Споделена история от Тинейджърски |
Младежка любов или избазикана от самата себе си...
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 1013 пъти
Здравейте! Преди да кажа аз съм на 14, момиче съм, поредния емоционално пропаднал паразит, филмарка, объркана, лекичко депресирана и т. н.
Как да започна... С приятелката ми се запознахме с бандата на братовчед ѝ, който за протокола е на 17. Другите са набори като 02, 03 и преобладаващия 04. Всички са момчета.
Едно от въпросните момчета е именно 04, учи в една от най - елитните Пловдивски гимназии, голям сладур. Понеже съм тъпа крава реших да се побазикам с него и казах, че той е най - привлекателния от тълпата. Пък честно казано не е лъжа. Казах, че официално той ми е любимец.
По това време имах гадже, обаче не се получаваше много и скъсахме. Той е мой набор, а причината за раздялата е че той много искаше да прави секс с мен. Разбира се не му позволиха, той се разсърди и скъсахме.
Все пак ми дадоха Инстаграма на първото момче(Сладура). Писахме си и ми направи страхотно впечатление. Държеше се с мен супер. Честно да си призная малко флиртувах с него.
Братовчеда на приятелката ми ми писа и каза, че въпросното момче е искало да ме види. Зарадвах се естествено, но не отидох при тях. Просто не бях в града. :(
Сладура е казал на дружките от бандата, че съм сладка. На мен писа, че съм готина.
На другия ден отидох при тях и какво стана. Ни думичка... Нито от него нито от мен. За момчето не знам, но мен ме хвана срам. Новите ми приятели от групата се опитаха да помогнат, но без успех. Направиха ми място до него да седна. Не седнах, отново от срам.
Излизахме още няколко пъти и засега сме само на здрасти и чао.
Един ден той се прибра по рано, трябваше да помогне на родителите си за нещо. Тогава момчетата ме питаха защо не си говоря със Сладура. Отговорих съответно с "може би защото ме е срам". Те ми казаха да не бъда такава. Смисъл няма какво да губят тъй че донякъде са прави.
Мислих доста и най накрая се реших да поговорим. Интересен факт е че той и аз сме запалени по анимето и поне има нещо, за което можем да разменим две - три приказки. Още същия денс моята приятелка щяхме да ходим там. Приготвих се като гледах да изглеждам добре и поне малко секси :)
Но преди да изляза приятелка ми ми звънна и ми каза, че е говорила с братовчед си. Разговорът засягал мен и Сладура. Братчеда казал да приятелката ми "тя Сашка (така ме наричат) нали знае че той не я харесва". Щом разбрах това за момент замръзнах и нищо не казвах. Приятелката ми се усети, че ми стана кофти и почна да ми се извинява, че ми го е казала. Ако питате мен няма за какво да ми се извинява. В правото си е да ми каже. Целия ден ми беше тъпо и постоянно се самообвинявах. Все пак не съм една от най привлекателните момичета.
Предишния ден ( преди да ми кажат, че Сладура не ме харесва) аз му писах КП, което за тези, които не знаят означава "какво правиш". Той само ми е видял съобщенията без да отговаря. И за тва също ми се развали настроението.
Сега ми е кофти, не защото не ме харесва, а защото поне можеше да ми каже. Аз нямаше да го занимавам с мен, пък тъкмо няма да си губя времето. Казваше, че съм сладка, готина, искал е да се видим... Във същото време не отговаря на съобщенията ми, тъй като преди го правеше на момента, и казва, че не го кефя.
Може да поговоря с някой от неговите хора и те да ми обяснят по подробно, защото това с "не харесването" може да е лъжа.
Приятелката ми казва, че според нея Сладура е объркан и също като мен го е срам, за да си признае че има чувства към моя милост хах
Всичко започна като една шега. Сега това, което изпитвам е истинско. Харесвам го наистина въпреки, че не ме особено близки. Искам да е щастлив независимо дали е с мен или не, искам той да е добре. Ако не ме харесва, ще го разбера. Няма да му преча. Няма да го занимавам. Ще го оставя да се осъзнае и да разбере какво точно иска. Ако все пак реши да е с мен, по всяко време може да ми пише или просто да ми каже. Затова ще се опитам да говоря с него или поне ще помоля някой негов приятел да му каже от мое име. Ще го помоля да ми каже какво изпитва към мен, за да мога да разбера какво да правя. Така няма да се заблуждаваме един друг, няма взаимно да си губим времето.
Искам да ви благодаря, на вас читателите за прочита, пък може и за съветите, които ще ми дадете. Благодаря и на редактора, защото е одобрил успешно моята история. Ако искате нещо да разбере - пишете по долу. Ще се опитам да отговоря с каквото мога.
|
