Споделена история от Тинейджърски |
Какво да правя,просто вече нямам сили?
преди: 4 години, 5 месеца, прочетена 906 пъти
Здравейте!
Аз съм момиче на 15 години и бих искала да споделя някой неща, който много ме плашат. Постоянно се страхувам от всичко миналата година, когато почнахме училище едно момиче на 18
години се самоуби и, макар да не я познавах не спирах да си представям как седи пред мен и ме гледа, а вчера една моя съученичка почина във час по Физическо и не спирам да си представям как тя седи срещу мен и ме гледа. Миналата година, когато Никол и Дарина починаха аз много плаках за, а дори не ги и познавах, но ги обикнах от мигът във, които видях тяхна снимка и исках да умра и да отида при тях. Но една нощ ги сънувах и те ми казаха да не плача, а да живея заради тях и, че те ще ме закрилят от там, където са сега и споделих това със майката на Дари и тя много се зарадва. Също така и родителите ми се карат постоянно се обиждат, карат и крещят един по друг и аз страдам от всички тези скандали и сестра ми и тя също има вина, защото е много разглезена нищо не помага със никаква домакинска работа и се държи много надменно, дори класната и се оплака от нея на майка ми. Дори няма уважение към по- възрастните, постоянно отговаря на родителите ми. И най-вече от всичко това страдам аз. Една нощ сънувах как съм седнала на земята и две мънички дечица, който приличаха много на мен. Момиченцето беше на 5 годинки със дълга черна косичка и едно момченце наоколо 2, или 3 годинки. Дойдоха и ме прегърнаха, забърсаха ми сълзите и ми казаха"не плачи мамо", един ден след няколко години, когато ти се запознаеш със тати ние след време ще се появи и ти ще ни обичаш много и ние теб ще те обичаме много. И се питам дали това е възможно, след години това да бъдат мойте две прекрасни ангелчета? Затова съм решила да уча и стана фармацевт, за да взимам добра заплата и нищо да не им липсва и да бъдат щастливи, какро аз не съм била. Бих искала ангелчетата ми да бъдат много щастливи и данямат, като моят живот, а да им осигуря най-доброто бъдеще, детство и живот.
Благодаря на тези, които са прочели историята ми и на тези, който ще коментират.
Съжалявам, ако имам допуснати правописни, или пунктуационни грешки!
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 4 години, 5 месеца hash: 8970b2a742 |
|
1. Много починали хора станаха,даже има и самоубийство...И нищо от тези инциденти не е казано по новините?
Нещо тука ме съмнява.
|
преди: 4 години, 5 месеца hash: 666c403eaf |
|
2. Пиленце, вместо да съжаляваш за правописните и пунктуационните си грешки, защо не си седнеш на дупето да се ограмотиш малко? Хем ще имаш по-голям шанс наистина да станеш фармацевт един ден.
|
преди: 4 години, 5 месеца hash: 446cc36993 |
|
3. Номер 1
Аз съм от малък град и това самоубийство се случи миналата учебна година, когато започнахме училище. Едно момиче от моето училище се самоуби във един парк.
От авторката
|
|