Искам да плача, но не мога. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (91507)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (21360)
 Секс и интимност (10691)
 Тинейджърски (19632)
 Семейство (4489)
 Здраве (7436)
 Спорт и красота (3885)
 На работното място (1947)
 Образование (5419)
 В чужбина (1198)
 Наркотици и алкохол (888)
 Измислени истории (714)
 Проза, литература (1443)
 Други (12233)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Искам да плача, но не мога.
преди: 3 месеца, 25 дни, прочетена 511 пъти
14 годишно хомо момче съм. От няколко месеца изпитвам тъга, която стои само в мен и не мога да я излея чрез сълзи. Много искам да плача и да изпитам друга емоция, защото изпитвам само позитивни. Не знам как и откъде да започна, за това просто ще казвам нещата разбъркани.

Доста ми е неудобно да го напиша, най-вече защото съм сигурен че това няма да го разберете, но няма как иначе. Аз съм furry (ако не знаете какво е furry - потърсете в Уикипедия. Има на английски. Най-просто казано, furry артовете изобразяват животни с човешки черти) и разбира се харесвам една точно определена визия на лисица. Като всяко едно нормално furry не спирам всяка вечер когато съм си легнал да си представям как живея с него, как се обичаме и тем подобни, че даже и стигане до секс, но с много любов и сълзи. Важно е да отбележа, че аз себе си дори си се представям като точно определена визия лисица. Всяка вечер като си легна започвам да стискам възглавницата и да я целувам, представяйки си, че целувам него. Искам докато правя това да рева, защото чувствата, които изпитвам го заслужават. Говорил съм с доста мои приятели, давали са ми съвети или са ме съжалявали, но така да го кажа не помогнаха.

Друго нещо - преди час се загледах случайно върху една снимка на една от най-добрите ми приятелки, която снимка направих преди няколко дни. На нея ясно си личи усмивката й, позитивната й енергия и добрите ни спомени заедно. Стана ми адски мъчно, защото не общуваме много често, поради причината, че сме заети. Много, много исках да се разплача и бях на път! Но както винаги не успях.

Друго нещо - преди месец бях на почивка в Черноморец с баба и дядо за една седмица, само защото там имахме квартира. Главната причина да отидем на почивка тази година беше, за да ходя в Бургас и да се виждам с една НАИСТИНА, НАИСТИНА, НАИСТИНА добра приятелка! Запознахме се с нея в една фото-група. Писахме си повече от половин година и постоянно си мечтаехме да се видим! Този момент най-накрая настъпи. Беше най-прекрасния момент в целият ми живот. Проблемът идва тук, че разбира се трябваше да се връщам обратно в София. Беше ми много тъпо, че няма да прекарам още време заедно с нея. Точно от този момент нататък исках да плача, НО ОТНОВО С НЕУСПЕХ!

Не знам дали имаше адекватен смисъл да ви разказвам тези истории, но го направих, за да добиете някаква представа за това как се чувствам и дали можете да ми помогнете да се разплача, защото ще пукна вече! По този начин давам лошо впечатление на хората, защото изглежда че не ми пука въобще за някои неща. Ако можете да ми помогнете - ще се радвам ДОСТА ако напишете коментар.

Благодаря!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 месеца, 22 дни
hash: 008ac4b0df
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Ъх пич, за сексуалноста ти нямаш проблеми, ама ще бъда директен - цялата история с тея furry-та си е доста болестно състояние. Не е нормално и не случайно тази мания винаги е била субект на подигравки.

И аз бях като теб по едно време, нищо не можеше да ме накара да се разплача. Пробвай да гледаш някой доста тъжен филм. Ако харесваш аниме, може да пробваш Grave of the Fireflies или Hotarubi no Mori e. Виж дали от филм ще се пречупиш.

 
  ...
преди: 3 месеца, 22 дни
hash: 4fca9220bc
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Като се замисля и аз като по-малък, сигурно съм бил 7/8-годишен си представях разни интимни сценки обикновено с лошите герои от Ю Ги О, как ме прегръщат, натискат и пр. Но това отмина с детството, предполагам че и при теб с времето ще избледнее и ще започнеш да си падаш по реални момчета както си му е редът. Ти може би изживяваш някакви детски неща.
За детски намирам и въпросите с плакането. На мен никой до сега не ми се е сърдил за това, че не рева на някое емоционално събитие или каквото и да е. Правя това, което ми идва от вътре.
Съветвам те да бъдеш по-естествен и да разсъждаваш повече като зряло момче. Намери също някакъв начин да се освобождаваш от напрежението, не е задължително да е хленчене и сълзи.
Успех! :)

 
  ...
преди: 3 месеца, 22 дни
hash: c148e2ffec
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Ха-ха, пробвай с CS (ама не Counter-Strike, а сълзотворния газ o-chlorobenzylidene malononitrile). Гарантирам ти успеха!

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 22 дни
hash: 4f284aa9fd
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Всичко е наред. Не търси причина да плачеш, щом ти се иска..
Светът е жесток, несправедлив. Един избор, който трябва да направиш, и, който ще ти помогне да "размътиш водите" на представите си е да споделяш. Търси правилният момент, пази се. Има много хора и куп различни ситуации, в които можеш да попаднеш.
Приятелите ти не знаят как да отвърнат на това, което си им казал, притесняват се колкото и ти, че не разбират какво се случва и каква реакция се очаква от тях. Опитът ще се натрупа.
Не вини себе си. Всичко е наред. Моят вътрешен свят винаги ме успокоява. Имам навик да се обръщам към себе си, защото, смятам, че аз съм единствената, на която мога да разчитам.. Не е така.
Пътувай, интересувай се, осъзнавай, изпробвай. Животът е приключение. Разбери цветовете си. Палитрата е в твоята ръка, хората, които срещаш - нови бои, които те озадачават.. Все пак, до сега не си виждал такива нюанси..
Запомни, ти избираш как и с какво да оцветиш себе си.
Мм 17

 
  ...
преди: 3 месеца, 18 дни
hash: a908b66284
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Според мен ще е най-добре гледаш някакви тъжни филми, или просто да се обадиш на някой добър приятел, който може да ти даде съвет и да си излееш всичките емоции.
Аз бях преди 1-2 години по подобен начин с едно момче и понеже нямаше как да сме нещо повече от приятели с него, много ми се искаше да се разплача. Но не можех. Слушах тъжни песни, гледах тъжни филми и истории, но не, и сълза не можех да пусна. След всичките тези опити, които продължиха сигурно към месец, чувствата ми към това момче си отидоха. Или това стана по скоро защото не се бяхме виждали от този месец.
НО, стига приказки за мен, тук сме за твоя проблем
Друг вариант за който се сетих че може да подейства, е евентуално да се удариш някак и да се разплачеш от болка. Но като се сетиш за болката в главата ти, ще забравиш физическата. Това не е мн препоръчително да го правиш, защото е краен случай!
Мен лично вече ме разплакват тъжни песни, или пък видеа за това как не пазим природата и такива! Пробвай някои от тези неща и ще се радвам ако някой е помогнал :)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker