Може да помогне историята ми на някого
преди: 4 години, 6 месеца, прочетена 603 пъти
Здравейте, добавям историята си, не понеже имам нужда от съвети, а защото може да помогне на някого. От малък имам проблеми, майка ми и баща ми не се разбираха, което ме караше на моменти да усещам липсата на единно семейство, нямах сериозни приятели още от шеста група в детската градина. Приятелите, които имах бяха от блока. С течение на времето бях станал много срамежлив оставях се в училище, когато се биехме, не, зщото бях слаб, а защото не ми се занимаваше и ме мислиха за по-слаб от останалите. Оценките ми бяха лоши и ме мислиха и за глупав, кооето аз не харесвах. Единственото място, където се чувствах супер беше на компютъра, там играех с приятели и създавах сървъри. Открих, че това е моят талант - да програмирам, въпреки, че ме мислиха за глупав. С течение на времето задобрях, смених училището си, но пак бях твърде срамежлив - не можех да говоря от срам, дори. Продължих да играя и да правя сървъри, най-вече. Там хората се отнасяха с мен с уважение и ме имаха за умен. Мина време и успехът ми се подобри, като внимавах само в час. Обаче трябваше пак да сменя училище, защото не издържах на матурата в 7. клас. Влязох в ново училище, тръгнах добре, леко се бях отпуснал, но влязох в голяма депресия от която не можех да се кзмъкна 3 месеца, защото се карах с учениците и то почти всяка седмица. Изпитвах завист, притеснение, безнадеждност и за всичко обвинявах бог, защото бях по-религиозен. Накрая успях да се измъкна чрез музиката частично от стреса, но се опитвах, чрез злоба да довърша нещата, както и донякъде се получи, но не напълно. Реших в един момент наистина да стана религиозен, заради депресията,
Като за начало спрях порното, спрях игрите и каквото сметнах залошо. Обаче нещата впоследствие станаха прекалени, най-елементарни неща си забранявах, станах обаче много решителени смел. Учудващо, обаче се случи, но се държах глупаво, като идиот и почнаха да ме мислят за такъв. Намерих, обаче приятел, който, въпреки всичко сбеше с мен, но и с него се държах зле, заради моите внушения и макар всичко ми оставаше приятел. От там насетне обаче нещата се влошаваха, помислух, че имам болест, заради големите натоварвания, които си правех. Не знаех какво да правя, отидих на лекар и ми казаха, че съм за болница, въпреки, че се оказа, че нищо ми няма. Накрая ми изписаха успокояващи, не ми трябваха, но мислеха, че са ми нужни. Мина време и се пооправиха нещата, но фалшивите неща останаха, които смвтах за релихиозни и така минаха няколко години и малко преди завършване бях много изморен от всичко и пак се почна с болници. Подиграваха ми се и така натстък, но не губех вяра в бог. Накрая се пооправих и подредих мислите си, относно религията. И се радвах на хубав живот. Според мен религията ме доведе до тук, но бъдетте внимателни, защото това е малка част от историята ми, около една трета. Обаче реших, ако някой има въпеос, тогава да отговарям. Нека, който чете се мотивира, защото бях един страхливец, играещ на компютър по цял ден, мислещи го за глупав и нищожен.