Страх от кучета
преди: 4 години, 4 месеца, прочетена 1121 пъти
Здравейте. Момиче на 13 години съм и всеки ден се прибирам пеша от училище с една приятелка. Живеем в квартал, в който има големи, наистина големи кучета :D Тя обича кучета и кучетата обичат нея. Не знам, сигурно усещат миризмата ѝ и добротата ѝ и започват да се закачат с нея и да скачат. Проблема обаче е, че веднъж едно куче започна да скача по мен, а това е един от най-големите ми страхове. Буквално не можех да дишам, паника ме обзе, знам, че сега когато го описвам не звучи като нещо особено. Страхувам се да не ме ухапе, защото усеща страха ми. Не веднъж съм сънувала ужасни кошмари как ме хапят кучета. Когато бях малка имахме Кане Корсо, много се обичахме, но един ден толкова жестоко ме бутна, че оттогава развих страх от кучета. До нас живее злобен мелез и още един по-злобен питбул. Те ме лаят, аз вървя, не поглеждам назад, само си представям как излизат, тичат след мен, скачат и ме разкъсват на парчета :D Мисля го, защото на оградата има дупка, която е покрита само с една гума. Знам, че защитават територията си, но случаите, в които виждам кучета около нас зачестиха. Моля, дайте ми съвет какво да правя. Благодаря.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 4 месеца hash: c803b80521

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Може да пробваш да се сприятелиш с кучетата, които виждаш редовно - чрез лакомства. Режеш един кренвирш на дребни парчета и следващия път като ги видиш, им даваш по малко. Може да им ги метнеш през оградата на тези, които са в дворове. Иначе за преодоляване на самия страх - трябва да се изправиш пред него - демек да общуваш повече с кучета. Не знам къде живееш, но повечето общини имат общински приюти, където доброволци организират разхождане на кучетата. Потърси такава доброволческа група за твоето населено място във Фейсбук. Можете да отидете със семейството ти и да разходите кучетата (аз го правя от години). Като за началото просто се опитай да се сприятелиш с кварталните кучета с кренвирш. Успех.

 

...

преди: 4 години, 4 месеца hash: 9758165817

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   На 22 съм жена и аз имам същият страх от както се помня а не ми се е случвало(да чукна на дърво) никаква сериозна случка с куче. Не знам защо ме е страх. От малки не ме е толкова страх въпроса е докато свикна(ако съм на гости примерно и имат малко куче) но виж от големи умирам при приятели, познати с голямо куче не стъпвам хаха даже ако ходя някъде на гости за първи път питам предварително дали имат куче и какво е :D Надявам се да го преудолееш с времето и да го израстеш този страх, но при мен не се получи :/ Не ги мразя, просто ме е страх. В парка също не ходя много много защото е пълно и са пуснати. А и като гледам по новините и т. н колко хора напоследък има ухапани, убити от кучета повечето домашни още повече настръхвам.. Пробвай да ти леят коршум.

 

...

преди: 4 години, 4 месеца hash: 8470d51c65

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Преминах през същото нещо, дори бях намразила кучетата по едно време (не е редно, но така стана). Мен са ме гонили кучета поне четири пъти и то все в детска възраст. Един ден просто реших, че ще си преодолея страха в името на това да вървя спокойно по улиците, а страх се преодолява, когато умишлено се сблъскаш с него. В нашият град също има доста помияри, даже по едно време беше страшно. През последните няколко години имах още четири случая, в които улично куче се опитва да ме нападне, но нищо не се случи, тъй като не побягнах и владеех страха си. Единият път дори го погледнах право в очите след като си опря зъбите в крака ми и веднага разбра, че няма да е на неговата и се отдръпна, а беше женски пес с малки кученца (това са едни от най- нападателните кучета). По принцип куче няма току- така да те нападне, освен ако не тръгнеш да бягаш или наистина не се сковеш от страх. Може би изключение правят бойните породи, участвали в боеве, поне доколкото съм се информирала. Ако ще се чувстваш по- спокойна, си вземи лютив спрей. Продават в оръжейните магазини. Винаги го дръж в джоб, така че да ти е под ръка, а не на дъното на раницата. Може да ти потрябва и при нападение от човек. Един път наръсиш ли песа, втори път е малко вероятно да те нападне. Друг вариант е да хвърляш камъни или поне да се направиш, че взимаш нещо от земята и да замахваш към помияра. Това ще го стресне. Колкото до дворните кучета - наистина е стряскащо, когато изкочат от нищото и започнат да лаят, но нищо не можеш да направиш по въпроса. Докато си седи зад оградата, проблем няма. Винаги може предварително да се подготвиш психически, когато ще минаваш покрай двор, в който знаеш, че има куче и не допускаш подобни мисли как те разкъсва на парчета и пр. Колкото и да е трудно, мисли за други неща (любима песен, случка в училище, какво ще правиш, когато се прибереш вкъщи и пр. ). Товае те разсее от страха. Black Sabbath

 

...

горе^

преди: 4 години, 4 месеца hash: 2fe6da4545

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Ми прибирай се с кола.

 

...

преди: 4 години, 4 месеца hash: bb19afb255

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   Мдаа, един страх, срещан често и при мъже. Без да съм психолог, ти казвам, че този страх се заражда от ранна детска възраст и вероятно никой около теб няма вина за това. Аз също съм минал през подобен период, но смея да твърдя, че съм се справил успешно. Какво направих аз? Първо, осъзнах, че човекът е висше създание. Човекът е по-силен, по-голям и най-важното по-умен от всяко едно улично куче или пазач. Страхът, който кучето изпитва от теб, трябва винаги да е по-голям от този, който ти изпитваш. Трябва да чувстваш сигурност и превъзходство при срещата с куче. Кучето не познава твоята психика и само може да гадае как ще реагираш. Ти обаче познаваш отлично мисленето на кучето. Второ, превърнах страха в омраза. Всяко куче на свобода е твой враг. Полезно е да познаваш историята на своите врагове. Така ти знаеш дали това куче е било домашно, дали за него са полагани грижи или то е продукт на улицата, закоравяло от тежкия живот, или пък е териториално животно и пазач, дали има малки и т.н. Средства за борба - ами всичко е по-добре от голи ръце! Аз ти препоръчвам лютив спрей или електрошок, но дори тояга или камък са достатъчни. Навеждането, тропането с крак, подгонването, ръмжането и лаенето също помагат. Храната е добро решение, но ако кучето я надуши, ще се нахвърли директно. Аз съм имал много травмиращи случки с кучета, не искам даже да споменавам сънищата, но в последните две години нямам никакви притеснения относно срещи с кучета, дори и в извънградски райони.

 

...