Споделена история от Тинейджърски |
Постоянно депресирана, а имам незначителни проблеми.
преди: 5 години, 1 месец, прочетена 965 пъти
Здравейте, може би темата ми ще бъде смешна за вас, но на мен ми е проблем от началото на тази година. Всичко се преобърна в началото на 2019. Изгубих приятелите си в училище, на всичкото отгоре съучениците ми почнаха да си измислят слухове за мен които не са истина. Аутсайдер съм и съм постоянно тъжна в училище. Имам и проблеми с баща ми. Да аз съм онова 16 годишно момиче което написа за проблемите си с баща си в този сайт. За да ви спестя търсене ще ви кажа накратко какво написах там.
Винаги баща ми ме иска по протокол всяка година да ходя при него за ваканциите, но като съм при него не ми обръща внимание, в другата стая е на компютъра, пуши и пие а на мен обръща внимание като направя грешка. Никога не ме е карал да се чувствам като негова дъщеря. Винаги е обръщал внимание на грешките ми. От 1година и половина някъде не съм ходила при него и той е нахален и иска да отида при него. Там пропуснах да кажа, че не си и плаща издръжката често. Сега стига с проблемите с баща ми, защото това е най-малкият ми проблем сега.
Имам 2 най-добри приятелки и на тях имах доверие, но едната имаше и друга най-добра приятелка която я предаде и вече 4 месеца почти 5 не си говореха. Стана нещо тъпо днес. Видях тази моя най-добра приятелка (ще я нарека Ф) с бившата и най-добра приятелка (ще я нарека Я) докато бях на магазин с мама. Държаха се все едно най-добри приятелки и като видяха, че ги видях аз се усмихнах и поздравих най-добрата ми приятелка, даже я прегърнах, защото често не излизаме ама често си пишем и ми липсваше, после ще ви кажа защо не излизахме цяла ваканция. Мислех си и още си мисля, че иска да си отмъсти на на Я, но ако искаше щеше да ми каже защото тя абсолютно всичко ми казва. Писахме си с Ф и тя каза, че една песен и е любима и спомена че и на Я и е любима и наум се чудих, как и защо са приятелки пак, не я питах защото искам сама да ми каже какво става. Ако ми беше казала щях да и кажа, че е лоша идея защото, така или иначе кармата ще си го върне и няма нужа да и го връща защото ще падне на нейното ниво.
От както приятелите ми в училище ме изоставиха, съм депресирана и нямах с кой да го споделя, по незнайна причина не искам най-добрите ми приятелки да знаят. Вкъщи съм тъжна, правя неща които обичам, слушам музика и излизам с приятелките ми, но пак съм тъжна и го крия добре, защото само един човек знае за моята депресия.
Хубавото от всичко, е че станах близка приятелка с едно момиче което ще го нарека И. С нея се познаваме от 5 години, през всички тези години бяхме само познати и не очаквах точно с нея да стана близка. От 5 години знаех, че тя е безчувствена, но не знаех колко е тъжна всъщност. Преди 3 месеца чатовете ни бяха само от сорта на "Здравей" "Какво правиш" "Аха, чао", а сега си пиша с нея повече от колкото с най-добрите ми приятелки. С И почнахме да си пишем повече "случайно" и казвам случайно в кавички, защото случайностите не съществуват. Просто с нея почнахме да се питаме взаимно как сме и един път бях толкова тъжна, а не исках да мъча моите най-добри приятелки да знаят и исках да си споделя мъката с някой, дори мама не беше избор. Накрая писах на И. След като си излях мъката тя каза, че иска да си признае нещо. Тя призна, че се е преструвала на безчувствена, за да крие тъгата си. Сподели ми какви проблеми е имала и от тогава сме близки. Забравих да кажа, че осъзнах, че имаме страшно много общо. Не знам дали да и кажа за проблемът с Ф и Я. Не знам понякога дали да и имам доверие.
Не писах за другата ми най-добра приятелка, защото нещата са наред при нея.
Може би съм толкова тъжна, защото винаги като се опитвам да си намеря приятели, си намирам най-долните използвачи които ме използват и си тръгват. Писна ми да ме използват!
Нямам сериозни проблеми, а постоянно съм тъжна. Правя каквото обичам и пак съм тъжна. Какво да направя за да не съм тъжна за тези неща? Не искам в главата ми да е буря за едни малки проблеми.
|
