Как да бъда по-смела?
преди: 5 години, 1 месец, прочетена 1155 пъти
Здравейте! Аз съм момиче, което завършва тази година. Да кажем, че искам да се развивам и да успея в нещо (както всеки) и дори имам поставена доста висока цел, която се надявам да не остане само една мечта. Проблемът ми обаче е, че съм страхлива и чувствителна. Имам социална фобия, която съм започнала да преодолявам, но все още ми е трудно да я овладея напълно. Просто се случва да изпадам в ситуации, в които ми е трудно да говоря и се притеснявам от хора. Мисля си, че само мен наблюдават, дори когато се разхождам в града (когато съм сама). Понякога пък си общувам, разхождам се съвсем нормално и нямам такива страхове от хората. Нещата са 50/50 като вече съм свикнала в моя град, който е много малък. Не съм чак толкова зле, опитвам се да не се затварям вкъщи.
Съвсем логично е обаче, сега да кандидатствам в унивеситет в друг град. В никакъв случай не искам да оставам само със средно образование. В моя град също има университет, но не желая да кандидатствам в него, защото просто не е моето нещо. Насочила съм се към определена специслност в големите градове, включително и столицата. Само, че не мога да си се представя изобщо там, дали бих оцеляла, пък камо ли дали бих намерила приятели. Дори в моя град не успях толкова. Ако остана тук обаче, бъдещето ми ще се съсипе, а аз много искам да уча нещо определо от години. Но също така съм и много привързана към нашите, към дома, училище и обстановка. От сега усещам колко трудно ще ми бъде, дори бих се разплакала. Едновременно искам да си остана с нашите, но и да сбъдвам мечтите си.
Повечето от вас ще си кажат, че няма шанс и да си оставам, където съм си. Щом съм толкова страхлива, не съм за такова място. Но едва ли съм първият човек, който трудно свиква с университета, новостите и му е трудно да живее в друг, и то голям град, сам. Имам чувството, че трябва да съм много гъвкава с времето и ситуациите.
Ще ви помоля да ми дадете някакви съвети как да преодолея това мое състояние, защото си мисля, че в големия град социалната ми фобия би се увеличила. Чета теми на много студенти, как не издържат на друго място и се отказват. Не би ми се искало да съм от тях. Как да спра да се страхувам и да се справя както с големия град, така и с хората? Със сигурност има други, които се преминали през това.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 1 месец hash: da106e8e6e

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Разбирам как се чувстваш. Аз самата също не съм от най-общителните, но някога бях направо същински мишок. До 4 клас ме обичаше целия клас и бях популярна, но от 5 до 7 едно момиче настрои всички срещу мен и много ме тормозеха /обиди и бой/. Аз по начало съм много чувствителна, а тогава се затворих тотално. После в 8-ми клас си намерих добра приятелка, а в 9-ти намерих още приятелки, които си бяха хулиганки. Аз самата, когато искам да науча някакво качество, обикновено се събирам с човек, който го има и попивам от него. Честно казано хулиганската ми среда в училище ме научи на доста неща. По принцип класа ме мразеше, защото не понасям простотията и не се подмазвам, също така стила ми е по-ексцентричен, обичам да се глася, интересувам се от грим и все тръгваха за мен слухове, че съм надута или курва. От малък град съм, честно казано съм свикнала да ме гледат всички, защото наистина стила ми е доста различен - ежедневно се гримирам, това ми е хоби, обичам блестящи или цветни дрехи, имала съм и цветна коса. Ами нормално е да ме гледат. От 9 клас си пътувам сама насам-натам, нашите не винаги знаеха, защото нямаше да ме пуснат, отделно и в града ми често се разхождам сама. Обичам винаги да имам време за себе си, макар че в момента имам доста приятели. Честно казано, доста ми помогна това, че се научих да съм си самодостатъчна и да отделям време на себе си. Пак казвам, не съм от най-общителните, но и със сигурност нямам социална фобия. Признавам, че където и да отида, най-често привличам негативно внимание, без още хората да са говорили с мен. Аз не обичам фалша, не обичам да се преструвам и надувам. Не обичам и някой друг да се държи така с мен. Имам всякакви интереси - обичам кино, театър, пътуване, свирила съм на китара, обичам концертите и музиката, ходя с приятели и на чалготека, имам всякакви приятели. Просто съм естествена - каквото ми се прави, правя го. Не обичам да съдя и да клюкарствам. Та първото нещо, от което да започнеш е да опознаеш себе си и да свикнеш със себе си. Второто е да създадеш дори и едно приятелство, но да бъде истинско. Обкръжавай се с хора, които те дърпат нагоре и те приемат. Да знаеш, щом аз успях - можеш и ти! Успех!

 

...

преди: 5 години, 1 месец hash: 7518f4730d

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Ще ти издам една тайна- никой не е 100% смел или силен. Това са едни прекрасни качества, но са против човешката природа, изграждат се самостоятелно от личността и до последно се бориш за тях, дори когато вече уж си ги спечелил. Всички се страхуваме. А първата година в нов град е огромно предизвикателство, към което всеки тръгва с вълнение и притеснение. Ще ти споделя, че и аз бях много свита като ученичка. Трудно общувах и не можех да се отпускам пред повече хора. Всичко се промени, когато реших да изпълня една моя мечта. Участвах в проект на Еразъм и имах възможност да отида на практика извън страната. Попаднах на съвсем ново място и бях с хора, които до този момент почти не познавах. След първата седмица, излизайки по центъра, на мен спря да ми пука от хората. Там имаше страшно много хора, повече отколкото бях виждала на едно място. Всеки беше облечен по различен начин, никой не следваше конкретна мода. Всеки гледаше себе си и приятелите си. Дори някой да ме е коментирал, аз не съм знаела, защото не говорих добре езика. Преди да замина очаквах, че в продължение на 20 дни ще бъда самотна и няма да мога да се отпусна, защото пространствата ще са по-големи, а минувачите повече. Случи се обратното. Човек се губи в тълпата, спира да му пука и започва да намира различни начини да изрази себе си. Може и при теб да се случи същото, не бива да тръгваш с лоша нагласа. Когато завърших 12 клас имах много притеснения. Не исках да напускам родния си град, защото го обожавам. Семейството ми липсваше, а приятелите ми бяха в други градове. Аз не заминах завинаги, ти също не заминаваш завинаги. Отиваш да се учиш, а после си свободна да се върнеш в родния си град или да отидеш на съвсем друго място. Ти трябва да издържиш само 5 години, няма да усетиш как ще минат и ще се прибираш по-често вкъщи, за да ти се отпуска душата. В много краен случай, можеш да минеш в задочна форма на обучение и да се върнеш в родния си град. Всичко ще е наред, ти ще бъдеш предразположена да общуваш и да преодоляваш страховете си. В първи курс всеки си търси другарчета, трябва само да поздравяваш и да се усмихваш повече. Вярвам, че ще се справиш, защото има много отказали се студенти, но има и много завършили. Последвай мечтите ти, според мен това е достатъчен стимул да преодоляваш всички пречки.

 

...

преди: 5 години, 1 месец hash: 0b3a3ca4d4

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Заминавай за другия град, но при условие, че имаш доверена приятелка, която също да отиде. Ако заминеш сама, каквато си неуверена те чакат мрачни дни. А ако отиваш в София, още по-тежко ще ти се отрази сблъсъка с реалността.

 

...

горе^

преди: 5 години, 1 месец hash: 0362b73e83

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   "Докато не скочиш във водата никога няма да се научиш да плуваш! " Да, с характер като твоя ще ти е трудно, новостите ще те плашат, ще се ужасяваш до смърт, семейството ще ти липсва безумно и първите месеци ще пътуваш всяка седмица за да ги видиш. Старите и познати неща, приятелите, дори нещата на които в момента не обръщаш много внимание ще те карат да страдаш, че не си си вкъщи. Обаче с времето ще преодолееш страха си. Ще се запознаеш с нови хора в курса, ще видиш, че и те са като теб и заедно ще си давате кураж. И тях ще ги е страх и те ще говорят всяка вечер с родителите си по телефона с часове и ще се лутат наоколо докато свикнат с обстановката, така че няма страшно! Човек се учи! Бях като теб, но при мен беше още по-страшно, защото заминах да уча в чужбина. Не познавах никого, езикът също не знаех, моят курс беше на английски, но не в англоговоряща държава, семейството ми беше на хиляда километра от мен... шаш и паника! Обаче оцелях! И не само оцелях, ами след няколко месеца така бях свикнала с всичко, че ми си струваше, че общежитието ми е роден дом. Не се отказвай от мечтите си заради глупавите си страхове! Направиш ли го, ще съжаляваш. А ако преодолееш страха си, ще постигнеш мечтите си и един ден ще си много горда със себе си. Сама малко смелост! Не си сама! Хиляди сме като теб, които сме минали по този път.

 

...