Очакванията - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120684)
 Любов и изневяра (29590)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9553)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7286)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1731)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Очакванията
преди: 5 години, 9 дни, прочетена 1177 пъти
Здравейте,аз съм момиче на 17 и наскоро направих моя първи анонимен блог- www.writeitdown.blogspot.com в който пиша за различни проблеми, които мисля, че интересуват всички тийнейджъри. Това е моята първа публикация, ще се радвам ако посетите блога ми, надявам се редакторите да публикуват това, блогът е напълно анонимен.
Имам чувството, че съществуването ми се основаваше на това да оправдавам чуждите очаквания. Очаквания, които аз самата не съм поставяла към себе си. Защо една определена постъпка в даден момент може да предизвика безброй различни очаквания в бъдеще от хората около теб? Разбрах, че човек е много по-щастлив, когато няма очаквания. Така не оставаш разочарован, а ако все пак нещата се развият в правилната посока, то тогава оставаш приятно изненадан. Така звучи доста просто. Но в действителност хората продължават да имат очаквания и то не към себе си, а към теб. И най- гадното е, че ако не оправдаеш тези очаквания, оставаш просто едно голямо разочарование. И то не само за близките ти хора, а и за самия себе си. Защото приемаш всички тези очаквания за твоя цел, която трябва да изпълниш на всяка цена, затрупваш се с тях, а в един момент те стават толкова много, че не можеш да си поемеш въздух. В един момент изгубваш представата кое е наистина важно, какво искаш самият ТИ. Чуждите очаквания започват да контролират живота ти. Просто се замисли колко много хора очакват нещо от теб. И колко от тях си способен да разочароваш.
Но какъв е смисълът съществуването ни да се крепи на чуждите представи за него? През целия ни живот всеки един човек добавя по една тухла от очаквания към нас. Тухла след тухла, а нашата задача е само да поставим бетона между тях, за да не се срути всичко. И накрая, след всички тези години, поглеждаме готовата стена. Но тя не ни харесва. Тя не е наша. Мислихме си че това е стената, която ще ни осигури стабилно бъдеще и щастие?Истината е, че зад тази стена стоят всички пропуснати възможности, които пренебрегвахме, тъй като бяхме заети с чуждите мечти, с чуждите очаквания. Но тя вече е твърде висока, не можем да я прескочим, твърде е късно, не можем и да я съборим. И доволни ли сме в крайна сметка? Имаме си една стабилна стена и това е. Не е нужно да правим нищо, тя ни обгражда отвсякъде, а ние си живеем там, в един малък свят, който дори можем да наречем зоната си на комфорт, въпреки че не ни харесва. Та ние цял живот живеем с чуждите очаквания, свикнали сме с тях, комфортно ни е.
Знаем, че не е правилно, но въпреки това не правим нищо по въпроса. Да, определено е болезнено да кажеш на най- близките си, че не искаш това. Поне за мен беше. От както се помня баща ми е очаквал от мен да уча и да се справям перфектно, да съм добра в абсолютно всичко. И аз го правех. Мога да кажа, че това е едно нещо, в което ме бива.Чувствах се добре, защото и баща ми беше доволен. В един момент обаче започнах да правя само това, мислех си, че иначе ще бъда безполезна. Това беше единственото сигурно нещо в живота ми. Та как можех изобщо да бъда полезна с нещo, ако не да направя щастлив някой друг? Не знаех как да бъда щастлива заради себе си. Да пренебрегнеш целия си живот, приятелите си, дори здравето и съня си, само за да се превърнеш в една машина за оправдаване на очаквания? Това беше моето ежедневие, моето щастие и нещастие. Но както казах, всички имат очаквания към теб. Хората от класа ми, приятелите ми започнаха да излизат без мен.Отдалечих се от всички. Бях твърде заета с очакванията на баща ми. Но никой не го разбираше така. Всички очакваха да бъда винаги щастлива, забавна, пълна с енергия, да съм винаги готова за поредната събиранка с алкохол и чалга. И аз бях такава. Добавих още едно очакване. Започнах да излизам с хора, които не са ми прятни само защото така се очакваше, започнах да се правя, че не забелязвам някои неща, започнах да се правя на тъпа, защото така ме харесваха повече, просто не се задълбочавах толкова. И си мислех че съм щастлива с всички тези фалшиви хора. Очакваше се да бъда щастлива с тях. Всички искаха това, а аз го имах. Трябваше да бъда щастлива.
С течение на времето добавих още няколко очаквания към списъка си. И всичко беше перфектно.
Но колкото и добре да жонглираш между различните аспекти от живота си, все в един момент ще изпуснеш нещо. Така и стана. В един момент просто осъзнах, че колкото и щастлива да изглеждах отстрани, не бях. Не бях с хората, които винаги са били до мен, не правех това, което наистина обичам, не бях това, което аз исках да бъда. И реших да съборя стената, преди да е станало прекалено късно. Спрях да се опитвам да бъда перфектна във всичко, започнах да уча заради себе си, оценките спряха да бъдат най-важното. Спрях да излизам с токсичните хора, които само ме изцеждаха емоционално. Вече не съм машина за учене, колкото и недоволен да е баща ми. Вече не съм в най-"вървежната" компания, но съм с хора, които наистина ме правят щастлива. Това е моят далеч от перфектен свят без очаквания. Честно казано вече не ме интересува толкова как изглежда отстрани. Единствените очаквания, които искам да оправдая са моите собствени, които ще ми помогнат да стана по- добър човек. Да бъда истински щастлива и никой да не го очаква.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 8 дни
hash: 614de0f987
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Аз съм на 36 вече, с две висши образования! Отдавна не съм ученик, но когато бях, си стоях в нас, а и имаше защо-нямахме кабелна телевизия, имахме само Канал 1, Ефир 2 и ОРТ! Все пак намирах какво да гледам! След училище, се прибирах направо в нас! Не ми трябваше никого! Пазех личното си пространство, т.е. домът ми! Всъщнот така е с всеки-няма доверие на чужди хора! Всеки, който е извън семейството, се води "чужд" човек! Това лято остава да започна работа! Знам как се чувстваш, просто страни от всеки, не се доверявай на никого! Просто бъди себе си! Не тръгвай по лош път! Гледай си училището! Остави другите, както и аз съм ги оставил! По-добре сам, отколкото с неподходящите хора! А като гледам, всички са такива! Не се притеснявай! Вместо да си губиш времето с тях, по-добре го използвай рационално! Бъди си самодостатъчна! А защо блога ти е на английски?

 
  ...
преди: 5 години, 7 дни
hash: e2a4e51cd5
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Към 1

Странно е да си на 36 г. с две висши и да пишеш, и разсъждаваш по този начин, хм?

Авторке, очакванията са от себе си към себе си, предимно и когато не сме способни да удовлетворим сами-себе си, проектираме своите очаквания към другите, с подсъзнателната идея - те да ни направят щастливи. Подобно поведение се развива у хора, които са израснали в семейство, с родители, с такова поведение. Никой не се ражда притиснат от очаквания и стремежи, било то кум себе си или към другите, този вреден навик се придобива.
Най-вероятно е да си израснала сред невротици и егоцентрици, те действат доста зле за изграждането на едно дете като личност, насаждат му погрешни разсъждения, и чувства, и докато се отърси от тях ще мине време, а и са нужни осъзнаване, и работа по въпроса.
Пази се да не преминеш в другата крайност - апатията и липсата на действие, защото е много възможно да се случи.
Животът е непредсказуем, което донякъде обезсмисля плановете, а без планове няма очаквания, но и е наша отговорност по какъв път ще поемем.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker