Споделена история от Тинейджърски |
Имам проблеми с почерка и с писането.
преди: 4 години, 4 месеца, прочетена 883 пъти
Здравейте. Аз съм момче на 17 години. Имам проблем, който може да ви се стори много странен, дори и глупав, но ми трябва съвет. Проблема ми е с почерка и с писането. Не пиша неграмотно, гледам да не допускам грешки. Друг е проблемът. Сега ше ви разкажа цялата история. В първи клас започнахме да взимаме ръкописните букви. На седмица по 2-3 нови букви и така цялата българска азбука. За мене тва беше един от най-хубавоте моменти в цялото учение. Аз и преди това знаех буквите, тогава научих и ръкописните. Имахме си две тетрадки. В едната се упражнявахме как да пишем буквите веднага след като ги вземем. Там аз да си призная се отнасях малко безотговорно и не внимавах много. Имахме и по-малка тетрадка, където допълнително упражнявахме буквите и като за домашна. Там пак не бях особено внимателен. Ходех и на занималня. Там също пишехме буквите в тетрадките си. И пак, не бях многовнимателен. Пишех без много да внимавам. Тогава започнах и да пиша грозно. Научих са да чета. Малко преди Коледа 2009-та година в учебника по един предмет трябваше да пишем на Дядо Коледа какво искаме за Коледа и ние казахме на учителката, че някои букви не сме ги взели и ще ни е малко трудно. Тогава тя каза нещо, което се запечата в ума ми. “Искам да е написано ръкописно! ” Тя беше строга учителка, беше си чист маниак. Друго нещо, което трябва да отбележа е, че от 1-ви до 4-ти клас тя ни пишеше да дъската с ръкописни букви, както ни ги беше преподала в първи клас. Връщаме се към занималнята. Започнахме да пишем диктовки там. В първи клас бяха трудни. Още тогава мислех, че са прекалено големи за ученици от първи клас. Но ги пишех. Пишех ги грозно. Но във втори клас положението се влоши. Тогава започнах да пиша наистина отвратително. Не помня как съм пишел в първи клас, защото си изхвърлих тетрадките много отдавна, но от втори клас си спомням. Тогава на занималнята учителката започна да диктува още по-дълги диктовки и диктуваше много бързо и аз започнах да бързам. С бързането започнах да пиша грозно. Много грозно. И от части го правех нарочно. Нарочно пишех буквите много големи и грозни. Наистина грозни. И разтегнати. Майка ми видя проблема, скара ми се и аз спрях да ги разтягам. Но беше наистина отвратително. След втори клас си казах, че в трети ще започна да пиша по-красиво, че няма да пиша грозно нарочно, че малките букви няма да са почти колкото големите и че няма да разтягам. Направих го. Започнах да пиша както ни учеха в първи клас. Но пак пишех гадно. Почерка ми беше ужасен. Учителката пак ми правеше забележки и ми казваше да взема някакви мерки, но аз си казвах, че няма смисъл. Дори и някои съученици ми се смяха. После в 4-ти клас класът отиде на зелено училище и мен и други, които не искахме да отидем ни оставиха при един от другите класове. Там видях, че децата пишат различно. Някак си като по-големи. Казах ви, че на мен и на моя клас в началното учителката ни пишеше с ръкописни букви, както ни и научи. Аз веднага се сетих, че на другия клас учителката им не пише така. Малко се притесних тогава. После отиваме в пети клас. Вече имахме много учители. Все ми казваха, че пиша много грозно. Дори и когато трябваше да предам нещо написано ми ставаше искрено мъчно за учителя, който ше теябва са го проверява и да се чуди какво съм написал. Тогава забелязах и нещо друго. Аз пишех с ръкописни букви. Но друготе деца започнаха да пишат по-различно. Както би писал един по-голям ученик. В шести клас един учител ни каза, че ако се погледнем ще видим, че всички първокласници пишат еднакво. А в пети клас ученикът започвал сам да изгражда свой правопис. Аз не изградих свой правопис. Просължих да пиша както ме бяха научили в първи клас. От страх да видя какво са писали моите съученици никога не поглеждах в тетрадките им. После в края на седми клас нещо ми стана. Спрях да уча. Спрях да пиша домашни. Може би е защото балдисах, може би е защото съм мързвлив, може би е от пубертета, спрях. И осъзнах, че така надеждите ми да поправя своят правопис станаха нищожни. Учителите все така ме упрекваха, че пиша много грозно. На китайски било, на арабски, тайландски, на друг език със сложни йероглифи. И винаги съм бил благодарен, че не съм се родил в държава, където пишат с йероглифи, защото съм сигурен, че абсолютно нишо нямаше да ми се разбира. И сега съм 11-ти клас. Вече съм близо до края и още пиша, както ме научиха в първи клас. И е адаки грозно. Веднъж на дъката написах “Дадено” ръкописно и ми се подиграваха “как съм бил свързвал буквичките” и “колко грозно било”. Знам, че никой възрастен не пише като мен. Като порасна още малко и като си търся работа като напиша с големия пръст на левия крак с почерк на начален ученик какво ще ми кажат? Сигурно навсякъде ще ми подхилкват. Друг проблем е, че ръкописните букви ми идват завъртяни и често обърквам нещо, не успявам да ги свържа и после се налага да оправям, да мажа с химикала, а това е супер дебилно и бавещо. Скоро осъзнах всичко това и реших, че е време за промяна. Опитах се да пиша малко смесвно между печатно и ръкописно, както бях видял от другите, но пак изглежда детски. Моля ви да ме посъветвате какво да направя? Имам нужда от помощ. Как да оправя почерка си, да си изградя свой и започна да пиша по-красиво?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: fa9030d831 |
|
1. Трябва да пишеш бавно и старателно и почерка ти ще се управи.
Важното е ти да си разбираш.
Като бях ученик пишех грозно понеже бях учил и исках всичко, което знам да напише на дадено контролно, но въпреки това ми разбираха.
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: f3f1834e69 |
|
2. Сядай и се упражнявай да пишеш с печатни букви. От ръкописа, щеш нещещ, все нещо ще остане, но се старай да изписваш буквите разделно и четливо. Добрата новина е, че в бъдеще все по-рядко ще ти се налага да пишеш, защото вече почти всичко се прави на компютър и се принтира. Мъжът ми също пише ужасно грозно, въпреки че е с печатни букви. Много хора нищо не могат да му разчетат, ако не му познават грознописа в детайли и трябва да гадаят какво е искал да каже авторът. Така че не е болка за умиране.
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: d24bcb0900 |
|
3. Спокойно, и аз пиша грозно, когато си водя записки на лекции. Някой път дори не уцелвам и редовете в тетрадката си. Разбира се, после е много трудно да разчета какво съм написала. И като цяло винаги съм писала ръкописно - още от първи клас, с едно изключение, че сега изписвам буквите по-дребно от преди. Освен това много доктори пишат грозно, ако се замислиш, което не им е попречило да се издигнат в професията си и да бъдат високоплатени. Така, че не се притеснявай за почерка си - вярвам, че можеш да го подобриш, но не е и задължително.
|
|
