В депресия ли съм? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120496)
 Любов и изневяра (29536)
 Секс и интимност (14293)
 Тинейджърски (21841)
 Семейство (6421)
 Здраве (9544)
 Спорт и красота (4684)
 На работното място (3125)
 Образование (7269)
 В чужбина (1640)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1729)
 Други (18349)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

В депресия ли съм?
преди: 4 години, 6 месеца, прочетена 1387 пъти
Здравейте, момиче съм на 21.
От две години насам, нещо у мен се промени като човек.
Като започнем от семейството, през връзките та чак до кариерата и учението.
Като цяло съм разочарована от живота, плача почти всяка вечер, подтисната съм и съм затворена в себе си. Имам двама трима приятели с които се чувам от време на време, но сме от различни градове и не се виждаме често.
Не излизам много, освен когато съм с гаджето ми.
Карам се със семейството си, страхувам се от сериозно обвързване за да не бъда наранена и сякаш не се вписвам сред хората. Ужасявам се за в бъдеще какво ме чака, това че трябва сама да се оправям, ужасява ме факта, че не мога да се приспособя към остналите, не мога да разговарям свободно. Не се чувствам удобно в кожата си и на място. Страхувам се от провал. Предстои ми дипломиране следващата година а аз не знам как ще си направя изобщо дипломната работа тъй като нямам идея какво се случва.. Притеснявам се да говоря пред хора и това ме спира относно някой домашни в университета. Когато си помисля да споделя с някого, имам чувството, че ще се оплаквам и ще досадя на човек затова си мълча през повечето време. Не издържам да е така, искам промяна, но не знам как да върна старото си аз.
Случиха ми се някой неща, не знам дали те имат връзка с положението в момента ( бившият ми приятел почина, а с нашите не се разбирам - всичко ми забраняват и се държат като родители орли, което ме спира да следвам целите си, да излизам и да бъда нормална). Моля ви ако някой е преживял подобно нещо нека сподели своя опит. Напоследък мисля все по-често за фатален край... И съм супер демотивирана от всичко. Не искам да почнете тип - иди на психолог ( нямам излишни пари и излишно време).

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 6 месеца
hash: 749edd7897
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Когато минаваш през Ада, продължавай да вървиш.

Нещата ще си променят. Това е неизбежно. Ще се променят много пъти през живота ти. Някой път ще става по-добре, някой път - по-зле. Но пак ще си щастлива, ще имаш хубави моменти и хубави неща ще се случват в живота ти.

Страховете, които имаш - ти трябва да се изправяш срещу тях. От опит мога ти кажа, че в противен случай ставаш техен роб. А чувството за победа над себе си, е прекрасно.

Обаче си намери доверен човек, с който да можеш да споделиш. Факт е, споделената болка е половин болка. А понякога, докато разказваш на глас какво те мъчи, осъзнаваш абсурдноста му и дори ти става смешно.
Помага и да видиш, че и друг изпитва същото. Или че всеки си има проблеми, подтиснат е, страхува се.

Не се отчайвай и опредено не се отказвай от мечтите си от страх. Искам да ти кажа, че аз много се притеснавам от говорене пред хора. Два пъти съм защитавала дипломна работа пред доста хора. Притеснавах ли се? Да. Гадно ли ми беше? Определено. Справих ли се? Вероятно не особено добре, но и двата пъти ме оцениха с 6.
Завършех това, което ми беше на сърце, сега го работя и ми носи удовлетворение вече 6 години.
Животът често е труден, гаден и неприятен. Не му се давай. ;) Друг път е прекрасен.

 
  ...
преди: 4 години, 6 месеца
hash: 7a6e7bf311
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   И да отидеш на психолог, файда няма. Принципно в психологията, ти си просто животно, което трябва да яде, сере, ебе и т. н. Целта и е, да водиш този т. н. "нормален" начин на живот, и да разреши прости проблеми като:
- чувствам се прекалено грозен
- нямам самочувствие
- главата ми не е много в ред - шизофрения, биполярно, тревожност, и подобни.

Ако зададеш по-сериозни екзистенциални въпроси към един психолог, най-много да ти каже - не задълбавай. Аз лично следя от време на време един Фройдист, и той имаше цяла лекция на тая тема. Психологът в крайна сметка не е философ, и няма как да ти каже защо живееш, или как да направиш животът си удовлетворяващ, без някаква конкретна техническа причина. По-дефиниция, животното не трябва да се пита тези неща, а просто да живее и да е доволно.

Т. е., да не те разочаровам, но "разочарован от живота", дори не е депресия, а перманентно и нелечимо състояние. Нормално човешко поведение е всячески да си измисля "цел в живота", да се вкарва във "филми", "драми" и подобни. Това е т. н. "воля за живот". Обикновено когато се отрезвиш и демотивираш не от конкретна стресова ситуация, а като цяло, това значи си изчерпал всички мониции за самозаблуждение... Така че - просто свиквай, ако си на 21, имаш много още време да запълваш... Като жена, явно "запълването" ще е по-буквално, т. е. визирам "гаджетата" и смяната им, което е много популярно за жените в днешно време. За мъж, запълването е по-интелектуално, за който има глава да го схване... И така, 60 години и ще станеш на тор като всички останали, тъй че не го приемай толкоз драматично. Както и да го мислиш, финала ще е един и същ, въпросът е с какво да запълниш промеждутъка, за което никой не може да ти помогне...

 
  ...
преди: 4 години, 6 месеца
hash: 6a4fd04aad
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Не бягай от страховете си, а бягай срещу тях. Сега трянва да си намериш своя начин: аз мислите ги подтискам, примерно да речем броя звезди или овце за да не мисля за депресивни мисли; друг влогър беше казал че се справ я като на всяка мисъл казва: “и какво от това” при мен това не действа. Но трябва да се изправиш срещу страховете си.. много е трудно, много е гадно. Аз те първа започвам тази борба, Наще бяха същите гледахА ме като цвете в саксия и аз не съм свикнала да се оправям сама и да разчитам само на себе си. Обаче при мен така се стекоха нещата, че си намерих приятел и баща ми ни остави апартамента и трябваше те да се изнесат с майка ми имахме по силна връзка, казвам ти първите дни имах чувството че са се преместили на друг континент, а всъщност са на 100м от нас :D. Така, че стискаш зъби и напред, в началото ще е много трудно, но колкото повече страхове сабаряш толкова повече ще вярваш в себе си и всичко ще изчезне. А за споделянето отиди на психолог много е хубаво и полезно, като споделиш и друго е, професионално мнение.

 
  ... горе^
преди: 2 години, 2 месеца
hash: 76114bf299
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Здравей, видях, че темата е доста стара и аз съм момче на 17 в почти същото състояние успя ли да се справиш и ако да как?

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker