Тъжна история за живота на едно 17 годишно момиче
преди: 4 години, 8 месеца, прочетена 2231 пъти
Чувствам как живота ми е ад и умирам вътрешно всеки божи ден. С всеки изминал ден все повече и повече искам да се затворя в себе си и да не разговарям с някого. От 2 години имам чувството, че просто съм един жив труп, който външно е най-усмихнатото нещо на света, а отвътре не спирам да кървя и да плача. Вече въобще не излизам от вкъщи, прекратила съм контакт с всички, които някога съм общувала. Лежа по цял ден и нямам желание за нищо. Губя си волята за живот бавно по бавно с времето. Ще започна още в училище, когато бях по-малка. Никога не си намирах приятели, колкото и да се опитвах. Ако някой да общуваше с мен, то беше винаги с определена цел, да им помагам с нещо или да им ослужвам с нещо или когато няма с кого да си говори, да им правя компания. Винаги се старах и съм се опитвала да завържа приятелства, но никога не ми се е получавало. Бях отритната от тълпата и винаги съм била самотна в училище. И до ден днешен е така, даже ме обиждат без да има причина, без да съм им направила нищо. Гледах да съм неутрална, но всякаш съм залепила бележка някъде върху себе си “обиждай ме” “заяждай ми се”. Чувствам се като 1 пълна отрепка. Обиди та обиди, заяждания. Грозна съм била, тъпа съм била, нямала съм приятели, като им отвърна с нещо “за ква се имаш, много си си повярвала “ “смешна си” “нямаш никой до себе си” “приличаш на трол”. Уж не им обръщам внимание и не ми пука, но просто това не е така. Колкото и да ми се иска, това не е така. Първата ми любов беше една несподелена 2 години от която не съм спирала да плача и да тъжа. След тази любов почнах да си скривам всички неприятни емоции под една фалшива усмивка и до ден днешен почти никой не го е осъзнал, пък и аз отказвам да се разкривам пред някого, страх ме е. Страх ме е, защото ако имам някаква слабост и я споделя с някого, ще бъде използвана срещу мен, не веднъж се е случавало. Вкъщи също имах проблем с баща ми, който си пишеше с други жени и който попринцип е много злобен и 1 път щеше да ме пребие, ако мама не го беше спряла. Всичките тези тъжни неща ги крия в 1 усмивка, когато изляза. Правя се, че всичко е наред, защото искам да заблудя хората и искам сама да се справя със собствените си събития, мисли. Еми мога да заява, че с всеки изминал ден рухвам. Не се чувствам като нормален човек, чувствам се като товар. Винаги съм се чувствала като излишък и съм се деляла от хората. Примерно като излезем 3-ма/4-ма човека, аз просто отивам отзад. Не се чувствам като интересен човек, имам доста негативни мисли, сякаш без мен ще им е по-забавно. За какво съм им? В повечето случаи искам вкъщи. Да лежа в комфортната си зона, спирайки да мисля за това колко е сурова реалността в която аз живея. Скарах се с най-добрия си приятел сега май месец и 1-2 седмици по-късно се откъснах от всички. Спрях да излизам от вкъщи, освен ако не е да ходя до магазина. Нямам желание да излизам, нямам желание да общувам с когото и да е. Отдалечих се от всички, с които общувах до сега по някакъв начин. Цяло лято съм сама. Толкова съм изтощена. Винаги съм водила битки със случващите се неща, винаги съм се борила да съм добре, опитвала съм се да си втълпя, че всичко е временно, но не. В емоционален капан съм попаднала и не мога да се измъкна. Сега съм без приятели, но не чувствам нишо, притъпило ми се е усещането за приятелите. За какво са ми приятели, когато излизам с тях да се чувствам безполезна, празна. Проблема не е в тях, а в мен. Никога не са ми давали повод да се чувствам така. Толкова много емоции има в мен и ме убиват всеки божи ден. Не мога да се боря повече срещу каквото и да е. Всички ме надвива, зашото съм слаба. Исках просто някой да прочете как се чувствам, защото вътрешно се задушавам и не споделям на никого

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 8 месеца hash: 4aa9c59a56

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Помисли какво ще правиш. Аз съм така от 18 годишен досега на 27. Ти поне си момиче и е по лесно. Ходи на фитнес купи си хубави дрехи. Стани кифла нали само външно и ще привличаш момчета и няма да си сама. Най тъпото нещо е да се изолираш. Имаш ли шансове излизай навънка иначе ще си седиш затворник като мене .

 

...

преди: 4 години, 8 месеца hash: 76bf9bcb0b

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Престани да се бориш с емоциите си и ги приеми... Ако не се чувстваш добре днес, всичко е наред...Не сдържай емоции в себе си и не се преструвай...Ти затова си така, защото правиш точно обратното на това, което казвам

 

...

преди: 4 години, 8 месеца hash: bc4a1af28f

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   За съжаление проблемът не е единствено емоционален, а житейски. Което значи, тия книжки "self-help" не работят така както се опитват да те убедят. Самият живот който един съзнателен човек търси в днешно време, просто не съществува. Няма ги нито хората, нито институциите, нито дори природния начин на живот. Това което преживяваме днес е една изкуствена токсична среда, в която виреят добре единствено токсични същества... Ако търсиш нещо положително в ситуацията - и това безумие ще свърши, защото животът е на цикли, и няма нищо вечно. Поне си млада още, ще доживееш да видиш и следващия цикъл, може пък да имаш повече късмет с него... Иначе 1 не е прав. Не е тъпо да се изолираш, стига да имаш вътрешните качества и устои да продължиш да бъдеш човек. Ако стоиш пасивно, чакайки някой друг да ти каже кой си и да провокира нещо у теб... Значи си наистина безполезен дори за себе си, и по-добре да се пуснеш по течението като всички останали... Само не очаквай нещо и от там... Има много истории тук на такива дето са се пуснали, не мисля че са прокопсали. Иначе е вярно, че става все по-трудно да намериш смислена посока за себе си, вяра в нещо. За съжаление днес има два неприятни паралени процеса - ставаме все по-обвързани, а от друга страна средата - все по-токсична. Да имаш тесет приятелски кръг, или дори да си сам, е нещо с което се свиква. Проблемът е, че дори не те остават да живееш така. Особено докато учиш е най-зле, защото си закован ежедневно за тия хора. Нататък става по-добре, защото е по-лесно да си избереш социалния кръг, но пак - не можеш да очакваш чудеса. Аз лично доста съм търсил работни места които са по-изолирани, повече из природата, но те обикновено са ниско квалифициран физически труд. Интересна възможност е примерно да станеш хижар, или да се грижиш за някакъв по-изолиран имот. Но обикновено търсят двойка, което като жена ще ти е по-лесно да реализираш. Въпросът е дали можеш да намериш някакъв подобен баланс в живота си.

 

...

горе^

преди: 4 години, 8 месеца hash: d102b00a1f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   В днешно време децата са много жестоки идеалите и принципите им са доста различни , а понякога ги няма . Доста е банално да кажеш не обръщай внимание да не ти пука и подобни , но просто това няма как да стане . В днешно време идеята за "готино"е да обиждаш да мачкаш за изглеждаш като курва или яка батка едва ли не . За теб научих, по това което си написала разбира се че си от по-скромните момичета , по-тихите по - притеснителните. Съвета, който ще ти дам е малко глупав може би , но може да помогне . Опитай да се държиш по-нагло промени външният си вид и не си мисли че ти казвам Да се променяш за хората запомни всичко , което правиш го правиш за себе си . Намери приятели не бъди сама . Щастливи хора сами няма

 

...

преди: 4 години, 8 месеца hash: 3b0069c29c

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Тези дето коментират външния ми вид, не там е проблема. Аз попринцип се грижа за външния си вид и почти никога не са ми казвали, че съм грозна извън класа си. Мъжко внимание също не ми липсва, но защо да си губя времето с някакви момчета, които не са ми интересни. Искам да напиша, че външния вид не е всичко. Дори и да бъда най-красивия човек на земята, това нищо няма да промени (от авторката)

 

...