|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Какъв МИ е проблема?
преди: 4 години, 5 месеца, прочетена 889 пъти
Не знам какво искам, не знам защо се държа така, не знам коя съм въобще нищо не знам. Имам толкова много въпроси без нито един отговор. Няма ден, в който да не създада някакъв проблем, заради скапаното ми променливо настроение. Сменям си мнението на всеки две секунди, защото самата аз не мога да се разбера. Не знам каква съм, луда, нормална, различна, тъпа, шантава... Нямам си никаква представа. Не искам от вас съвет или нещо подобно. Просто искам да споделя проблема ми, аз съм проблема. Не мога да проумея защо мисля едно, а казвам противоположно нещо. В един миг се чувствам като най-щастливият човек на света, в друг искам да избягам от всеки и всичко, а в трети случай искам просто Бог да ми обясни защо ме е създал толкова странна. (вярвам в бог и знам, че той съществува. Не мога да го докажа, но знам, че съществува. Усещам го и не не съм луда споко). За мен светът е някак нереален и фалшив, в смисъл за кво сме се родили след като ше умрем?? Къде е логиката да се родим, да имаме приятели, семейство и след това да умрем от някаква болест или пък от убийство. Има нещо сбъркано и тъпо в цялата система... Някъде пишеше, че хората се раждат с цел. Каква е моята цел. Дори не знам какво искам и коя съм, пък за цел си нямам никаква идея. На 16 съм. В момента моят клас сигурно са на дискотека или пък пушат цигари в някое скришно място. Аз какво правя ли? Ами просто се чудя какво не ми е наред, къде бъркам, защо не съм като другите и защо по дяволите (с извинение) постоянно и непрекъснато ми се въртят въпроси от сорта на " коя съм аз, има ли Бог или хептен полудявам + има ли полза от мен или просто съм загуба на време"...
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 4 години, 4 месеца hash: 99dec8368d |
|
1. Здравей, аз съм почти като теб! Ти страдаш от депресия, защото не си открила хора с твоите интереси. Ти много вероятно да си човек-индиго, и сигурно си, по-начина ти на писане. Прави това което те прави щастлива, рисувай, ходи на някой спорт, пиши си с хора с твоите интереси, олеква повярвай ми. А колкото за Бог, има Бог и има много доказателства за това, но всеки си прави избора дали да допусне Бог до себе си или не. Смисъл и аз не виждам, в много неща, всичко се повтаря от векове както каза ти. Прочети за индиго-човек сигурна съм,че ще намериш много общо с теб, и намери хора с твоите интереси.
Свален ангел
|
преди: 4 години, 4 месеца hash: 02a3f0dfe3 |
|
преди: 4 години, 4 месеца hash: ca37d29688 |
|
3. Номер 1. Позна. Реших някакъв тест дали съм индиго-дете. Точно 18 от 20 отговора съвпаднаха. Позна в депресия съм. Аз съм различна... Знам, че всеки човек е различен, но аз съм и аз не знам какво вече. Но знам, че съм нещо повече от човек... Нямам доказателства, но го усещам. Дори някои да ме помислят за луда, не ми пука.
|
преди: 4 години, 4 месеца hash: 31b91fa535 |
|
4. Лелее.. все едно съм го писала това аз, 1:1. А пък си мислех, че аз съм единствената и за пореден път се оказва, че не така. Да ти кажа за успокоение или не май има доста хора като нас, дори моите приятелки са такива и се радвам, че се намерихме. Ами това мисля, че си е от възрастта и е някакъв етап от живота, поне така ми казват, както и че всичко ще премине и няма да е по същия начин. Аз дори съм на 20 и също не знам защо и за какво и живея и като направя нещо хубаво или ми се случи, някак си не мога да се зарадвам и все започвам да си спомням как ще умра и всичко ми загубва смисъла. Постоянно се притеснявам за нещо и много трудно общувам с хората около мен, в повечето от случаите просто няма какво да кажа и
си мълча. Нямам интерес към нищо, като малка съм ходила на много неща и на танци всякакви и на рисуване, сега вече нищо не ме удовлетворява. Виждам колко е труден живота и това ме скапва, нищо, че тепърва навлизам в него, знам, че никъде няма лесно, но в крайна сметка да се бориш чак пък толкова, то и търпението си има някакви граници, колкото и голямо да ми е. Аз още отсега виждам всичко за живота и ги разбирам нещата, нищо че ми казват, че има още какво да видя, мисля, че ги разбирам нещата на по-дълбоко ниво.
,
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|