Споделена история от Тинейджърски |
Как да възвърна доверието на майка си?
преди: 4 години, 5 месеца, прочетена 835 пъти
Здравейте! Момче на 17 съм в 11 клас.
В понеделник вечерта се скарахме сериозно с майка ми. Причината да се скараме така, че аз дължа от известно време пари за фактури към една от известните МЛМ компании. Караницата започна веднага, след като приключи разговорът със спонсорката ми, която ѝ изпя песента. Обиждаше ме с думи, които много ме нараниха, като нейно дете и нейн син. Думи от рода на "за нищо не ставаш", "лайно", "ти си пълен боклук", "какъв ли не те изкараха... ". Това бяха част от нейните най-тежки думи, изречени от нея към мен. Накараме да си оставя телефонът, което и аз направих.
На сутринта, когато я помолих да ми даде пари за училище, беше много странна, защото ми каза, ако има дребни да си взема, така и направих. След училище, баща ми дойде до нас и искаше да поговорим. Да уточня, че му е споделила това, което е научила от спонсорката ми. Дори имах и да дължа пари на една моя позната от Изи Пей. Бях я помолил преди две седмици да ме изчака до същата седмица, но така и не успях да ѝ ги дам. Писа ми във фейсбук, но така и не ѝ отговорих, защото не знаех какво да ѝ напиша. Свърза се по някакъв начин с майка ми и тя ѝ ги е дала. Та, баща ми ме попита за какво ги изхарчих, как и кога, а аз му казах, че ги изхарчих за себе си, и то малко по малко, не наведнъж. Дори и с пръст не ме докосна, та дори и тон не е повишил, което за мен си беше странно, а това не е много характерно за него. Благодарен съм му много, че реагира така добре, защото ако беше друг, можеше и да ме пребие до дупка. Каза още, че ще намерим начин да оправим тези пари.
Разговарях и с психолог в същия ден, който е моя много близка учителка, млада госпожица, която много обичам и уважавам. Олекна ми доста след разговора. Когато разговаряхме с баща ми в стаята, майка ми влезе и нищо не каза, и започна да ѝ вика защо сме такива мързеливи и т. н, а тя никакво отношение не взе, защото можеше и по-зле да се случи, но както се казва "по-добре замълчи, отколкото да стане по-зле", така и постъпи. И му каза, че ми спира уроците за кандидатстването ми, при което ми се вдигна пулса на 200, но знаех че е временно и трябва да се сдържам с всички сили. Когато останахме насаме с мама, ме попита какви са тези чатове с един от мъжете, с когото кореспондирах по фейсбук, да ги покажа ли на баща ти. Ядосах ѝ се много вътрешно защо го е направила, защото ми е проникнала в личния живот ии в личното пространство. Попитах я нямам ли право на лично пространство, а тя каза, че не и докато лъжеш. Попита ме кой е той, от къде е, какво работи и такива общи въпроси. Аз ѝ отговорих естествено. Вечерта, искаше да си изтрия фейсбук профилите пред нея, че иначе, ако не го направя, ще каже на баща ми, а ако той разбере, че съм си писал с мъже, нямаме си идея какво ще направи с мен и с майка ми. Дори ми е разручкала по вайбър и уотсап. Изтрих от телефона си фейсбук, уотсап, вайбър и месинджър, докато тя каже. Лишила ме е с една дума от всякаква онлайн комуникация.
На следващият ден, беше много спокойна, така и обстановката във вкъщи. Дори и ме прегръщаше и целуваше. Като предишния ден ѝ обещах, че повече такива глупости няма да правя.
На следващия ден сутринта, когато тръгвам за училище, бързах да потърся младата психоложка, при която ходих по-миналият ден. Споделих ѝ за обстановката във вкъщи, за чатовете с тези мъже. Много ми олекна, след като ѝ споделих всичко. Тя ми каза, че е временно и трябва да съм възможно най-близък сега с нея, и че не може да ме лиши от контакти с мъже, тук да уточня, че внимавам с кого общувам. Още ми сподели, че ме е наказала там, където ще ме заболи най-много.
Днес, заминавам на училище доста по-спокоен и усмихнат, отново бързах да мина да ѝ споделя как съм и как е във вкъщи. Мама се прибра от работа, попита ме как е и аз ѝ споделих как е минал. Но ме изненада, като ме попита дали имам сборника от 8 клас със задачите по биология, а аз ѝ отговорих, че го имам. Каза ми още, че госпожата по биология е казала да се упражнявам по тях, при което ѝ отговорих с добре. Но отново ме попита дали и друг път се е случвало да закъснея с фактурите, и дали съм молил да ме чакат да доплатя останалата част от парите, при което ѝ отговорих, че се е случвало да закъснея с парите, но не и да доплащам, така ѝ казах, но всъщност не е така, и е разбрала отнякъде, че и друг път съм искал такава успуга. И аз ѝ казах, след като е разбрала, че и друг път съм искал да ме чакат, и каза как да ти имам доверие, при което се питах дали наистина съм ѝ го изгубил изобщо. Но се наложи да пътува на село с баща ми и брат ми, а аз да остана да изчистя през уикенда. Слизах надолу, за да ми даде пари баща ми, за да имам през уикенда и през седмицата. Останахме сами в колата, попита ме как съм и аз му отговорих, че съм добре, и ми каза, че трябва да оправим "борчовете" и ме попита до кога трябва да ги оправим, и аз му отговорих, че трябва да видя до кога. Попита ме без телефон ли си, при което му казах, както виждаш... И най-неочаквано каза, кажи на майка ти да го даде. Отворих вратата и казах на мама, че татко иска да ти каже нещо, след което татко ѝ каза да ми даде телефона. Мама ми каза къде е и ме предупреди, че това ми е за урок. При което не камък ми падна от сърцето, а самолет изхвърча от сърцето ми. Свързах се с психоложката си, споделих ѝ и ми каза, че е временно, и да не я предизвиквам, и да слушам, каквото ми казва. Лошото е още, че ме е лишила от всякакви варианти за онлайн комуникация, но ще го преживея.
За сведение, бъдещ студент съм по медицина и фармация в СУ!
Моля Ви! Помогнете ми, доколкото можете още, защото искам отново майка ми да ми има доверие и да бъдем заедно. Знам, че много трябва да положа и че няма да е лесно, но няма да се предам!
Много Ви благодаря! Моля, без неподходящи коментари! Моля, модераторите да публикуват историята ми възможно най-скоро!
Благодаря Ви!
|
