Комплекси... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (89825)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20820)
 Секс и интимност (10495)
 Тинейджърски (19454)
 Семейство (4401)
 Здраве (7336)
 Спорт и красота (3842)
 На работното място (1876)
 Образование (5259)
 В чужбина (1174)
 Наркотици и алкохол (868)
 Измислени истории (712)
 Проза, литература (1427)
 Други (11990)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Комплекси...
преди: 16 дни, 7 часа, прочетена 223 пъти
Ще помоля модераторите да одобрят историята ми, защото предния път не беше. Благодаря!
Та към проблема ми - отскоро започнах да усещам вътрешно недоволство от самата себе си. То става все по-силно и започва да избива в комплекси, които могат да съсипят градени с години приятелства. Момиче на 17 съм и не притежавам особено привлекателен външен вид. В лице малко приличам на мъж, а тялото ми е пухкаво. Познайте колко съм и харесвана. В щастливите ми дни се случва един-двама да не загледат, иначе не. В училище съм бая залюхана, хахах, та и оттам момчетата не искат да поддържаме дори приятелски отношения. Друг комплекс е държанието ми. Аз съм срамежлива и стеснителна, особено пред нови хора или такива, с които не съм близка. Не мога дори да си формулирам правилно изречението, камо ли да пускам шегички и да се закачам като всеки нормален тийнейджър. Общо взето само си мълча. А моите приятелки са пълна противоположност - с хубави тела и красиви, знаят как да се държат. Много често получават внимание от момчетата и на всичкото отгоре ми разказват за всеки един комплимент, който им е казан. На мен, естествено, ми става тъпо, ама продължавам да се усмихвам. И тук идва третият комплекс - имам много слаб характер. Оставям се много лесно, не защото искам, а защото мозъкът ми отказва и не мога да измисля отговор. Не мога да си отстоявам мнението, винаги трябва да правя компромиси... А парадоксът е, че мечтая да работя като адвокат.
Всичко това ми се е насъбирало през годините и сега решава да излезе под формата на злобни коментарчета по адрес на приятелките ми. Не ги обиждам, естествено, но забелязах, че опитвам да омаловажавам проблемите им и да им натяквам колко по-лоши са моите, да ставам по-нагла спрямо тях, такива хубави неща. Аз не искам да се превръщам в злобна лелка, която мрази всичко и всички, затова искам да променя положението. Знам, че ще получа критика (чувствайте се свободни), но ще искам и отговор на тези въпроси:
1. Слаб характер може ли да стане по-силен и как?
2. Как да се заобичам?
3. Как да стана по-позитивна?
4. Дали психотерапия би ми помогнала, или пък трябва да се обърна към психолог, или изобщо не са ми нужни?
Ако се сещате за някаква литература по темата, може да ми предложите :)
Благодаря на тези, които отделиха от времето си да прочетат историята ми <3

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

Коментари очaкващи одобрение: няма
...
Няма коментари. Ти можеш да бъдеш първия!

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker