Споделена история от Тинейджърски |
Как да я преживея?
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 843 пъти
Здравейте хора. За 2ри път пиша по тази тема, но имам нужда от помощ. Аз съм онази 15годишна която написа историята "Влюбих се в нея, а тя не ме познава".
Накратко за хората които не са я чели. Септември 2018 започнах 8 клас в ново училище. Аз винаги съм невидимото момиче в класа. Класът ми ще ме забележи само когато учител ми каже резултат на тест или иска да ме изпитва. Влюбих се в едно момче и чувствах пеперуди като за първи път, но после някак си го преживях. Няколко месеца след това някъде тази година почнах леко да харесвам едно момиче, което в другата ми история я нарекох Киара. Тя имаше гадже ама скъса с него. Беше съкрушена. Не знам какво ме обвзе, но си реших да си направя фейк за да ѝ пиша колко съжалявам (този фейк е в Инстаграм) за случилото се. Направих го. Писах на Киара и тя ми отговори. Беше ме е срам да отворя разговор, затова само реагирах на сторитата ѝ. Тя отговаряше. Един път реших да ѝ разгледам Инстаграма и видях, че тя е същата каквато е на живо. Много е красива. Сигурно най-красивите момиче което съм виждала. Тя е човек който качва 100сторита в инстаграм. От тях установих, че е забавна и странна(обожавам странни хора). Обаче си мислех, че е несериозна, защото не обичаше да говори за тъжни неща (а аз обожавам не знам защо). Един път се случи нещо и тя качи на стори колко е тъжна. Аз това го написах в другата история. Опитах се да я успокоя. За 1път отворихме разговор и случайно заспах с телефона в ръка, защото не ми пукаше че ми се спи. Исках да я успокоя, защото смъртта на някой би депресирала и мен. От тогава не съм си писала с нея, защото тя за 1седмица си изтрия Инстаграма и ся го върна. Срам ме е да ѝ пиша и няма да го направя.
Така осъзнах, че съм влюбена в нея. Постоянно мисля за нея. Не мога да спра. Опитвам се. Всеки час влизам във фейка си за да видя дали е качила стори или снимка. Ще изтрия фейка. Нямам с кой да споделя за това. Нашите колкото и да ме обичат биха се отвратили от това, защото за тях сигурно още е 20век. За всичко казвам на мама, но за това не бих. Нямам и много приятели, защото както казах съм невидима и като говоря на някой този човек почва да ме пита дали си говоря сама и аз попринцип казвам да и после почват да ми се смеят и да ми викат загубенячка. Киара дори не ми научи странното име. Все го бърка. Един път се бутнах в нея и тя почна да ме обижда. Друг път пак се сблъскахме така но ми се извини. Та аз с такова объркано, забавно, странно, добро момиче и приятелка не мога да бъда, защото както имаше един коментар на който пишеше, че ако стана приятелка с нея още повече ще се влюбя в нея и ще прецакам нещата. Другите ми казваха да си я избия от главата някак, ама как? Как да я избия от главата ми като, като я нямаше за 1седмица мислех 24/7 кога ще се върне?
Как преживявате несподелената любов? Не питам хората които са харесвали същият пол като техният, а и хора които са харесвали другият пол, защото за мен това си е същото само дето харесвам момиче. Ще е добре да дадете съвети с вашият личен опит.
|