Споделена история от Тинейджърски |
Отбягват ме, защото съм себе си
преди: 5 години, 19 дни, прочетена 1174 пъти
От малък повечето хора ме отбягват. Като малък бях по-свит и не толкова комуникативен, защото се притеснявах от другите хора. Да, много трудно завързвах приятелства или въобще запознанства, главно от притеснение..
Доста бях унижаван, обиждан, псуван, подиграван, дори и заплашван от психопат, но този период за късмет премина.
След като в 8-ми клас в гимназията, в която уча, дойдоха други хора, сякаш всичко за мен се промени. Дотогава бях доста свит в себе си, но след като намерих не толкова гадни и повърхностни хора, нещата леко се промениха. Да кажем се интегрирах към друга среда. Не успях да създам приятелства в началото, но към 9-ти клас нещата се преобърнаха.
Хората, с които излизах, опитвах се да бъда близък с тях, но сякаш не ми се получаваше. И все още не разбирам защо. Сякаш тогава нямах самочувствие и мисленето ми бе главно детско - хайде вместо на кафе да се съберем на площадката и да се люлеем. Без шега - аз единствено се люлеех, докато другите си говореха. Не странях от тях, но повечето главно обсъждаха някого, а мен не ме интересува какво прави дадено момче или момиче, кой/коя с кого ходи, т. н.
Често, когато играехме на предизвикателства и питаха мен, аз едно 95% правех всичко, защото не се страхувах. Знаех, че ако правя нещата, моят срам от провал или от другите ще спадне, което всъщност и стана. От тогава спря да ми пука толкова за мнението на другите към мен, които всъщност ме съдеха за това и обиждаха. Станах по-общителен, отворен, без страх да се изразявам и да изказвам мнение, без да се страхувам да го защитавам, без да искам да робувам на стереотипното. Също така и да разбирам мнението на другите, каквото и да е то.
Изглежда това ми вдъхна кураж, но в същото време другите почнаха да странят от мен, защото виждаха, че не правя глупости, че си се държа по мой си начин, без да се влияя от другите, че смея да съм себе си и да се изразявам, както и да не падам, когато някой ме обижда. С други думи - не бях такава лесна мишена, която всички да мачкат както преди.
Разбрах за себе си, че ми е адски приятно да прекарвам времето си сам самичък, слушайки музика, учейки или играейки нещо онлайн с някого от друга страна. Само по себе си, това има много бонуси като - по-бързо научаване на английски, разбиране и оценяване на качествата на другите, вътрешно чувство за полезност, която ти да можеш да създаваш в себе си за другите - че правиш нещо, което да бъде оценявано. Да кажем - бях щастлив.
Пуснах си по-дълга коса и започнах да нося бомбе. Вътрешното ми чувство за превъзходство над другите се повиши, след като пътувах - в Китай, Южна Африка, Испания (и 3-те за по 20 дни), както и други дестинации. Лично за себе си смятах, че по права не съм повече от другите и всички се водим равни - тоест да не се държа надменно над другите, заради финансовото състояние на родителите ми. Живота обаче си показва, че миналите неща, през които си преминал, те променят и положително и отрицателно, а разбирайки това стигнах до извода, че някой може да е много умен и добър в сферата, в която се стреми (било то училище, работа, просто нещо), но в същото време като човешко същество да е боклук. С други думи - аз съм повече от някого по вътрешни чувства и морал, докато той може да е по-добър от мен в дадена наука или учение. Разбира се, дори и да разбереш това, не трябва да се държиш смяташ си нещо повече, а с разбиране и изслушване (ти не знаеш през какво е преминал другият от другата страна), а не със съдене и упрек.
Другите започнаха да ми бъркат пола - момче или момиче съм, кой да знае... :D Съответно не ме и канеха на различни партита, защото не се забавлявах като тях с пиене (не ми е приятно да пия, въобще вкусът на алкохол за мен е гаден), също така там и бях кажи-речи свит. Те имаха техни си неща за разговор, главно за гаджета, а аз се интересувах от своите си проблеми и интереси - главно игри, руски език, личностно развитие на някъде. Почти всички ме гледаха сякаш бях извънземен.
В рядкото случаи, когато се заговорех с някого, аз правех доста хубаво впечатление в него, че съм разбран човек с цели, достоен за комуникация. Поради това често ме питаха защо никога не съм си имал приятелка, а аз нямах и представа как да им отговоря, все още нямам. А стигне ли се до разговор с момиче, нейният отговор е, че аз съм страхотен и ще си намеря някоя, но просто иска да сме само приятели. Поне 5 пъти ми се е случвало :D
btw, за информация, която може да е от значение - аз не искам секс с момиче, защото не се чувствам вътрешно готов и може да мине доста време да съм гадже с някое, за да се почувствам готов. Едно 90% от разговорите ми с някоя на тази тема са били свалки и не съм имал предвид нищо сериозно с думите си. За мен по-важни са чувствата и това да се чувствам пълноценен, отколкото консумацията.
В момента приятели си имам, но аз дори не зная какви са - момче, което се срамува от себе си и качествата си, което не смее да се пробва да следва мечтата си, а за да получи внимание, понякога с държанието си, без да мисли, ме наранява, както и другите; момче, което е подигравано от всички, заради неговото лично държание, което в защита на това пред другите ме нарича педал, а когато сме само двамата е доста готино -двуличник; момиче, което има дългогодишна връзка назад и проблеми с нея, без смелостта да се откаже от нея (опитах се да я целува преди няколко дни, защото я харесвам от доста време, но се провалих доста зле :P ). Поне имам 2-ма приятели, с които мога да комуникирам по-нормално.
За себе си не мога да отговоря кое точно отблъсква хората от мен. Това, че винаги ходя с бомбе, че съм един от малкото с дълга коса, че смея да бъда себе си, да дразня хората, но същевременно да се интересувам от тях, че се интересувам искрено от другите, без да имам нещо предвид, че рядко говоря толкова важни неща за себе си... Или просто защото имам нестандартно мислене и говоря това, което искам и мога да защитя тезата си, а когато не мога да си го призная? (Честно, може да ви звучи себично, но аз наистина нямам представа кое е това качество в мен).
След като имате една бегла представа за мен, можете ли, драги читатели, да кажете личното ви мнение за това защо почти всички ме отбягват, дори и преди запознанство с мен?
|
