Имам скапан живот :(( - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120675)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Имам скапан живот :((
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 2907 пъти
Момиче съм почти на 16 и моят живот найстина е скапан като започнем от това, че наще и 2мата са диабетици :(( и ми е мн гадно сяка вечер да ги гледам как са бодат със тия игли за инсулин искам да имам нормални родители да са напълно здрави и баба също има диабет и дядо ми имаше, но той почина като бях на 8 години помня всеки спомен със него и бих дала всичко да си го върна пак да ме води на морето на балкан на планина :(( за мен семейството ми си остава номер едно! Имам по голям брат той е много зле съден е 2 или 3 пъти за дребни кражби се се чуди от къде да измъкне пари (не е наркоман) но да измъкне да може да си купи цигари и нз кво още. Мама се е зарекла, че ще го води на психолог дано поне там му помогнат, защото нашите опитаха всичко говориха с него, че това което прави не е хубаво, че си е провалил живота защото има досие той се обещаваше, че ще се промени че няма да лъже но нищо не се е променило ;(( и от това страдам и аз, защото ми е мъчно да го гледам така той все пак ми е брат. И никой не ме разбира имам толкова за разказване а няма на кого и то това също страдам. Преди 2 години бях зарязана от приятели без да ми кажат защо не бях направила нищо просто спряха да ме търсят понесах го доста тежко и още го понасям, защото от тази комапния имаше едно момиче с което бях по близко под по близко имам предвид, че винаги излизахме с нея преди да стане 5 часа в колкото се събирахме всички и ходихме насам натам и като се прибирахме всички към 9 и 30 някъде ние с нея оставахме до по късно аз винаги я изпращах, защото живее точно зад нас и не ми пречеше. Просто толкова много спомени ще ми гръмне главата от тогава нищо не е същото! Нямам почти с кой да излизам а толкова много искам пак да бъда онова дете, което се усмихваше секи ден дори без причина а сега не се усмихвам защото нямам причина.. по някой път излизам с едно момиче от моят клас, но с нея нищо не може да се праи по цял ден седим почти на едно и също място а на мен ми писна и не се чувствам така да се каже щастлива както преди 2 години не ми е весело с нея, но по добре с нея отколото сама по цял ден в нас пред компа. Но аз пак се чувствам сама дори и когато съм с нея просто чувствам една празнина в мен и никой не вижда какво става с мен, а и толкова много искам да прегърна някой :(( вчера слушах песента на martyo - zalez и потънах в спомени лягам си и пак започвам да си мисля за миналото си просто глава ми ще екслодира. Истината хора е че аз съм готова да помогна дори, когато на мен няма кой да ми помогне никой не осъзнава колко съм мила и добра не знам колко още ще издържа. Благодаря на тези който прочетоха моята история :*

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 12 години, 10 месеца
hash: 378c5b3474
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Бъди малко по-оптимистична. Всеки е имал такива периоди, а такива псевдо приятели не ти трябват. Според мен по-добре сама, отколкото с тях. Фактът, че вашите са диабетици определено не е много приятен, обаче все пак са живи, пълноценни хора са и макар диабетът да е сериозно заболяване, не смятам, че трябва с това да се тормозиш. Имам доста познати диабетици, които си живеят над 20-30 години с болестта и освен инсулина и хранителния режим - си водят съвсем пълноценен начин на живот. Що се отнася до брат ти - разбирам те, че ти е мъчно, но той е вече голям и може да прави сам изборите за себе си и да носи последствията от тях.
Съсредочи се върху себе си и гледай да върнеш усмивката на лицето си. Има толкова много неща, за които човек има смисъл да живее и трябва да му се живее. Една група те била изхвърлила преди години - те губят. Сега си на 16 и вярвай ми, че онова гадже няма да е последното. Толкова свестни момчета има - все някое ще се появи на хоризонта. Не гледай толкова в миналото и сега може да ти е яко. Няколко вариянта ти давам. Сега е лято, имаш повече свободно време - запиши се на някакъв групов спорт - тип волейбол примерно. И танци на мен не ми звучи зле. Определено ще срещнеш нови хора, покани ги на кафе. Отиди на кино, в някое заведение влез да пиеш по едно кафе и все ще срещнеш някой. Ако живееш до морето, ходи на плаж дори и сама.
Не се ограничавай да излизаш, защото нямало с кого, защото се получава един омагьосан кръг. Ти не излизаш, защото няма с кого, а къде ще срещнеш някой, с когото би могла да излизаш. Просто ходи на местата дето ти се ходи без да ти пука с кой си или дали си сама и все ще намериш някой.
Много успех и бъзи по-позитивна.
Ана

 
  ...
преди: 12 години, 10 месеца
hash: 17fcbba5cf
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Кофти работа наистина. А си мислех, че моят живот е скапан. (за справка виж темата Самота по-надолу). Не знам не се сещам какъв съвет да ти дам

 
  ...
преди: 12 години, 10 месеца
hash: a891b59e56
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   мила, не твоят живот е скапан, а на тези около теб. Вашите имат диабет, не са виновни хората, но е тип А, значи няма лек.
Много внимавай какво ядеш и за тегло и изобщо, вероятността и ти да се разболееш е огромна!

Важното е здравето, според мен. Ако брат ти е здрав, ще се измъкне от батака, спокойно.
Ти си гледай книгите и ученето. Според мен те тресе пуба и сега точно животът ти изглежда като ад, спокойно! Не тъжи за „приятелите си“, а се концентрирай в-у хората, които сега са в живота ти и не забелязваш.
Научи се да живееш за себе си, да ти е приятно със собствената ти компания.
Аз на твоите години също бях в дупка. Цялата ми компания се записа в друго училище на 13, докато бях лятото на село. Класът ми се разпадна, преместиха ме в т. н. „елитен клас“, в който бяха нагъчкали само отличници. ТАМ НАМЕРИХ хората, с които действително имах много общи неща. След 7-ми клас онтово се разпръснахме, защото всеки кандидатства в различна гимназия. Като завърших - пак загубих всички, защото пък заминах за чужбина да уча...
И така, животът волю-неволю ме разделяше с хората, а и имах периоди, в които те ме зарязваха, както и аз сега страня от хора, които са ме предавали волю или неволю.
С две думи - такъв е животът.

Гледай да останеш здрава, да бъдеш добра дъщеря и ЖИВЕЙ ЗА СЕБЕ СИ. Хората в живота ти ще идват и ще си отиват, не тъжи по тях, а живей днес и сега.
Съветвам те освен това с нищо да не се изпускаш пред родителите ти, че би искала „нормални родители“ - никой не иска да има диабет! Гледай ти самата да се пазиш, 50% зависи от теб! Всичко друго ще си дойде на мястото!

 
  ... горе^
преди: 12 години, 10 месеца
hash: f37c4534a1
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Напротив от всичко това, което се случва аз страдам!!!!

 
  ...
преди: 12 години, 10 месеца
hash: a891b59e56
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   и защо трябва да страдаш?
1. не можеш да промениш фактът, че родителите ти са болни, че брат ти има проблеми, че дядо ти е починал
2. приятелите ти са те зарязали - е и?
и да се косиш, и да „страдаш“ няма оправия
гледай да не създаваш проблеми на близките си, да си до тях в трудни моменти и се огледай за подходящи хора за приятели.
живей днес, сега и за себе си

 
  ...


...
преди: 12 години, 10 месеца
hash: 77dc6fc0d0
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Свиквай, такъв е живота, ще претръпнеш с годините

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker