1. 1. имали ли сте цел или мечта които не са възможни да осъществите поради някаква причина(и без бъзици от сорта да имам крила или някакви други)
Разбира се. Когато бях на 16 години писах всеки ден в един файл. Бях му дала име, натрупах около 200 страници с разкази. Повечето имаха сюжет, но между тях се намираха и такива, които са по-емоционални и се отнасят до нематериални неща, мисли и чувства. Исках да издам сборник с разкази. Нямаше как да се случи, нямах финансовите средства и не бях запозната с издаването на книги. И до днес си остана така, считам, че просто няма да успея. Не си вярвам, не съм финансово стабилна, не очаквам добра реклама на книгата и ми е повече от ясно, че без читатели няма успех.
2. кое нещо което сутрин те кара да се събудиш от леглото щастлив?
Когато легна с хубави мисли се будя с тях. Сутрин съм много щастлив човек, стига да имам кафе, иначе съм таласъм. Радва ме да се събудя от слънчевите лъчи, които се прокрадват между щорите. Не знам защо, но това наистина ми дава позитивен старт на деня. Щастлива съм, когато се събудя и някой вече ми е направил кафе или работи по закуската. Имам много приятен старт на деня, ако се събудя и чуя как вали дъжд. Ако съм влюбена, ако имам приятели наоколо или роднините ми са наблизо, пак се будя с усмивка. Май имам проблем с това да се будя напълно сама и ме радва наличието на близки наоколо.
3. Сбъдвали ли сте мечта която сте мислили за неизпълнима?
Да, спечелих един конкурс и наистина си мечтах за наградата. Бях в гимназията и имах период, в който бях много дейна. Участвах в различни проекти, ходих на извънкласни дейности, включвах се в конкурси и олимпиади. Спечелих пътуване в чужбина за две седмици. Много исках да посетя въпросната страна, но никога не предполагах, че ще се случи. Местата бяха ограничени, а кандидатите бяха много. Участвах просто така, не вярвах, че ще спечеля и не бях вложила целия си капацитет. Мечтата ми беше да посетя онази страна. И други подобни неща са ми са се случвали, но това пътуване ми е най-близо до сърцето.
Влязох желаната специалност, роди ми се брат, намерих половинка... доста съм скептична към повечето си мечти и цели, но истината е, че голяма част от тях са реални днес.
4. Как и по какъв начин показвате обичта си към себе си?
Давам си цялото време, от което имам нужда. Преди все бързах и се припирах, бях като състезателен кон. Не ми отне много време да се претоваря и да изпадна в по-тежки емоционални състояния. Бях отговорна дотолкова, че се чувствах виновна и грип да хвана, защото това ми пречеше да си върша ангажиментите. Вече не съм така. Разрешавам си да почивам, давам си време да се справя с трудностите. Позволявам си да отказвам работа, която не искам. Позволявам си да приема покани, които ми харесват, но ме притеснява да отида. Научих се да се гледам в огледалото и да не си търся дефекти, сега намирам толкова положителни неща в себе си. Анализирам себе си, търсейки повече хубавото, отколкото лошото. Глезя се със сладко по-често. Преди имах навика да трупам купчина пари и да не ги харча за нищо. Сега харча спестяванията си сравнително разумно, но по начин, който да ме удовлетвори. Осъзнах, че ако мога да си позволя нещо и то ще ме накара да се усмихна, то няма лошо да му отпусна малко края и да си го подаря. О, вече си разрешавам и да плача, преди приемах сълзите за провал. Позволявам си да показвам емоциите си, не ги задържам в себе си толкова. Станах много по-открит и весел човек. Промених всичко, което не харесвах в себе си и това е най-големият израз на любов към мен самата. Позволих си да живея по начина, по който ми се иска. Дадох си шанс да се харесам сама.
|
