Изгубих пътя
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 727 пъти
Бях се събудил. Нямаше никой. Бях сам.

  Изгубих себе си в - омразата на мрака
Изгубих пътя по, който вървях.   Идва момент, в който спираш - да очакваш да намериш пътя си..   Всичко става на съвсем малки парченца. А, когато си на дъното на този изгубен път как да излезнеш от там как да викаш за помощ? Едва се държах да не падна и да загубя всичко. ЗАГУБИХ ВЯРАТА В СЕБЕ СИ. Страхувах се точно от това, че ще загубя вярата в себе си. Около мен нямаше никой, който да ме окоражава да намеря своя път. Бях съвсем сам.. В изгубените пътища.. Намразих плача.. Всякаш бях в клетка и не можех да се измъкна бях изгубил ключа с, който да отворя клетката, така Изгубих пътя по , който бях тръгнал. През тези 20 години никой нямаше до мен, който да ми дава сили за живот, който да ме съветва. Бях изгубен. Нямах мотивация да правя каквото и да е. Чувствах се слаб, а исках да бъда силен. Имах осещането, че дните се повтарят. Не показвах болката си, защото знаех, че ще я използват срещу мен. Бях се изгубил някъде, където не може да ме чуе никой. Имах осещането, че съм затънал в някоя дупка и не мога да излезна.. Душата ми е самотна и плаче. Крещи за помощ.. Нещо се връща, нещо си отива. Едва, когато нещо си отиде, едва, когато с нещо се простиш, разбираш колко много ти е нужно
и започваш да тъжиш. И знаеш, че няма да се върне вече,
и празното местенце те боли. Дори светът надолy да обърнеш, пак няма го върнеш ти. И мъката от страшната раздяла, дълбоко във сърцето ти гори. Разбираш, че за нещо си живял, за нещо, със което се прости….   Много е трудно знам.. Много е трудно да изгубиш някого, но животът продължава напред!