Жена отвън, мъж отвътре.
преди: 4 години, 6 месеца, прочетена 1575 пъти
Здравейте!
Аз съм момиче на 18 години. Скоро завършвам училище и трябва наистина да започна да се замислям за бъдещето си. Проблема е, че ме мъчи нещо отвътре, което убива всяка капка амбиция и мотивация в мен и ме кара да искам да прекратя живота си все повече и повече. Може би по заглавието ще се питате дали съм наред, веднага ще си направите заключения, че имам нужда от психолог, но... Нямам на кого да го споделя в истинския живот. Дори не знам в коя категория да сложа тази изповед.
Всичко започна... още откакто се помня. Като малка винаги съм се радвала на възможността да се обличам като момче, да дружа с такива, да имам типично мъжки интереси (без спортове). Но от друга страна никога не съм имала проблеми да дружа с момичета и съм си падала и по момичешки игри и такива неща. Понякога казвах на приятелите ми от детството, че искам да съм момче. Разбира се, след това следваха много странни реакции, при което аз им казвах, че просто съм се шегувала.
И не - не си падам по жени. Не съм лесбийка, ни най-малко. Харесвам момчета и винаги съм го знаела, не съм имала съмнения. Просто искам да съм мъж. Да изглеждам и да звуча като такъв, да ме приемат като такъв. Имаше период, когато все още бях малко дете и щом чуех името си, ми се повръщаше, както и когато се обръщаха към мен като на момиче, което разбира се беше и до ден днешен е нещо неизбежно.
Никога не съм правила опити да съм супер мъжествена, отчасти факта, че се развих доста по-рано от другите ми връстници физически ме спираше, чувствах се некомфортно и не исках да ме виждат като лесбийка, защото най-вероятно това щеше да стане. (нямам нищо против лесбийките или жените като цяло! но самата аз не искам да бъда такава. )
Имала съм си гаджета и доста са ме харесвали, но никога не съм се чувствала окей във връзките ми, мислела съм си, че другите са ми виновни, но всъщност беше защото мразех себе си, защото исках да ме харесват не като жена, а като мъж, колкото и странно да звучи това. Донякъде е нечестно спрямо тях. Те виждат едно момиче срещу себе си, а то самото отвътре иска да е точно като тях... Затова и спрях да излизам по срещи засега. Трудно ми е, защото може би никога няма да имам пълноценна връзка. Реално аз не искам да бъда хетеро жена, а гей мъж. Знам, че много хора си мислят, че половата идентичност е пряко свързана със сексуалната ориентация, но не е така. Не е нужно да си била лесбийка/гей за да си транс, както е в моя случай.
Но не мога да се нарека транс, защото аз не правя нищо по въпроса. Просто, колкото и да ми е тъжно да го кажа, нямам много опции в България. А и се изискват години чакане докато бъда приета за хормонова терапия или за легална смяна на пола, както и много ресурси. Да не говорим как биха се чувствали родителите ми, не знам как биха реагирали приятелите и познатите също...
Искам да вметна, че не съм повлияна по никакъв начин от новата вълна на "джендърите", 70+ пола и такива неща - не вярвам в това. Очевидно подкрепям гей обществото и транс хората, но не и тези, който са 15 пола в едно.
Образовала съм се по темата, знам, че съм родена в грешното тяло... Но какво мога да направя относно това, като нямам варианти, поне за момента... Опитвала съм се да го потисна, да съм още по-женствена, но чувството на дискомфорт и отвращение от собственото ми аз просто ще ме довърши някой ден. Наистина не знам дали ще издържа ако продължа да се правя на нещо, което не съм. Знам, че ще има доста консервативни хора в коментарите, очаквам го. Но не съм объркана и това не е нещо, което си измислям, не е нещо несериозно. Искам да мога да бъда истински ЩАСТЛИВ и да водя един нормален живот. Но не мога.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 6 месеца hash: b14c859393

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Не вярвам особено в миналите животи, но преди време бях чел за няколко такива случая: https://reincarnationresearch.com/case-categories/?cat=gender-change-and-transsexualism Може да осъзнаеш кое в теб иска да си мъж, въпреки, че си родена в женско тяло.

 

...

преди: 4 години, 6 месеца hash: d1467a985a

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Казваш, че си имала гаджета и те доста са те харесвали. Ами като си правила секс с тях как се чувстваше, като момиче или като момче.

 

...

преди: 4 години, 6 месеца hash: 2fd3667d61

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Поредната история, която е доказателство за това, че в България хората са изключително нетолерантни към ЛГБТК общността, защото ако не бяха такива, ти нямаше да изпитваш дискомфорт със себе си и щеше гордо да заявяваш каква си. Съветът ми към теб е да не се опитваш да се потискаш, да правиш това, което ти се прави. Да не се обвиняваш за това, защото ти нямаш никаква вина. Да не се самоизмъчваш излишно, защото хомофобското ни общество няма да ти спести нищо. Също, ако тръгнеш да се подлагаш на хормонална терапия да си абсолютно сигурна/сигурен, че е това, което искаш, защото връщане назад няма, а химиите и хормоните, които ще приемаш са много и не са особено полезни за тялото, предполагам. Също преди да се подложиш на такава терапия мисля, че е добре да направиш консултация с психолог, който има опит в работата с ЛГБТК хората, който да потвърди транссексуалността ти, защото може да се касае за някакъв период или пък да си джендър флуидна. Успех!

 

...

горе^

преди: 4 години, 6 месеца hash: 71429ef804

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Чакай сега, нали знаеш че ако си мъж трябва да изпитваш влечения към жени? Но ти заявяваш, че момчетата те привличали следователно какво: Искаш да си мъж, но гей мъж? Каква му е логиката тук?

 

...

преди: 4 години, 5 месеца hash: b63367ea5e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   От автора: Много благодаря за коментарите! Определено ме накараха да се почувствам по-добре. Към номер 1 - Честно, не съм се замисляла досега за теорията с миналите животи, но доста пъти ми се е искало да се преродя като мъж, което не смятам че е изненада предвид ситуацията ми. Въпреки това, не мисля че има нещо определено в мен, което ме обвързва с миналото или нещо такова - просто искам да сменя пола си. Номер 2 - Ами, не съм мислела за това по време на акта, защото не съм го разбирала, така че ми е трудно да го обясня. Просто винаги се чувствах не на място и някак не можех да се отпусна, да изпитам удоволствието от всичко. Вече осъзнавам че вината е в мен защото не се чувствам комфортно в тялото си, не защото се притеснявам от него, а защото не е правилното такова за мен. Към номер 4, оценявам подкрепата и съвета, наистина. Мотивира ме. :D За жалост, част от проблема е, че не намирам достатъчно информация относно транс хората в България. Не ми се иска да отида на психолог за да ме обезкуражи да направя избора си. Наистина трябва да започна да търся активно хора, които са работили с други като мен. Ии номер 5... Факт е, че доста, да не кажа повечето транс мъже и жени са били лесбийки и гейове преди да започнат да живеят нов живот, но реално половата идентичност и сексуалната ориентация не са свързани. Можеш да се чувстваш като мен и въпреки това да си хетеросексуален (и съответно гей, след като започнеш да се определяш като другия пол) и обратното, има адски много такива случаи, не е нещо по-необичайно. :) Та, ако бяха свързани, то тогава всички гейове и лесбийки щяха да бъдат транс. Накратко, искам да съм мъж, но това не променя факта, че харесвам други мъже.

 

...