Психично болна ли съм? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120674)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Психично болна ли съм?
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 1517 пъти
За първи път пиша тук. Не знам как се почва история попринцип ама почвам с това, че съм чела подобни на моя проблем, но аз не мога да го тая в себе си и искам да го споделя с вас. Срам ме е да си говоря с хората, в магазина като си поръчвам нещо през голямото междучасие толкова съм тиха, че продавачите ме карат да повтарям това което казах поне 2 или 3 пъти. Когато видя някой не го поздравявам, защото ме е срам. Понякога заради това ми викат груба. Когато ме изпитват едва си отварям устата и не казвам това което мисля и когато кажа грешен отговор след това казвам верният и от срам понякога казвам "обърках се" и едно момиче почва да ми се подиграва и вика "оо така ли" и аз съвсем като почна прекалено много да се срамувам не знам на къде да погледна от срам, но от седмица ми е навик да гледам надолу. Когато някой от класа ми се обади да ме пита нещо аз го казвам тихо и като ме питат какво казах аз толкова се срамувам, че се обръщам и почвам да си ровя в телефона или поглеждам на някъде. Да това дори като го писах си мислех що за грубиянка съм. Имам ужасен характер. Един разговор не мога да завържа с хората и като завържа разговор почвам да говоря странни неща и лъжа много за да не си помислят тотално, че съм антисоциално психо. Не знам защо съм такава. Страх ме е да говоря с хората. Момичетата все ме питат защо съм такава и аз просто се махам от стаята, а момчетата ме тормозят рядко по друг начин. Те все зад гърба ми ме докосват по рамото и понякога ме стряскат като ми издават звуци. Аз се стряскам и те като видят, че съм се стреснала те го правят пак. В старото училище ми се подиграваха за личните ми проблеми и заради едни мои роднини ми измисляха прякори и аз само им казвах "млъкнете" ама те не ме чуваха. Винаги съм била тормозена, сега в новото училище само за това, че съм срамежлива, груба и от най-малкото се стряскам. Държа се все едно имам социална фобия или социална тревожност. Все избягвам да говоря с хората и все като трябва да поговоря с някой ме измъчват мислите, че трябва да говоря с човек. Като ме заговорят се държа странно все едно съм психично болна и вече се чудя дали не съм психично болна.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 10 месеца
hash: 94b9642e49
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Уважаема авторке,

Първо - не бързай с тежите оценки "психично болна". В смисъл че категорично не си луда, откачалка или нещо от сорта.
Описаните симптоми ми навяват мисълта, че имаш социална тревожност.
Може би ще е добре да посетиш психотерапевт (не психиатър). Аз самият имах подобен проблем и посещавах терапия до неотдавна, като вероятно ще продължа, докато не го неутрализирам напълно.
Това е неприятно разстройство, което често пречи не само на социалните контакти, но също така и на професионалната реализация, затова колкото по-рано го изчистиш - толкова по-добре за теб.
В общия случай обаче, това не е състояние което да изисква медикаменти, психиатрично лечение и тн.
Виж се за начало с психотерапевт и започни терапия - може би ще е добре да посетиш няколко терапевта и да си избереш онзи, с когото се чувстваш най-комфортно (това е важно за успеха на терапията).
На мен 6 месеца терапия ми помогнаха значително, силно се надявам и ти да постигнеш успех!

 
  ...
преди: 4 години, 10 месеца
hash: a3f66863d5
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Не си психично болна. Напълно нормална си. Съдейки по думите ти бих казал, че тези, които ти се подиграват или тормозят по един или друг начин, не са нормални. За съжаление децата, особено тийнейджърите, могат да са много жестоки. Чувствата ти са ми познати. Аз също бях притеснителен и бях обект на тормоз в училище. Не сме еднакви - някои са притеснителни, други не са. Може би си просто по-чувствителна. Отдели си време и осъзнай нещо много просто - нормална си. Казвай си по някоя добра дума на себе си наум или на глас, когато си съвсем сама. Нещо, което би искала да чуеш в трудните моменти, или което би казала на някого в товоето положение. Вероятно имаш много добри качества - насочвай вниманието си към тях и ги оценявай. Така лека по лека самочувствието ти ще се повиши, а това е много важно в твоята ситуация. Опитай се да не обръщаш внимание на подигравките, знам, че е трудно, но ако им се връзваш, само ги настървяваш. Разбира се, дори да ги игнорираш, е много вероятно да продължават да го правят, за да изпробват търпението ти. Намери си среда - приятели, занимания с които да се чувстваш добре - това също е много важно.

 
  ...
преди: 4 години, 10 месеца
hash: b691f3cdba
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Всичко е в главата ти. И не като психично отклонение а от това как живееш и са те възпитавали. Един терапевт ще започне да те разпитва за миналото ти докато открие проблема защо си толкова плаха. Не съм терапевт, но аз имам същия проблем като теб. За съжаление отраснах в такова време в което нямаше свободна литература и интернет. Вече съм на 39 и все още се усещам, че не гледам хората в очите и ме е срам да говоря с тях. Поздравите ги оправих преди 20 години и срещам доста мазни поздрави и усмивки. Ще ти кажа какво трябва да направиш, но трябва воля. Трябва сама да си го наложиш.
Предполагам си виждала грозни хора? Грозни са за теб, за мен и за някой на когото не му понася гледката. Но за някого и дори за доста повече хора този "грозен човек" има някакво излъчване с което привлича другия. За грозна ли се мислиш? Защо?! Имаш си всичко като другите момичета! Уважавай се като личност. Гледай хората в очите и покажи, че си личност! Момчетата на твоята възраст така показват , че си харесвана . Не знам защо но всички които сме минали през тази възраст подхождахме по този груб начин за показване , че харесваме момиче. Помня в 8- ми клас да съм бил 14-15 годишен , харесвах много едно момиче което беше добре оформено . Закон беше да я натиснем някъде и да я разплачем от опипване. Пак казвам, че не знам защо проявявахме такива грубости когато харесаме момиче. Не бягай от разговори. Няма да ти се смеят. Не хапят. Сама трябва да си го наложиш. Най-важното е да не изливаш душата си дрори на най-добрата си приятелка. Не споделяй семейни проблеми. Вдигни си главата и ще откриеш колко си интересна и харесвана от другите. Ти си жена бе момиче! Жените управляват света. Вдигай носа и по смело! Няма място за срамежливи и стеснителни в този живот.
Дядо Тошо

 
  ... горе^
преди: 4 години, 10 месеца
hash: d1f6bcec4b
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Успокой се! Определено не си психично болна! Просто си много срамежлива и трябва да поработиш върху този проблем. Най-добре си запиши час или направо върви, при училищния психолог. Човекът ще си поговори с теб и ще види защо става така. Най-вероятно причината е в ранното ти детство и някой умишлено или неволно ти е смачкал самочувствието, но това може да го установи само психолог и да ти даде идеи как да се справиш с проблема. Няма нищо страшно. С подходяща терапия, би следвало да се оправиш напълно.

 
  ...
преди: 4 години, 10 месеца
hash: cc3ee6db4c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Едно не ми е ясно. Защо винаги хората като чуят психично болен и мислят веднага за шизофрения или човек, който си говори сам?

Да, социалната тревожност Е в спектъра на психическите болести и разстройства и не е нещо нормално нещо, но е и нещо от което трябва да се срамуваш.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker