Споделена история от Тинейджърски |
Безпомощен
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 748 пъти
Здравейте!
Аз съм момче на 19 години, уча в университет в София и ще бъда втора година.
Добре, в личен план нещо не е наред, имам приятели, Но като се стигне до въпроса с момичетата съм до никъде.
Имал съм приятелка и съм целувал момиче, но въпреки това не ми е вървяло с жените, като си харесах мома и казвах и винаги ме режеха.
В училище бях много тормозен, унижаваха ме ежедневно дори и пред момите, после най-важния за мен човек почина и от тогава нямам никаква радост в живота.
Винаги съм бил най-дребния и е имало много подигравки заради това.
Затворих се в себе си и сега трудно общувам с хората, като съм на вън с приятели или в университета главно мълча и слушам разговора.
То и като дете, заради баща ми алкохолик всички ме съжаляваха.
Като общувам с връстници, то даже и с по малки се чувствам "нисък", "малък" спрямо тях и имам чувството, че ме съжаляват.
Усещам, че ми е време за приятелка, но като не ме взимат на сериозно, изоставам.
То и в университета не върви щото съм адски глупав.
Това, ме карам да се чувствам нисш и ме депресира и понякога се чудя защо още съм жив, ще видим до къде ще стигнем
Какво да правя?
Моля дайте съвети!
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 4 години, 10 месеца hash: 18eb27f0f7 |
|
1. (Момиче на 18)... Не бързай, всеки си има сродна душа там някъде. Бъди търпелив, ако ти не я намериш, тя ще го направи! Не можеш да избягаш от чудото наречено "живот". ☺
|
преди: 4 години, 10 месеца hash: b60ddb6672 |
|
2. Всяко 3то момче в България е като теб. Не се отчайвай а се опитай да живееш живота си.
|
|