Споделена история от Тинейджърски |
Без приятели...
преди: 5 години, 27 дни, прочетена 806 пъти
Здравейте, аз съм момче на 15 от Варна, 9ти клас. От 2 години съм в нов клас и всичко потръгна нормално както по принцип, естествено нямаше как всичко да се съсипе и накрая да остана без приятели отново... В началото на 8ми клас си намерих 2ма приятели, постепенно с единия спряхме да говорим... той уж си намери нови приятели ама и от тях почна да страни, не щото го прави нарочно ами щото той самия си е хамав. Нищо, голяма работа, имам още 1 приятел все пак... еми да... и той почна да страни от мене тая година... Нищо не съм му направил, абе нормалните приятелски отношения ама изведнъж нещо става и ти просто не знаеш какво да правиш. Бих искал да уточня някой детайли за да ви накарам да погледнете от моята гледна точка и да видите как стоят нещата по-добре, ама с история като моята съм сигурен, че някой от моя град ще ме разпознае затова ще мина и без тях. Важното е, че и този приятел почна да страни... Разбирам интерес ама... Не ми е за първи път, при мене винаги е така. Поне с приятеля ми от 7ми клас поддържаме връзка, говорим си, излизаме примерно веднъж в седмицата и т. н.... ама нали. Дори тъпите компютърни игри няма с кой да ги играя, няма с кой да изляза (от моя клас). Имам и други проблеми и неща които просто ме демотивират да уча и да... живея като цяло. Не че съм тъп или нещо, ама в моето училище просто няма какво да науча, образованието тука е колкото да завърша, не е нещо специално. И накрая като отпишем ученето остават приятелите, хаха ама аз от 2 години няма с кой да споделя, да играя, да изляза... Като съм в даскало само си говорим и до там, друга връзка с тях нямам освен даскалото... Не пия, не пуша, дори и кафета не пия мама му стара, това не е проблема. Ама повечето са от онея дето обичат да се друсат, да пушат, да пият и т. н. , групичките дето ги мразя от дъното на душата си. Това намалява шансовете ми да си намеря приятели... още повече здравомислещи. Изчел съм доста теми като моята, това ме кара да се чувствам сякаш моя проблем е един от многото, някакъв такъв безсмислен и незначителен, ама не знам как да ви кажа че аз наистина имам нужда от помощ и не мога да издържа на това, защото не е като типичния тийн проблем ''ааъъъ ма никой не ма харесва ще умра сам'', ''секс на 12 ко мислити'', ''приятелката ми говори зад гърба ужас нещо не виждано нямам приятели''... А най-лошото от тези теми са коментарите. Имам чувството че някой робот го пише? Лесно е като сте на 30 примерно и всичко е минало да кажете ''спокойно нормално е, всичко ще мине''. То ясно, че ще мине ама кога? Или някакви супер фалшивите съвети като ''намери си хоби, излез навън да срещнеш някой да се запознаеш т. н. ''... просто... моля ви, истински съвет, наистина съм се отчаял че да пиша в такъв сайт.
|
