 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Пропилян потенциал
преди: 4 години, 4 месеца, прочетена 971 пъти
12 клас съм. Уча в елитна гимназия и най-вероятно ми предстои следване в някой топ университет из Европа.
Владея 2 чужди езика. Пълен отличник съм и се справям с всички предмети без никакъв проблем. Предполагам, че звучи доста арогантно, но съм доста интелигентен. Имам редица постижения във всевъзможни сфери като доказателство. Наистина се справям с всичко, особено ако имам интерес. А аз имам интерес за всичко. Но в същото време и за нищо. Тъй като се справям лесно с всичко в училище, от години не ми се е налагало да полагам реален труд. Затова, когато ми се наложи, изпитвам известни затруднения с монотонните и механични упражения, стоящи в основата на всички умения. Мотивирам се да свърша нещо само ако виждам смисъл в него. Но това не винаги е така. Та нека се върна на частта с университета. Вече съм си избрал специалност, която намирам за интересна. Никога не съм виждал парите като особено голям стимул. Разбира се, че са изключително важни, но при избора на кариера за мен би било много по-важно да съм полезен и да виждам смисъл в работата си. Та в случая изобщо не съм сигурен, че тази (технически насочена) специалност би ме удовлетворила по този начин. Имам голям интерес в сфери като психологията и философията. Убеден съм, че и там ще се справя с обучението. И после какво? Това ще ми гарантира ли удовлетворението от направената разлика? Искам да избягам от избраната специалност от страх, че един ден ще се събудя тотално изцеден от човешкия си живец, неуспял да направи нещо значимо. Но от друга страна е и нещо, което намирам за наистина интересно и реално бих могъл да донеса реална промяна-за себе си и за другите. А защо пропилян потенциал ли? Защото изгубих последните няколко години в безцелно лутане. Вместо да се концентрирам върху важни неща, които ме влекат и биха допринесли за развитието ми, аз си играх игрички и бягах от отговорност(главно към самия себе си). И ето ме тук-вземащ избор, който ще считам за грешен до доказване на противното, изгубил способността да полага нужните усилия, но все пак искащ да избяга от баналния път на компютърджията и да промени нещо, незнаейки нито как, нито какво. Идеи безкрай, воля за реализирането им-почти нулева. Това е прекрасна рецепта за един пропилян живот. А най-лошото е, че не виждам как да изляза от този порочен кръг. Честно казано, самото написване май е едно добро начало. Ако някой се е излъгал и е прочел цялото есе- надали си е струвало, сори.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 4 месеца hash: e501905c80 |
|
1. Здравей,
аз съм на 36 и аз имах трудности в намирането на правилния избор. И до ден днешен не знам дали решенията ми бяха правилни и оттогава изминаха много години. Случиха се неща, които са твърде лични, за да ги споделям тук. Но ако имаше възможност за лични съобщения бих ти разказал повече. Не смятам, че пптенциалът ти е пропилян. Аз смених професионалната си насока след първото завършено следване. Но знам как се чуваствах на твоите години, когато трябваше да решавам. Беше ми много трудно и никой не можеше или не искаше да ми помогне. Ако не успея да те успокоя с друго, то поне с това, че и други са минали по твоя път. Много сили ти желая!
|
| преди: 4 години, 4 месеца hash: a4567bb3d0 |
|
2. Ще се учудиш колко много млади хора са в твоето положение. Разбирам те отлично, защото аз самата все още преживява своята личностна криза. Ако трябва да бъда честна, аз се насочих към една от посочените от теб специалности. От интерес, а не за пари. Но през цялото време изпитвах този вътрешен конфликт дали решението ми е било правилно. Слава богу, успях да си намеря работа по специалността, която ми харесва.
Но ето какво са моите проблеми. Единият е, че аз също съм загубила способността да давам всичко от себе си и да се трудя редовно за успеха си. За това в своята професия съм посредствен, а не добра. Още съм начинаеща и имам оправдание за грешките си, но след няколко месеца това оправдание няма да важи пред мен самата.
Другият проблем е че аз далеч не съм толкова интелигентна и начетена, колкото си ти вероятно. Така че моите лични способности са по-редуцирани.
Третият проблем е, че и аз отдавна загубих мотивацията да се боря срещу собственото си невежество и да се усъвършенствам във всеки житейски аспект. В гимназията не бях такава. Там бях целеустремена и трудолюбива, докато в университета се отдадох на мързел и гледах на лекциите повече като на лично забавление, отколкото на задължение или възможност за развитие. Не че бяха скучни или неползотворни, просто пропилях възможността да се развият на по-висше ниво и закърнях много във всяко едно отношение.
Имам още хиляди мои проблеми. Постоянно се обвинявам за изгубеното време и възможностите, които съм похабила, а така губя още време. Познат ми е порочният кръг. Защото още не съм излязла от него.
Бих казала, че вече съм пропиляла живота си и не мога да се възстановя. Но за теб още не е късно. Вярвай ми! Този преход от училище към университет, а след време и работа, никак не е лесен! Умните хора като теб често изпитват големи затруднения и си задават хиляди въпроси от сорта:
Дали това е за мен?
Дали ще се справя?
Дали другата възможност не е по-добра?
Дали няма да съжалявам за избора си?
И още хиляди други. Е, за да те успокоя, имаш няколко чудесни възможности.
Едната е да запишеш психология. Сам казваш, че имаш интерес и да ти кажа честно, там има възможности за работа, развитие и е добре платено. Освен това не е обикновена, механична работа зад бюро, на каса или на щанд за храни, а е интелектуален и хуманитарен труд. Освен това ще ти помогне да си отговориш на много личностни въпроси, които задаваш за себе си. От това, което си написал, се вижда че си хуманитарно настроен, а състоянието в което се намираш, е психическа криза и психологията като специалност ще ти помогне.
Другата възможност е философия. Това също ще ти помогне в търсенето на отговори, с разликата че там възможностите за работа са по-малко. Но все пак ги има. Иначе мисля, че заниманията с философия много ще ти помогнат с въпросите, които си задаваш. Виждам, че си разсъдлив и ще ти се отдаде доста.
Третият вариант е да се насочиш към химията, биологията и фармацевтиката. Там се изисква много учене, четене и работа, но осигурява страшно много възможности за добре платена работа.
Най-важното е друго, обаче. То е, когато избереш дадена специалност, да не съжаляваш дори за миг и да се трудиш максимално. Вярвай ми, има възможности за развитие. Не е като преди-завършваш сума ти висши и после-нямало работа.
Желая ти успех и не позволявай на страховете ти да попречат на израстването ти!
|
| преди: 4 години, 4 месеца hash: 3731c78ec6 |
|
3. И аз страдам от това, да имам множество интереси. Повярвйа ми - по-добре е да се ограничиш над няколко основни неща, като си налагаш, да не си губиш времето. Колкото и да си интелигентен, съзнанието ти не може да помее много наведнъж. Ако постоянно прескачаш от едно на друго, никога няма да постигнеш потенциала си, дори и в една сфера.
И още нещо - откажи се, да правиш значими неща, защото само са били значими. Постигай правилните неща. Тези, които ти харесват. Тези, които виждаш смисъл да правиш, не защото някой друг смята че трябва, не за да си начешеш егото, да впечетлиш околните, ами защото това е нещото, което те влече.
А колктоо до елитните университети из Европа - повярвай ми, освен ако плановете ти не включват академично развитие, няма да спечелиш или изгубиш много. Просто не очаквай, че някаква книга с всевишни знания, ще се разтвори пред теб и ще станеш велик.
|
| преди: 4 години, 4 месеца hash: aa80a8b2a0 |
|
4. Приятелче, нека те приземя малко:
1. Два чужди езика владеят купища хора. Познавам дори такива, които владеят по три на ниво поне С1, и които стоят без работа от години.
2. Не си достатъчно грамотен, за да си цитирам "доста интелигентен".
3. Това, че се справяш добре в една толкова пропаднала училищна система като българската, изобщо не те прави интелигентен.
4. Самият факт, че си в ментална безизходица, говори за нивото ти на интелект. Да, арогантен си. За съжаление - не виждам покритие.
5. Топ университет из Европа? Надявам се си наясно, че в същите тези университети хора, които нямат грам идея какво искат да правят със себе си, нямат никакъв шанс, дори и да успеят да влязат.
Успех, иначе. И помни - каквото, такова. Барманството също е достойна професия.
|
| преди: 4 години, 4 месеца hash: 94b30c571a |
|
5. Здравей, мечтата на живота ми беше да уча медицина. Като теб учих в елитна гимназия и там имаше след часовете допълнително обучение безплатно по биология. Вървеше ми, но учителката ми се държеше грубо и арогантно с мен като посмя дори да обижда баща ми пред класа (той е лекар) без никакво основание. Намаляваше ми оценките и ме викна на тези часове, оттам като видя, че ми върви буквално ме изпъди пред всички. Благодарение на нейното отношение към мен, загърбих мечтата си и много съжалявам. Завърших специалност, която не ми е по сърце, намерих си нископлатена работа, която дори не е по специалността ми. Нея може да я практикува и човек със средно образование. Следвай мечтите си.
|
...
| преди: 4 години, 4 месеца hash: 70d64f650e |
|
6. Прочети някои от книгите на Джордън Петерсън. Например "12 правила на живота". Може да гледаш и лекциите му, има ги в тубата.
Поне на мен трудовете му ми помогнаха да избегна дупката в която бях.
|
| преди: 4 години, 4 месеца hash: 05ba539dc2 |
|
7. Авторе, философията и психологията си ги чети за кеф. Трябва да си избереш стабилна професия.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
