 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски
Постоянно се караме, сдобряваме в скайп, все едно живеем заедно, все едно е тук
преди: 3 месеца, 15 дни, прочетена 374 пъти
Здравейте,искам първо да кажа,че сигорно много хора ще си кажат "офф.. пак некфи тинейджърски глупости", еми да може и така да е и едва ли някой ще ме разбере наистина, но все пак реших да опитам.
Така преди година и половина срещнах едно момче в сайт за запознанства и реших да му пиша, но бях почти сигорна, че няма да ми отговори, защото беше прекалено хубав, за да ми обърне внимание, но уви тои ми писа. Писахме си известно време там, но след това той ми поиска скайп, дадох му го естествено писахме си там още малко и се позабравихме за известно време след това. Сигорно не съм му писала половин година може и повече. Един ден реших да го видя какво прави, това онова и му писах.Допаднахме си и така започнахме да си пишем по-начесто, по-начесто по-начесто докато не стигнахме до един период в който си знаехме всяка втора стъпка, както се казва.
След време той ми призна, че ме обича и нещо вътре в мен направо ме накара да изтръпна цялата, стана ми нещо и от него ден насам той е постоянно в главата ми. Имам чувството, че е до мен, макар и да е на много много километри от тук. Постоянно се караме сдобряваме в скайп, все едно живеем заедно, все едно е тук.
Той ме ревнува атски много, става му гадно, когато започна да му разкавам за някаква случка и в нея е присъствало момче.. става му хипер тъпу. Сигорна съм, че изпитва нещо към мен, защото се държи така както аз се държа към някого когото харесвам. Когато имам работа и не му пиша веднага започва да звъни къде си.. какво правиш.. Постоянно ми говори за това дали някой ден ше се видим, а понякога ми казва "Спри, моля те.. не издържам повече.. искам да те прегърна.. къде си.. защо си толкова далече, не мога повече, прекалено много те обичам.. ;[[
И най-големия проблем, е че и аз го обичам хиляди пъти повече от него, имам чувството, че живота ми няма смисъл, няма за какво да се надявам, ако го няма той. Чудя се дали това е съдба или просто инернет свалка или нещо такова.
Сигорно доста сте се посмяли, а може би не. А и аз не мога да го опиша точно всичко това. Ок..тук не знам точно какво търся и какво искам, може би просто някакъв коментар, съвет или.. не знам.. просто нещичко.. :S
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Това е увлечение по интернет, а и сте тинейджъри, нормално.
Ако толкова се измъчвате се вижте :) Една лична среща не може да бъде никога заменена от компютър или от телефон, или от каквото и да е било.
2. Прекалено е далече.. не можем.. да и аз това си мисля, че е някакво влечение, но не мога да го спра..
3. Ей, миличка, може и да е просто увлечение, а може и да е нещо повече.. както и да е, все пак важното е, че малко или много на теб ти пука за него вече толкова време, нали така? Може и съдба да е, може да е всичко. Напълно те разбирам и ше ти кажа само едно: не се предавай и се бори до последно, радвай се, че и той те харесва и ти обръща внимание. А тва дето казваш, че живота ти няма смисъл не е така, има смисъл и това е денят, в който ще си с него и аз най-искрено ти го пожелавам. вярвай в този ден :)
5. Вижте се задължително. Ако не го направите ще съжаляваш. Не се вкопчвай в думите му по Скайпа. Много е лесно да казваш каквото си искаш там. Нека ти го каже лично. Щом застанете на 4 очи, ще разбереш най-добре какво точно има между вас и ако е силно, разстоянието не трябва да бъде проблем. Успех!:)
6. Всички сте толкова мили.. Благодаря ви мноооого.. [[]]
7. Тц, тц, тц !!! Тези деца няма да се научат да пишат правилно май!!!
|
|
|
|
|
|
|
