 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Липсват ми дните в които бях депресирана
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 1042 пъти
Звучи тъпо нали? Както и да е да преминавам към историята ми. Преди няколко месеца в началото на 2019 ми се случваха само лоши неща. В училище всички се държаха с мен все едно съм боклук и ме изоставиха. Явно им станах скучна. Не един път са ми казвали "забравих за съществуването ти бе Соф". Попринцип не бях такава, ама от както почнаха съучениците ми да ме треатират така аз се заторих в себе си. Много пъти са ме предавали, но този път наистина заболя, защото съм в ново училище и трябва да имам нови приятели, ама вместо това си спечелих врагове. Помня колко близка бях с тях, особенно момичетата. Те ми бяха като сестри. Проблемът ми беше, че прекалено лесно се доверявах на хората. Попринцип като се запозная с някой веднага от 1вият ден му имам доверие и споделям много лични неща. Попринцип за 15 години трябваше да науча, че на този свят на никой не можеш да имаш доверие. Научих го по болезнен начин. Не за 1ви път ме изоставят хората, ама този път се депресирах и търсих проблемът в себе си. За 4/5месеца изградих проблеми с доверието и вече и на себе си нямам доверие. В началото ме заболя много. На всичкото отгоре оценките ми паднаха и дори не знаех защо. След това вече нямах мотивацията да уча. Март месец се случи нещо наистина ужасно с роднина която много не се виждам. Това ме натъжи. Имах една най-добра приятелка от 2 години се познаваме, ама тя е различна. Само на нея казах за депресията ми. И тя беше в депресия заради нейната токсична най-добра приятелка и брат и който е досаден. И двете се разбирахме перфектно. Както момчетата казват "и двете се филмирахме за глупости". Тогава с нея 24/7 си писахме. По едно време тя някак си се успокои, но аз още бях депресирана. Аз за 1ви път в живота ми бях депресирана. Даже мама забеляза това. Попринцип крия тъгата си зад усмивка, но понякога ми беше трудно. На всичкото отгоре нашите се карат постоянно и това ме депресираше.
Като завърших 8 клас тази депресия мина, обаче все още чувствам омраза към себе си. С най-добрата ми приятелка спряхме да си пишем постоянно, защото няма за какво. Липсват ми дните в които си писахме много. Липсват ми дните в които бях депресирана. Аз знам, че като почнем училище пак ще се депресирам заради входните и ще се притеснявам за оценките ми и най-гадното е, че ще видя "любимите ми хора".
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 15cf304f81 |
|
1. И аз съм такъв характер. Ама абсолютно същият. Аз просто се харесвам такава, каквато съм. Нашите се опитвам да ме извадят от състоянието ми, но аз самата не искам. Затова от теб самата зависи дали искаш да си останеш в състоянието си, или не. Бих се радвала, ако си пишем и си споделяме проблемите. :))
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 5d693b5f6c |
|
2. И това ще мине. Само не губи надежда. Всяко зло за добро, не случайно хората го казват. Всеки гаден, ужасен момент те учи на нещо, което след време ще ти е от полза! Успех!
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
