Споделена история от Тинейджърски |
Абитуриентски бал
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 1111 пъти
изпращане на абитуриент. Каква връзка имах с абитуриента, който изпращахме - никаква, моят приятел - още по-малко, но все пак отидохме и двамата. Оказа се, че абитуриентът е циганин и завършва едно от така наречените "ромски" училища. Абитуриентът е гаджето на сестрата на тази моя приятелка и неговите родители са счели за нужно, че трябва щом е изпращане, значи е "веднъж в живота", трябва да е като сватба и т. н. Той е и третият със средно образование в семейството си и явно вече се изражда като традиция да се канят по 200 човека на изпращане. Сигурно на сватбите са по 2000, но все още не съм посещавала такава.
В първия момент ме хвана гнус, като разбрах, че ще седя на трапеза в махалата. Приятелят ми ме попита какво ми става и защо гледам лошо. Той не е българин и за него циганските клишета са познати от живота му в България, но не и част от културата му. Затова се засрамих. Вероятно и затова сми били поканени, защото от нас се очаква да не робуваме на клишета (аз обаче съм доста филмирана). След първоначалния шок, разбрах че сестрата на моята приятелка и нейният възлюбен са се запознали на някакъв курс и открили, че се засичат на спортни състезания по залите и така почнали да излизат. Естествено първо имало неприемане от страна на семействата, но вече са заедно повече от година и всички са ги приели. Младежът след като завърши ще заминава да работи в Германия при баща си и останах с впечатлението, че там ще остава да живее. Нашето момиче пък догодина завършва и ако останат заедно ще е голямо постижение. Не искам да се меся в този въпрос, просто отбелязвам за любопитните.
Мисълта ми е, че повечето ми представи се разбиха на пух и прах. Играха се хора и кючеци, звучеше българска, турска и циганска реч. Не мога да определя какви цигани точно бяха нашите домакини, знам че бащата е от Стара Загора, предполагам всичките им роднини са оттам. Ядохме скара най-различна, печена кокошка, салати, кашкавали, дробсарма; пихме наливни ракия и вино - не бяха добри, но както и да е, не съм почитателка на алкохола. Един мъж се напи, почна да псува на цигански и го махнаха от масата. Децата играеха на скъпи телефони, обикаляха с тротинетки и дигаха шум като нормални деца. Бебетата в количките - от време на време се разплакваха, майките ставаха да ги хранят и утешават. Говореха се нормални неща - работа, коли, роднински връзки и най-вече кой къде се е установил. Лелите на момчето проявяваха най-голям интерес към мен и приятеля ми - питаха ме в кой месец съм, имаме ли други деца и други въпроси от личен характер. Втората част от разпита беше по-важна и продължителна - къде живеем, откъде сме, познаваме ли важни личности, къде ходим на екскурзии. Бяха убедени, че сме ВИП личности и несъмнено познаваме други важни хора, но ги крием и не признаваме. Въобще едно нормално изпращане с тази разлика, че абитуриентите са със супер лъскави костюми, скъпи прически и някои от тях с избелени кожа и зъби. А изпращачите много повече - определено по-голям празник, отколкото при българите.
Сега разликите - няма скучни надути пуяци, които важничат, въпреки че в главата им съществуват само два принципа - подмазване на висшестоящите и смачкване на тези по-долу, като си демонстрират ограничеността; няма луди майки, които говорят 24/7 за "отговорността да бъдеш родител" и всичко свързано с майчинството (тези ми лазят извънредно много по нервите с "безценните" им поучения); няма пикльовци с татуировки на Васил Левски, които друсат кючеци с въртене на задника, декларирайки, че мразят циганите; няма кифли с изкуствени цици, надрусани на животно, въобще нямаше дрогирани; няма непрекъснато разцъкващи в в социалните мрежи отегчени до смърт от живота хора. Липсваха и много други феномени на упадък, които масово се срещат при българите.
Това е накратко. Митовете до голяма степен рухнаха и останаха поуките. Циганите пак ще си останат цигани, но наркоманите от кофите за боклук очевидно остават в миналото. Аз смятам, че получих ценен опит, който ще ми помогне да осъзная по-добре реалността и да надникна донякъде в бъдещето. А на младите пожелавам успех в живота и в любовта!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 85c7413964 |
|
1. Виж сега и между тях си има нормални хора с образование и приличен живот. Явно семейството, което те е поканило е било такова, обаче да ти кажа баба ми още живее близо до едно гето и така се случи, че близо година живях у тях, а и като дете съм оставала там многократно, та няма да ти казвам на какви "цигании" съм се нагледала. Това, че един път си била на изпращане, което е било добре организирано и е минало без масов бой, пиянски изцепки и т. н. не означава, че 90% от циганските празници, балове, сватби, кръщенета и д. р., масово не са от този тип. Така, че няма как от едно изпращане, което е минало добре, да вадиш генерални заключения. А и сравнението ти с българските балове не е много удачно предвид, че за съжаление, и нашите балове започват да приличат на цигански тържества с цялата тая показност, мазни чалги и т. н. Имала си късмет, но повярвай ми наркоманите, които дишат лепило или каките от занаята не са си намалили бройката. А иначе успех на абитуриента и дано в бъдеще животът му няма нищо общо със стандартния живот, който водят представителите на този етнос.
|
|
