Не знам какво да правя с живота си, на дъното съм - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96993)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22811)
 Секс и интимност (11261)
 Тинейджърски (20216)
 Семейство (4859)
 Здраве (7821)
 Спорт и красота (4076)
 На работното място (2167)
 Образование (5940)
 В чужбина (1300)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1504)
 Други (13195)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Не знам какво да правя с живота си, на дъното съм
преди: 1 година, 1 месец, прочетена 862 пъти
На 14 съм, скоро правя 15.
Всичко почна с едно момче, което промени изцяло живота ми. Бяхме просто приятели, отначало, но с две думи можеше да скапе настроението ми изцяло.
Та станахме си близки, споделяше ми, но аз мразех да споделям лични неща и той все се сърдеше, че ми е тъжно за нещо и не му споделям. Почнах да го харесвам, уж и той мен, но ме разиграваше непрекъснато. Бях в седми клас, най-обикновенно момиче, слушашто весели песни, обличащо се цветно, бях винаги весела, но бях страшно глупава, найвна и се влиаех от мнението на другите.. До едно време, почнах да се обличам само в черно, надебелях, почнах да се режа, да пуша и да пия. Живота ми беше страшно скучен. От училище в нас и така всеки ден. Разбира се не остана незабелязано и почнаха нападките.. Кво се правиш на тъжна, живота ти е прекрасен, само си търсиш внимание и тем подобни.. и то от собствените ми "приятели". Та станах безинтересна на всички, не ни се съвпадаха вкусовете с другите, защото слушаха чалга, а аз почнах да слушам твърд метал. Та се изолирах от тях, никой не ме разбираше и имамх страшно много проблеми в нас и винаги го отнасях, за каквото и да е.
Загубих интерес към каквото и да е, но все пак имаше хора с които мога да си общувам, включително момчето. В един момент почнах да му споделям и станахме неразделни, въпреки, че живяхме в един град и не се виждахме. И в един момент станах безинтересна и на него и просто не ме потърси повече. След време ме потърси, но просто го напсувах и до там. Продължи да се опитва да комуникираме и накрая се пречупих.
Мисля да спра до тук, не мисля, че изобщо някой би го прочел но, ако искате да продължа, просто коментирайте..
И ако искате да споделите, каквото и да е ще се зарадвам много, ако ми пишете

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 година, 1 месец
hash: 2335258136
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Момиче, много си мъничка още, за да мислиш, че си ударила дъното. Повярвай ми, има още мноого неща, които ще видиш и научиш, и да, живота не е само цветя и рози, има кофти моменти, , има спречквания с родители, с учители, с приятели, с Не приятели и т. н, но това е живота, борба. Днес ти се струва ужасно, а утре може би ще ти се струва прекрасно. Като бях на 11 изгубих приятелите си, поради постоянното преместване от град на град или от училище на училище, от провинцията се преместихме с майка ми в София, родителите ми се разведоха, децата ми се подиграваха, че съм от провинцията и говоря меко, после много напълнях от депресия, подигравките бяха още по големи, много ме тормозеха всички, повярвай ми, беше някакъв ад и това продължи някъде до 9ти клас, когато се преместих в гимназията, от дебелото момиче с диалекта, се превърнах в хубавица, за която момчетата съжаляваха, че са се държали грубо с мен, правиха опити да се сближим, но аз отказвах, много си мечтаеха да ми бъдат гаджета, а момичетата да ми бъдат приятелки. Та живота е кръговрат, помни го. Когато бях на 15 срещнах мъжа ми, бяхме деца, но ето че и до ден днешен сме заедно - вече 10 години, имаме си и детенце вече, а минахме през толкова много трудности. Всичко ще е наред, момиче, горе главата!

 
  ...
преди: 1 година, 1 месец
hash: 3c2d86d246
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Нищо ти няма - още си дете.
Помниш ли когато падаше от колелото и си жулеше колената? Течеше кръв, болеше... Същото е и сега, само че в душевен смисъл.
Ще претръпнеш. Ще пораснеш. Само споко!

 
  ...
преди: 1 година, 1 месец
hash: 4f34d93150
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Много си във филма. Пубертетът яко те е ударил. Няча лошо. И аз съм минала през това. Само не си мисли, че в момента можеш да мислиш, щото само след две години ще се хилиш на глупостите си. А да, и спри да търсиш внимание. Не те обвинявам, просто съвет. Дразнещо е и се забелязва, не е като само ти да си го знаеш. Приятен пубертет, мацка :))

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker