Животът ми е пълен ад!!! Мисля да си сложа край на живота!!! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96168)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22610)
 Секс и интимност (11193)
 Тинейджърски (20143)
 Семейство (4799)
 Здраве (7759)
 Спорт и красота (4045)
 На работното място (2135)
 Образование (5865)
 В чужбина (1285)
 Наркотици и алкохол (922)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1490)
 Други (13015)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Животът ми е пълен ад!!! Мисля да си сложа край на живота!!!
преди: 1 година, 12 дни, прочетена 599 пъти
Здравейте!
Аз съм момче на 16 години и ще бъда през есента в 10 клас. Преди да започна изливането на мъката си, трябва да уточня, че ще e дълго и също някои от вас могат да се сетят, че и преди 6-7 месеца съм писал тук, за което много се извинавам, но този път ще бъда малко по-подробен.
Започвам същинската част! Преди около 10 месеца родителите ми се разделиха, от което аз още страдам и не мога още да приема раздялата им. Всяка нощ плача в стаята ми, че не са заедно и си спомням ужасите, които преживях преди да се разделят. Последните 2-3 години преди раздялата им те много се караха(почти всеки ден), а аз постоянно се криех в стаята за да не ги слушам, но за мое нещастие все улавях за кокво се карат. Причините за скандалите им бяха, че баща ми нямаше работа, и че аз съм антисоциален. Баща ми на вън е много свит човек, който не може да се защитава и да обели една дума на вън. Той също е изключително неразумен човек. Когато беше счетоводител в една фирма, шефът му непрекъснато му даваше допълнителна работа, която не би трябвало той да я върши. Но той не можи да отказва и затова шефът му се възползваше. Също така няколко години не му даваше заплата, а той си мълча и траеше. Най лошото беше, че си изливаше нервите си в къщи. За жалост започна да взима кредити, които все още изплаща, а аз непрекъснато се притеснявах за него и постепенно започнах да се затварям в себе си. Накрая баща ми най после напусна работа, но започна да стои непрекъснато в къщи, излизаше само с мен на кафе(единственото място на което ме водише) и с единствения си приятел отново на кафе. Също започна да играе много на еврофутбол, което знаете е много лош навик и пуши много цигари. Започна иска пари от мен, а аз глупака никога не му отказвах. Той започна да се притеснява за мем, че си нямам приятели, той просто искаше да бъда общителен и по-нахален и най вече да не бъда като него. Той все ми казваше, че човек е социален индивид, и че нахалните оспяват в тоя живот. Тук искам да вметна, че той може да е всякакъв, но много ме обича и винаги знаеше, че всичко което е той, е много лошо. Той винаги ми четеше лекции колко е лошо да се пуши цигари и да се играе комар. Но в един момент започна да се притеснява прекалено много за моята антисоциалност, за която аз мисля, че той е виновен. Започна да ми чете лекции всеки ден и по този начин и малкото ми останало самочувствие започна да се изчерпва. Той започна да прави отвратителни скандали на мама и я обвиняваше, че заради нея съм бил такъв, и че съм бил женчо. И може би имаше право защото тя беше против аз да излизам, защото всъстниците ми са били много лоши, щяло да ми пречи на учението и също ако съм излизал на вън съм щял да зопочна да взимам наркотици и ей такива подобни неща. Непрекъснато през лятото ходихме само аз с нея на море и само ме караше да ходя в София при леля ми(сестрата на майка ми) да правя компания на по-малкия ми братовчед. Баща ми много се ядосваше за това нещо защото искаше да мога да говоря с деца на моята възраст и искаше да ходя на лагери, а не мама на море. Той също искаше да ходя във Варна при брат му и при другия ми братовчет, който е на възраст колкото мен, за да мога да свикна да говоря с деца на моята възраст. Но мама не искаше защото тя не уважава много родът на баща ми, за което той много се ядосваше. Последните месеци баща ми започна дори да бие майка ми дори единпът допря нож до гърлото и. И по този начин минаваше всеки ден и накрая той ни изгони, а ние отидохме при баба(майката на мама), която е много лоша жена според мен. Тя е запалена на тема здвословно ядене, дори прекалява, иска само да спестяваме и затова майка ми ми копуваше само дрехи от втора употреба, а мама и баба имаха доста пари. Баба ми още повече иска аз да стоя непрекъснато вътре и понякога имам чувството, че тя ми е родител, а не мама защото много често взима решения за мен вместо мама. Баба същое много високомерен човек, коята не приема чуждо мнение, а аз много се изнервям. И в момента ми е много тежко, че си нямам приятели и имам чувството, че ще си умра сам заради тях. Баба прави всичко възможно аз да не илизам на вън защото според нея на вън имо много опасности. Единствено от училище към вкъщи ми е излизането и обратното. И вмомента не зная какво да правя нито мога да им се опълча нито нищо. Баща ми продължава да взима заеми и да затъва, за което много се притеснявам. Моля ви дайте ми някакъв съвет какво да правя, защото вече мисля дори и за самоубийство!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 година, 8 дни
hash: 5c9bb46c0a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Успокой се, преди всичко. Иска ми се да мога да ти помогна, но за това, ще трябва да преглътнеш сълзите, които се стичат от очите ти и отвориш ума си, за да приемеш това, което ще ти кажа.

Моите маниери на писане са леко шеговити, имам навик да виждам ситуациите многа интензивно от двете страни и, тормозейки себе си, заривам глава в отчаяние, или пък се увличам в цветни фантазии, където винаги е уютно, но празно. Възхищавам се на смелостта ти. Куражът да застанеш срещу случващото се, приемайки го за проблем, и търсенето на решениего му е трудна, но необходима за развитието стъпка, която ти успешно си поел.

Даваш честа на едно неопитно и заблудено момиче като мен да изкаже мислите си в опит а ти помогне. И двамата ще научим нещо ново, не мислиш ли?

Семейството ти, твоите най-близки хора, са твоят кладенец, от който точиш своята увереност, сгряваш се, преглъщайки водите на разбирателството. Всеки член на семейството ти се чувства по този начин, когато е с теб. Ти си свидетел на много недоразумения, радости, трагедии, които те пазят свирепо и показват само зад затворени врати за всеки, удотвоен с тази чест . И, понякога, когато в това малко кралство избухне война, тогава останалите може бе ще намерят своят кладенец пресушен.
Защото всеки страда, както като част от кралство, така и като личност.
Баща ти, приятелю, има своите изпитания, за които, както сам казваш, можеш само да се притесняваш. А това помага ли ти? Доказателство са споровете му с майка ти за твоите тревоги, нима помогнаха и те?

Понякога, човек излиза извън своите граници. Понякога, единствето, с което можеш да му помогнеш е да му напомниш за какво се бори. Да му напомниш как кралството страда, като личности, и като едно цяло. И как кралят едва ли ще спре дя бъде крал след една загуба на бойното поле. Той все още ще е.
Все още е тук. Все още сте тук.

Не, нищо от това, което написах не е абсурдно дефинирано.
Иска се само смелост, за да управляваш. Нищо пред теб не е напълно ужасно или напълно прекрасно. И няма как да знаеш как да се подготвиш, именно, защото не знаеш каквото ще е, а, нима смяташ, че няма по-добър учител от болката, коята ще те дари с опит, безценен, незаменим опит?
И няма как да знаеш дали вече не си подготвен. Ще излъжеш, ако кажеш, че няма моменти в твоя живот, в които си се изненадвал от себе си и не си очаквал да можеш.
Ако не можеш, значи не знаеш.
Успех.

Едно момиче на 17.

 
  ...
преди: 1 година, 8 дни
hash: d2569622a9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Колкото по - бързо се отделиш от това семейство, толкова по- щастлив ще бъдеш, докато си бил там и си им слушал караниците и когато си гледал неприятни гледки няма да бъдеш спокоен, ще ти е тъжно и напрегнато.. ще мислиш постоянно за вашите и ще забравиш за своя собствен живот! Опитай се да си изградиш свой собствен живот и да мислиш само и единствено за него, остави проблемите във вас и не мисли за тях вече, защото ще загубиш всичко, което ти е останало. Не се оставяй никой да определя какъв да е живота ти, няма значение дали родител или близък, това е твоя живот и никой няма право на контрол върху него!! Говори със баба си и й кажи, че това е прекалено чак да не излизаш, ти ли си живееш живота или тя твоя? Няма да се оставяш на никой! Успех и късмет пожелавам, дано нещата да се оправят, мисли положително и всичко ще се нареди!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker