Пропилени ученически години... Животът става ли по-хубав след това?
преди: 4 години, 6 месеца, прочетена 1366 пъти
Здравейте! В момента е 0:55 часа и не мога да заспя. В 12 клас съм, последна година. През изминалите дни се замислих за предишните пет години от моя живот в училище. Имам чувството, че пропилях пет години от моя живот в депресия и тревожност. Първо, аз съм от малко село и се преместих на квартира в не много голям град от 8 клас. Още от тогава исках да намеря хора, с които да общувам и да споделям, защото бях далеч от близките ми приятели и дома. Но това не стана. Попаднах в клас, в който обстановката е много напрягаща и повечето от класа са повърхностни, злобни и клюларки, които обсъждат чуждите животи, защото си нямат друга работа. През изминалите години почти не говорех с никой, всички казваха, че не са ми чували гласа, че съм била странна и т.н. Имах само една приятелка от класа, която е по-скоро добра позната, защото и тя не е моят тип човек, но поне не е злобна като другите момичета. Но и тя постоянно ме критикуваше, омаловажаваше чувствата ми, не можех да и споделя през какви тревожни кризи съм преминавала, защото щеше да ме гледа с насмешка и нямаше да ми даде никаква подкрепа. Така минаха пет години от моя живот, без да изразявам себе си от страх да не бъда съдена, критикувана и разбрана погрешно. И преди това имах лека тревожност, но тези пет години не ми дадоха нищо друго освен повече тревожност и тъга. Сега съм 12 клас, последна година и си направих равносметка за всичко. Чудя се дали след като завърша нещата ще станат по-добре? Какви са вашите преживявания в училище и подобрява ли се живота след това. Някои хора казват, че училищните години са най-хубавата част от живота. Пълни глупости! Наситих се на драма, лепене на етикети и омаловажаване на мен и моите чувства. Вече не искам да се вписвам никъде и след като завърша не искам и да видя никой от класа ми. Ще се опитам да изтрия този период от живота си от съзнанието ми, който беше и е пълна загуба на време. Това беше по-скоро като изповед, но ще се радвам на съвети от ваша страна. Може да споделите и вашия личен опит, ще ми бъде много полезно! Надявам се студентските години да са по-добри от ученическите и дано най-накрая намеря моите хора и моята среда. Часът вече стана 1:12 и трябва да лягам, защото утре пак трябва да ходя в пустото училище.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 6 месеца hash: a8082f552f

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Не се отчайвай, авторе. В университета става несравнимо по-добре. Желая ти успех.

 

...

преди: 4 години, 6 месеца hash: 09c890d9f3

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Ми виждаш с какви зомбита си сега, представи си ги след 5 години... Дали нещо ще се промени... Малко ще ги вкарат в ред като започнат работа и сами да трябва да си изкарват парите (поне някои, защото други мама и тате си ги гледат до гроб). Но не очаквай кой знае каква разлика, лицемерието като цяло се увеличава, и честно казано - аз го предпочитам. Знам че позата им е фалшива, но я предпочитам пред всички други техни трагикомични пози които могат да ми покажат... Просто приеми, че за подобни хора, това е най-добрият вариант и за теб, и за обществото като цяло. Това за "най-хубавите години" от животът обикновено го казват тези, които са успели да изживеят детството си в безгрижие и наивност. За някои от нас, които са си отворили очите от рано, това не е така. Проблемът с останалата част от живота пък е, че можеш така лесно да се прецакаш, че дори най-тъпото парче на планетата да го усети и осъзнае каква глупост е свършило. И това е драмата... Особено при теб като жена, да си говорим направо, тя се състои от това да направиш дете на някой недомасленик (както повечето жени... ) и да прекараш остатъкът от живота си чудейки как поне физически да го предпазиш, игнорирайки най-вероятно фактът, че психически си го травмирала и деформирала, точно както твоите родители са постъпили с теб... Пък дори да попаднеш на някой свестен, ще си омръзнете до 2 години, и от там насетне хората обикновено започват взаимно да се обвиняват и тровят живота, вместо просто да приемат реалността - че просто това е живота. Имай по-малки очаквания, и ще останеш по-малко разочарована... Даже направо никакви, аз лично съм на тоя етап... Животатъ няма "хубава част", може да има само "хубави моменти", доста кратки, и вероятно доста илюзорни. Като ти се случат - случат, иначе не се хващай на всеобщата лъжа, че изпускаш нещо. Повечето хора, живеят с илюзията, че "изпускат нещо", и от там идват и най-големите им драми. Според мен точно от преследване на илюзии, да не останат назат, хората пропускат малкото реално хубави моменти в живота, и накрая всичко им е фалшиво, на 100%. Просто погледни фейсбуци, инстаграми и подобни... те това е живота на повечето... Ако имаш повече от 5 мозъчни клетки, няма как да се впишеш в това общество, научи се да го ползваш доколкото можеш (защото все пак хората оцеляваме чрез социална среда), но иначе гледай да игнорираш 90% от представителите му и не си го слагай... Не си сама, има и други нормални, но за съжаление сме малцинство, и никой вече не вярва на никой, и всеки малко или много се преструва за част от стадото, за да оцелее и да не го мислят за чак толкова ненормален. Много е трудно и да предениш до колко някой наистина е надраснал това стадо, и има смисъл да се държиш с него по по-различен начин. Аз лично съм правил опити като по-млад, но едно е просто да виждаш проблемът, друго е вече да се изградиш като функционираш, здравомислещ, зрял индивид. Това отнема време, работа, повечето, дори и от тези които го осъзнават, не минават през целият процес. Пък и накрая за какво? Не е много ясно, защото няма с кого да го споделиш. Такива са нещата, поне на тая планета. Не мога да говоря глобално за "живота", защото има милиарди други планети които не познаваме... А кой знае, може би някои от нас познават, и точно това им е проблема тук...

 

...

преди: 4 години, 6 месеца hash: 1ba65d7bf5

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   До голяма степен, животът е такъв какъвто си го направиш. Да, най-вероятно ще се чувстваш по-добре след гимназията, най-малкото защото хората около теб съзряват в университета и започват да разбират, че идеята на живота не е да си злобен и да унижаваш другите. Това се отнася за тези, които се възползват от възможността да получат висше образование на много ниска цена, в сравнение с други държави. Впрочем, надявам се, че и ти правиш планове за университет: сега е шансът ти да разбереш какво искаш и да насочиш живота си в правилната посока. Може би няма да е лесно, но зависи от теб. Доколкото разбирам, не си живяла в голям град все още. В по-големите градове ще имаш много по-добър шанс да се събереш с хора, които ти харесват. Не претендирам, че разбирам напълно положението ти, но може би да започнеш висше в София ще ти се отрази добре. Помисли добре какво искаш да правиш в бъдеще и действай :) а ако ти трябва място да си излееш мислите и да получиш съвет - ние винаги ще сме тук. Успех!

 

...

горе^

преди: 4 години, 6 месеца hash: 33a7ced2be

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Съветът ми е да мислиш позитивно! Нещо хубаво винаги предстои, запомни го! :)

 

...

преди: 4 години, 6 месеца hash: 153412ff3a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Всичко е индивидуално. При едни животът става по-добър, при други на обратно. Помисли си, че си от "готините", обаче не учиш. И като завършиш ако нямаш супер връзки, ами ставаш продавачка, чистачка и т. н., т. е. вече не е готино. Друг пък е бил тормозен в училище, че е зубър, обаче го приемат в готин университет и животът му става много по-хубав. От теб зависи какво ще правиш от тук нататък. Малко да тези родени "със сребърна лъжичка", т. е. в супер богати семейства и повечето трябва сами да се борим за хубав живот. Животът ти може да стане хубав, но може и да е пълен провал.

 

...