 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Социофобия
преди: 5 години, 9 дни, прочетена 1436 пъти
Здравейте, момиче на 16 и имам ужасен проблем - социофобия! Четох много из интернет за тази фобия и се уверих, че я имам след като видях из симптомите подкосяване на краката, треперене, страх от нови запознанства, страх от излагации, страх ме е да ям на публични места и т. н Имах една случка в еконта с майка ми, трябваше да взимам паричен превод, служителят изведнъж ми подаде парите и толкова се притесних, че ги дадох на майка ми да ги преброи. Човека ме гледаше така все едно си мислеше, че не мога да броя, което си беше нормална реакция от негова страна. На срещи с момчета е изключен шанса да отида сама, защото много ме е срам. До някаква степен си я обяснявам тази фобия, заради не малкото травми, които имам (тормозена бях в училище, развода на родителите ми, враждата между роднините и майка ми и още куп неща ) Много ми е тежко, защото се чувствам като по-различна от останалите... Приятелките ми вече имат 1годишни връзки, а моята най-дълга е 1 седмица (надявам се, че разбирате, че не само в това ми е проблема) Майка ми не може да ми помогне много със съвети, защото не е на мое място и не знае как се чувствам и какво изпитвам. Всички ми казват, че сама трябва да го преодолея, но не се получава. Дори когато вървя по улицата и срещу мен има хубаво момче, без дори да ме е погледнало душевно искам да избягам с 300 км. Ще ходя скоро един човек уж добър да ми бае, ако трябва и на психолог ще отида само и само да започна нормално да живея, защото така не издържам. Когато знам, че съм сама в къщи плача с глас само и само да не притеснявам майка ми, но това ме срива психически допълнително
Моля Ви дайте ми някакъв съвет
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 9 дни hash: 34c86bc3e7 |
|
1. Отиди на лекар, преди да си самопредписваш болести и лечения ...
|
| преди: 5 години, 8 дни hash: 1da8a567cd |
|
2. Ти първата крачка си е направила да си признаеш че имаш проблем, отиди и говори с психолог.
|
| преди: 5 години, 8 дни hash: 5dfb5e7aac |
|
3. трябва ли ти толкова гадже? На 16 г. Има много неща да изживееш примерно аз съм почти колкото теб, и ми пишат момчета от време на време но.. аз лично нямам никакво желание, ако е за да изглеждаш готина в очите на другите, няма смисъл! За травмите от детството не знам какво визираш, ако е подигравка от връзницитети точно сте били малки, децата са по-жестоки, не че сега не са но това си е друго. Всички ги обиждат и хубави, и всякакви! За развода мойте родители са разведени, и на много мой приятели, това са неща от живота по-уверено го карай, предполагам това са някакви комплекси. Дай си една хубава представа за себе си, ако почнеш да говориш повече се замисли, че нищо не губиш.
|
| преди: 5 години, 8 дни hash: 78ba254817 |
|
4. Ако си умна и не искаш да стане по - зле в никакъв случай не отивай при врачки баячки и гледачки. Те няма да ти помогнат, защото или са лъжци или работят с демони без да го знаят, а именно тъмни силни са ти причинили това по не знайни причини. Най - добрия начин е пост и молитва. Аз съм в твоето състояние и напълно те разбирам. На 27 съм и съм така от 17-18 годишен.
Не е защото си била травмирана. Няма логика да е от това. По - добре съм от преди, защото сега вече знам, че не ме е страх или срам, аз го осъзнавам, просто нямам контрол над тялото си. Него го е срам, защото от какво има да се притесняваме. Нито сме грозни, нито сме направили нещо нередно. Просто има сатана и демони които са ни влезли в живота ни чрез наши грехове и това им дава право да действат в живота ни. Звучи странно но е така.
Аз те съветвам ако вършиш някакви лоши грехове да спреш. Алкохол и цигари в никакъв случай. Бъди добра към хората, стреми се към мир. Направо пост и молитва и то редовно и се моли на Господ Исус Христос.
Зодии, глупости, карти, гледания - лъжа и врата на врага да оперира в живота ти. Кажи Му Господи Исусе избави ме.
|
| преди: 5 години, 8 дни hash: 78ba254817 |
|
5. Много добра идея е да идеш на психолог. Аз обаче нямам смелост и няма да ида :D Не прави грешката, която и аз направих да си помагаш с алкохол. Алкохола умножава страха и срама дори ще ти причини говорен дефект и тогава хептен няма да искаш да говориш. Антидепресанти също няма да помогнат. Аз пих някакви леки и не помогнаха. Има такива които още повече те скапват. Решението е да идеш на църква, но в евангелска такава. Аз вече се помолих за тебе, но трябва и ти да се молиш.
|
...
| преди: 5 години, 8 дни hash: 78ba254817 |
|
6. Ти си истинско сладурче. Бог да те благослови. Не съм те видял, но вече те харесвам. Хубаво е да имаш хора тип патерица на които да се подпираш и навсякъде където ходиш каквото и да правиш да не си сама. Момче ще си намериш спокойно. Просто търси да е някой срамежлив като тебе и ще сте си двамцата навсякъде. Аз ако знам че другия го е срам ще ми е по добре. Като сме задружни така става силата. Сговорна дружина планина повдига :)
|
| преди: 5 години, 8 дни hash: 009cb880af |
|
7. Миличка, мисля, че трябва да отидеш при психоаналитик и да работите заедно за изчистване на проблема поне едно няколко месеца. Това са много сериозни неща за да продължавате да ги неглижирате с майка ти. Има един Огнян Димов, ако живееш в София, той тук е най-добрият психоаналитик - ако не живееш тук, проверете с майка ти. Не се оставяй така, аз съм ходил на психоанализа и да, тя помага.
|
| преди: 5 години, 8 дни hash: e410a89c25 |
|
8. Обърни се към психолог, спокойно
|
| преди: 5 години, 8 дни hash: 164a4d1eeb |
|
9. Нищо ти няма - просто не си попаднала на средата, която ще ти е по душа. Е, аз още тайничко си се надявам да попадна на хубава работа с хора, които да не ти мислят как да те прецакат... В работа е пълно с такива, а не мога да попадна на нормална такава...
Може би и мен ме е страх от грешки и затова не търся.
Разбирам те!
|
| преди: 5 години, 8 дни hash: cf7a73f402 |
|
10. Остави го тоя дето бае. Ще те обърка повече. Стискай палци и бързай за психолог, търси група за взаимопомощ, проблема ти е сериозен. С годините става и по-зле, живота загрубява. Стигнеш ли до психиатър ще има лекарства, а те са с отвратителни странични ефекти върху които нямаш никаква власт. Най-гадното на този проблем е, че е на психическа основа, нищо ти няма видимо и хората просто не разбират.
|
...
| преди: 5 години, 8 дни hash: 354bca2500 |
|
11. Аз съм на 19, със същия проблем.. На твоята възраст обаче беше така, точно както ти го описваш със себе си. Социалната фобия не се преборва с малки трикове и съвети, и аз съм се надявала на същото. Трябват ти години за това, но и трябва да поработиш върху проблема, за да има успех. За 3-4 аз все още я имам фобията, но взе да понамалява. Разбира се още ми е много трудно, но важното е да не се оставяш на тази фобия, защото тя ще ти обърка живота. Прави малки, но смели крачки. Успех!
|
| преди: 5 години, 7 дни hash: 2c87afcb55 |
|
12. От авторката до номер 3
Виж на мен момчетата не са ми приоритет. Идеята ми беше да се обосновя защо съм сигурна, че е социофобия :)
|
| преди: 5 години, 7 дни hash: 2c87afcb55 |
|
14. От авторката
Искам искренно да Ви благодря на всички за насоките, особено на номер 6, 7, 11 за милото отношение. То се е видло на психолог ще се ходи, а ако взема да откачам повече и до психиатър ще стигна. Все пак видях, че има и други в моето положение, пожелавам Ви и на Вас да се преборите с това колкото се може по-бързо.
|
| преди: 5 години, 7 дни hash: 7d23a2fd8f |
|
15. Предполага се, че ще го израстеш, но междувременно е нужно да полагаш усилия за справяне с проблема. Ще се изненадаш колко много хора се чувстват като теб или са имали такъв период. При мен беше просто кратък период, но помня чувството отлично. Първото впечатление на всички за мен беше, че съм странна, студена или много притеснителна. Тогава бях на около 13-15 години, не помня добре.
Как се преодолява?
Трябва да започнеш постепенно да излизаш от зоната си на комфорт. Няма да се случи за ден. Приеми го като дълга война, в която ще имаш спадове и възвишения. В началото ще има моменти, в които ще си втълпяваш, че някой не те харесва или ти се присмива. Това е само в главата ти. Истината е, че на малко хора им пука за другите. Дори някой да си помисли нещо лошо, той ще е забравил след два дни. Повечето изобщо няма да си направят труда да обмислят поведението ти. Ако заекваш, трепериш или изглеждаш нервна- нормално е. И в днешно време имам такива моменти, когато объркам документ в институция, а не съм тинейджърка. За Еконта не го мисли. Редовно влизам там с приятел, който работи с мен като дясна ръка. Подавала съм пари, чанти, пратки и каквото се сетиш. Виждала съм много друго хора да го правят. Служителят не си е помислил, че не можеш да броиш пари, просто е чакал учтиво да приключите, за да мине към следващия клиент. Представата ти за света е малко сбъркана. Не, че е грешна, но работи против теб. Хората са забързани, не се интересуват от непознати. Всеки има неудобни моменти. На всеки може да се случи да си глътне граматиката или да направи лошо първо впечатление. Повечето хора се справят по-добре в малък приятелски кръг, отколкото в голяма група. Всички се хранят, без изключения. Изобщо не е странно да ядеш, никой няма да ти обърне специално внимание. Дълго време ще си по-притеснителна от нужното, но с правилната настройка ще го преодолееш до степен, в която ще живееш нормално. На 16 години си и изобщо не е нужно да имаш гадже. И твоето време ще дойде. По-добре ще бъде срещите ти с момчета да са на 4 очи, но в началото може да предлагаш да излизате с приятели. Когато се опознаете, ще излизате и сами. Не го мисли толкова задълбочено. Никой не може да наложи правила за твоя живот. Ще се съобразяваш със социалната фобия понякога, но също така и ще се бориш с нея. Пък и има толкова много нормални хора, които ще проявяват разбиране към теб. На мен ми се е случвало да се разтреперя в автобуса. Всички пътници отстъпиха назад, дадоха ми пространство. И един-двама ме питаха как съм и имам ли нужда от помощ. Веднъж по време на лекция се притесних страшно много, отново се разтреперих и ми се повдигна. Едно момче веднага ми предложи да дойде с мен до тоалетната или да отиде да ми вземе айран/вода, а с него почти не сме говорили. Има много хора, които реагират нормално в такива ситуации. Аз също съм заговаряла непознат, който изглежда като бял лист и е нервен. Човешко е да имаш слаби моменти, зрелите хора го разбират и няма да те съдят. Дори и без социална фобия, паническо разстройство или друго от този вид, пак е нормално да ти се случва понякога. На хората, които съдят и се присмиват можем само да им пожелаем никога да не се сблъскват с подобни състояния.
|
| преди: 5 години, 7 дни hash: f9952eccd2 |
|
16. Това е почти като моят живот. Само дето имам само 1 приятелка и съм нямала гаджета.
|
...
| преди: 5 години, 3 дни hash: 2c87afcb55 |
|
17. От авторката до номер 15
Благодаря ти страшно мно! Нямаш идея колко много ми олекна , четейки написаното от теб , защото ти реално си права , сякаш аз не съм проумявала тези неща.
|
| преди: 5 години, 2 дни hash: 1b38c2ee5a |
|
18. Здравей! Аз имах подабен проблем. Сега съм на почти 18 години и се чувствам много по-уверена. Но преди 2 години изобщо не беше така. Чувствах, че никой не ме разбира, притеснявах се, че никога няма да намеря никого за мен, приятел или гадже. Допринесе и постъпка на предателство от страна на двете приятелки, които имах тогава. Помня, че имаше период, през който всяка вечер плачех. Мислех, че нещо не ми е наред. Но спокойно - всичко е ОК. С времето ще започнеш да се опознаваш, да се осъзнаваш и всичко ще се нареди. Нормално е да се чувстваш така, не си сама. Аз лично започнах да чета книги за самопомощ - бих ти препоръчала "Изкуството да не ти пука". Чудесна книга, не само за социофобия, а за притеснения и нервност като цяло. Осъзнах, че каквото и да става, всичко, ама абсолютно всичко има край. Помилси малко - дори и Земята ще изчезне някой ден, след милиарди години. И това, което ти изпитваш и преживяваш няма да има абсолютно никакво значение. Живота е като игра - няма смисъл да играеш, ако не се наслаждаваш нали. Затова просто прави това, което те прави щастлива. Живей сега, зщото не знаеш, кога нещо ще свърши. Не се притеснявай какво мислят другите за теб, а какво ТИ мислиш за себе си. Надявам се коментара ми да не те е обезкуражил, а да ти помогне.
|
| преди: 5 години, 17 часа hash: 2c87afcb55 |
|
19. От авторката до номер 18
Напротив! Със сигурност още днес ще си закупя книгата и ще започна да я чета веднага! Всъщност нещата, които каза не бяха обезкуражаващи, а напротив много ме мотивира наистина да правя всичко, което искам без да ми пука. Сърдечно ти благодаря! <3
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
