2019 беше ужасна година. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96297)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22639)
 Секс и интимност (11204)
 Тинейджърски (20163)
 Семейство (4809)
 Здраве (7767)
 Спорт и красота (4048)
 На работното място (2138)
 Образование (5877)
 В чужбина (1289)
 Наркотици и алкохол (924)
 Измислени истории (736)
 Проза, литература (1491)
 Други (13037)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

2019 беше ужасна година.
преди: 7 месеца, 12 дни, прочетена 801 пъти
Знам че още не е минала годината, но вече си мисля че това ще е най-добрия месец от 2019, защото ще учим само 3 седмици и през трите аз ще съм само 4 дни на училище. Първата седмица на 6ти е неучебен ден, а по-следващата седмица и другата след нея ще ходя по болници за морална подкрепа на роднина.

2019 започна ужасно. Влязох в училище и като говорих със съучениците ми те ме игнорираха и почнаха да ме питат дали си говоря сама. От тогава не говоря с тях. Мислех си как 2018 всички ми бяха приятели, а сега почваха лека полека да се държат грубо с мен. През миналите учебни години нямах АБСОЛЮТНО никакви приятели и бях психически и рядко физически тормозена! Аз съм чувствителна и от най-малкото се наранявам и изпадам в тъжни състояния. Няма да казвам депресивни защото ако не съм ходила на психолози за да разбера дали съм депресирана. Държаха се грубо с мен. Търсиха ме когато имаха нужда от мен. Подиграваха ми се. Но пак това е най-малкото което съм преживяла защото в старите ми училища беше ад. Аз просто съм прекалено срамежлива и вече да НАРОЧНО се деля от хората защото не ги понасям. Преди не исках, но нещо ме подтискаше отвътре. Съучениците ми говориха зад гърба как съм имала аутизъм защото не мога да ги гледам в очите като говоря и се деля нарочно от другите. Това ме направи тъжна. Мислех само за това с месеци. "Ами ако имам аутизъм? ", "Като стана голяма ще бъда изхвърлена от обществото ако имам аутизъм, та всички мислят аутистите за луди хора! " тези мисли ме убиваха. Само множкото онлайн приятели ме успокояваха. С една станах по-близка, даже по-близка от колкото бях с единствената ми приятелка в реала.

С нея много се карахме. По скоро тя. Винаги като сме с приятели и аз не говоря защото бях срамежлива и нямах за какво да говоря. Сърдеше ми се за дълго време но се сдобрявахме. Все ми казваше "Ще пропаднеш в живота ако не станеш по-самоуверена, помни ми думите! ". Постоянно мислех също и за това. Преди бяхме блики и нямаше тайни, но вече имам много тайни от нея. Вече дори не знам коя съм. Като разбере сигурно ще ми каже "Как можа толкова време да ме лъжеш? Та ти си ме заменила с някакви онлайн хора които не познаваш на живо! Кой знае какви убийци са зад екрана. " и това е причина да се чувствам виновна. Ние бяхме близки, но заради мен се разпадаме. Нашите не я харесват защото все като излизаме си купува храна, говорим си 5минути и се прибираме. Те ми казват че ме използва, а аз не виждам проблем в това. Та ние се възползваме от това защото нямаме за какво да си говорим и не се виждаме често и направо имам чувството че ако не се виждаме 1 година пак няма да има какво да си кажем.

Не само училището беше проблем. Семейството ми също беше. Видях се с баща ми, а не съм се виждала с него от 2 години защото се скарахме ужасно. Като отидох там беше огромна скука. Не излизах навън, седях си постоянно на телефона и само 2, 3 пъти излязох с баба и дядо в 8 сутринта без баща ми защото той се събужда в 12. С него не прекарах много врем като цяло. Само един път като решихме следобяд да излезем и да отидем на село. Аз мразя селата. Постоянно мухите бръмчаха в ушите ми и нямаше много обхват. Не си мислете че баба и дядо са добри. Не. Те само ми говорят глупости. Е няма да говоря в множествено число защото само баба говореше лоши неща. Не спря да повтаря как времето и наближава и как иска да умре. Другата ми баба ми е най-добра приятелка, а тая ми говори за смърт и плюе хората. А баща ми той вика "Тя не говори защото кой знае какви тайни има и майка и не иска да ни ги казва". Не беше вярно. Въпреки че не се виждах с тях дълго време нямаше за какво да си говорим.

А за приятелите ми там ме изоставиха, а и как няма? Не съм била там от 2 години, а и аз излизам навън само през лятната ваканция. Излизах с баба ми само и само защото се надявах да видя някой познат. Виждах само хората с които не се разбирах. И при бабите не беше яко. Те само ми се караха защото съм на телефона. И какво да правя при тях? Аз седя с тях само защото чаках приятелите ми, но не се появиха. Само една видях и тя ми обеща да се видим някой ден, ама този ден не дойде. Аз при баща ми, баба ми и дядо ми нямам какво да правя. Бях прекалено тъпа да си мисля че някой ще ме помни след 2 години. Чувствах се все едно съм никой.

Успехът ми в училище падна колкото и да учих от началото на тази година. Това също ме натъжи. Всички учители ми казваха как са разочаровани от мен. Като знаех не вдигах ръка защото се съмнявах в себе си. Беше ме е страх да не се изложа и да ми се смеят всички. В началото на миналата учебна година бях уверена в себе си защото всички ми бяха приятели. И все съучениците ми ме питаха какво мисля по въпроса и аз им казвах, ама им казвах че не съм сигурна. Те го казваха и госпожата им казваше браво. Само един път едно момиче каза "С *моето име* мислим че е ето това", но госпожата пак похвали само момичето което го каза. Чувствах се тъпо и спрях да уча. Е сега се стягам за изходните и почвам да уча.

Миналата година беше перфекта и не се случи нищо лошо. 2017 беше пак отвратителна година заради тормоза в училище. И изводът ми е че една година няма да имам късмет, но следващата ще имам. Сега отново дано не се окажа наивна с мислите си че 2020 ще е хубава.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 месеца, 10 дни
hash: 9b6daf6636
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   На мен също 2019 бе отвратителна Но не вярвам че 2020 ще е по добра пак ще е същото. Аз съм бил в болница през великденския пеирод така че не вярвай много 2020 няма да е по различна

 
  ...
преди: 6 месеца, 29 дни
hash: e2c52d7b4a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Виж, не може да промениш нещата, които съдбата ти поднася, но може да промениш начина, по който гледаш на тях. Не мисли, че всичко ти се случва, заради годината или, за да ти е гадно, защото календарната година не е нещо, което може да повлияе на събитията. Единственото нещо, което може да го направи си ти. Гледай по-ведро, смятай всичко за урок и скачай в нови приключения.

 
  ...
преди: 6 месеца, 6 дни
hash: 690650088d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   На мен 2016 година беше ужасна!Оттогава хората станаха по-злобни,по завистливи и песимисти.

 
  ... горе^
преди: 6 месеца, 3 дни
hash: df06f54ead
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Ами, какво да ти кажа? И аз мен не беше много добра, защото имах ред здравословни проблеми, с някой все още се занимавам.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker