоко в себе си, че е твоето нещо. Извади живеца от дупката, в която си го запратила. Това ще повиши нивата на определени хормони и ще се чувстваш по-добре. Докато се мислиш за слаба и странна, все ще се държат така с теб. Аз повярвах, че съм силна и оправна, днес всички го казват за мен, дори да се колебая и да имам чувството, че се руша бавно. Говори смело за нещата, който те тормозят, защото те те тормозят. Сподели на майка си, сподели на училищен психолог, сподели на роднина или приятел. Кажи на всеки, че не искаш да решава проблемите ти, но имаш нужда да почувстваш подкрепа, за да се стегнеш и да се справиш сама. Приеми, че ще трябва да го сториш сама, макар и да е толкова трудно и неприятно. Никога, ама никога, не играй роли и не се притеснявай от себе си. Ти си си ти, ти живееш със себе си отдавна и ще го правиш до самия край, затова трябва да с в хармония и да се уважаваш. Ако се правиш на отворена, говорейки неща, в които не вярваш или не са истина, никой няма да ти се върже. Мнението им ще стане още по-лошо, тормозът ще се засили. Вариантът е да вярваш в това, което говориш и да вярваш в себе си. Така ще звучиш убедително, ще изглеждаш по-смела и силна. Хората може и да не са доволни от теб, но няма да имат потребност да се шегуват на твой гръб, защото ще те възприемат за равна на тях, макар и по-различна от тях. Започни да търсиш решения на всеки проблем, вместо да виждаш проблем във всяка ситуация. На този етап нямаш приятели, но не ти се подиграват както преди. Това е крачка напред, не се самосъжалявай. Всичко ще се оправи, само се изправи, спри да се свиваш.

 
  ...


...
преди: 5 години, 24 дни
hash: 108838d33c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Отношения се градят бавно и с постоянство, а се развалят много лесно. За да се сприятелиш с някого, трябва ви съвпадне интересът по време и място... ако на хората им се тича, а на теб - не, няма как да се получи. Отказваш се и се занимаваш с каквото ти се прави в този момент, а не се насилваш да се навираш при другите с нежелание.
С тормоз на тия години е най-трудно да се справи човек, понеже децата са убедени, че каквото и да е ще им се размине. Наистина трябва да споделиш на някой възрастен, че не се чувстваш добре. Блъскане, спъване, дърпане на коса.. трябва да се отразяват, като неправилни, дори и наказания. Ако никой не си поговори с тоя клас сериозно, нещата ще си продължат така, докато не пораснете достатъчно, да почнете да търсите живот извън класната стая. Ако не разберат, че е погрешно това, след време ще си позволяват други насилия... става лошо и за тях като личности.

Трябва да си имаш план да се справяш със страховете и проблемите и да се пазиш от тъпотии. Преди 20 години в училище телефони не се носеха. Прибирай го и няма да могат да ти го вземат. Една провокация по-малко. Чети нещо (книга) или поне се мъчи, докато не им доскучее да се занимават с теб.

10 s

 
  ... горе^
преди: 5 години, 23 дни
hash: ae19541263
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Тормозът в училище винаги е повлиян от нещо. Казвам го от личен опит. Аз също съм изключително затворена и дълго време не съм имала приятели. Ако си мълчиш и не правиш нищо, никой не те и забелязва. От време на време се подхвърля по нещо по твой адрес, но нищо сериозно. Очевидно предизвикваш по някакъв начин съучениците си. Не можеш да го отречеш, защото си сменила около 3-4 класа. На тази възраст децата са гадни, но от толкова много хора няма как всички да са лоши. Ако не искаш да те закачат, помисли как провокираш околните.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker