Ще си намеря ли някога истински приятели?
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 818 пъти
Здравейте. Аз съм момиче на 17 от малко село. (Историята може да ви се стори малко детинско и глупаво, но просто вече няма към кого да се обърна и ще се радвам много ако ми помогнете с някой съвет или ваше мнение). Още от малка винаги съм била супер затворено притеснително дете. През всичките изминали години винаги бях отделяна изолирана "задръстена". Когато бях на 3 нашите се разведоха, мама замина в чужбина по работа, за да ни поддържа, а от баща ми никаква помощ не видях. Живея с баба, дядо, и семейството на вуйчо. В децката доколкото помня не общувах с никого,  постояно ревах, беше ми трудно и самотно. Когато тръгнах на училище първите 3 години по същия начин не контактувах със съучениците си.  Самучувствието ми беше на ниво 0, защото бях доста по-едра от другите и впоследствие бях изолирана. В четвърти клас влязох в пубертета сприятелих се с едно момиче (нека го наречем "С") от моя клас, което не ми допадаше, но нямах друг избор, защото иначе щях да си вися по 7 часа на ден сама. След 1/2 години станах по общителна и си намерих още една приятелка "Е", с която бяхме супер близки. Съученичките започнаха да ми обръщат повече внимание, но явно по това време не съм се замисляла много над приятелите, а е било важно да не съм сама. И така в края на 8 клас организирахме екскурзия за последно, на която целия ми клас се разбра да се съберат в една стая където да се забавляват, но разбира се аз не бях поканена.
Започнах гимназията в близкия град. В 9ти дружах само с приятелката си "С", която се оказа голяма използвачка и в началото на 10 реших просто да я зарежа. Това беше една от най-трудните ми години, в които започнах да се отчайвам и депресирам. Въпреки всички мои усилия да се сприятеля с някой всеки ме отбягваха, опитах се да споделя с братовчедите ми, но те просто не ми обръщаха внимание и въпреки че живеехме под един покрив те се събираха с приятели и излизаха по дискотеки без да ме канят, това тонално ме съсипа. Реших да се обърна към мама, но това се оказа още по-голяма грешка. Въпреки подкрепата й един ден й писна от постояния рев и викове по телефона, нямаше какво да прави и ме посъветва да се откажа от образованието си и да си седя вкъщи. Разболях се лежах в болница, никой не ме посети освен братовчедите ми, които бяха принуждавани. Самотата бавно ме убиваше вече си мислех за най-лошото. Споделих с една бивща съученичка от село, която няколко пъти ме видя да плача в училище ("А") с която бяхме отново в един клас. Успях да се сприятеля с нея, сформирахме си групичка, като цяло ме измъкна от очаянието. Но след известно време започнах да забелязвам, че съм отново използвана и възприемана като резерва. Лятната ваканция си пишех постояно с "А" и се сближихме още повече. 11 клас нещата се влошиха повече, когато тя започна да се движи постояно с друго момиче от групичката ни и започнаха да се отделят от нас, разговаряше с мен само когато искаше да ме пита нещо, оставяше ме сама са вися през междучасията. Сега съм по близка с друга приятелка от групичката, която днес ми каза докато си говорехме "ти си тук за да не се движа и вися сама по коридорите в междучасията". За пореден път съм в тази ситуация където въпреки всички мои усилия да бъда добър приятел винаги оставам използвана. Та моя въпрос е ще мога ли някога да си намеря истински приятели изобщо. Мислите ли че в университета ще е по-добре?
Благодаря предварително на всички за отделеното влеме и разбиране!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 3 месеца hash: 7840434c33

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Приятелите не зависят от мястото където ги срещаш, тоест и да отидеш в университет няма гаранция, че ще са по читави хора. Да на намериш истински приятел е много трудно нещо, но никога не е невъзможно. Зависи ти как се държиш с отсрещния човек и какъв приятел очакваш да имаш. Някой път се намират, на места, на които не си очаквала, та на се отчайвай и отказвай. Късмет. Ж 22

 

...

преди: 4 години, 3 месеца hash: aac835afc2

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Смятам, че много трудно човек може да открие наистина истински приятели, но пък не е невъзможно. Ще откриеш правилните хора, макар и не веднага. Аз също се надявам на това, защото съм заобиколена от фалшиви приятели, на които реално не им пука за мен. Държат се лицемерно и се смятат за нещо повече. Много ми е трудно да ги зарежа, защото се познаваме от доста години и имаме и хубави моменти, все пак. Но това не означава, че са ми приятели, защото и доста често са ме изолирали, заменяли, използвали и т. н. и продължават да го правят, а това аз поне не мога да нарека приятел. Доста се надявам на преместване в друг град, където да завържа нови приятелства и да променя живота си, защото не малко съм преживяла и в малкия град, в който живея просто няма реализация, нито свястни хора. Може да се разочаровам и от новата обстановка, но пък ще е доста по-различно. Исками се да обедя смейството ми, но преполагам, че не би се случило. Просто всеки ден се чувствам мега тъпо, плача много често и постоянно имам тревожни мисли относно приятели или нещо друго... Съжелавям, че толкова се обяснявам, вместо да дам съвет, но искам да покажа и моята ситуация. Не знам дали би се вслушала в съветите на по-малко момиче от теб, но пък опитвам да помогна, защото тази тема в момента е важна за мен. От разказаното разбирам, че си преживяла доста и просто ще ти пожелая по-скоро да откриеш нови хора, които да са по-истински и около тях да се чувстваш наистина добре, само не се отказвай. :) ж

 

...

преди: 4 години, 3 месеца hash: baa99f837d

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   В университета със сигурност ще намериш точните хора! Там вече са по зрели, имат сходни виждания, все пак ще сте в една специалност. Вярвай силно и ще се получи! Сестра ми много тежко изкара ученическите си години,беше много свита и притеснителна, трудно се разбираше със съучениците си, но щом влезе в университета нещата се промениха. В момента е щастливо женена с детенце :) давам ти за пример нейната история, за да видиш, че нещата се получават с повече търпение. Тук следва и да те похваля, отразяла си тези приятелки, които са се възползвали от теб, вместо да се примириш със ситуацията. По- добре сам, но верен на убежденията си! Така ще дойде и правилния приятел, който ще оцени характера ти! Успех! ~д.

 

...

горе^

преди: 4 години, 3 месеца hash: 6b74792136

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей :) По написаното звучи като една доста тъжна история, най-важно е здравето ти да е добре, надявам се сега всичко да е наред. Спрямо семейството и братовчедите ти всички имаме малко или много лудо семейство, така че не ги обвинявай. Искам да кажа, че това ниско самочувствие, изолираност,вглъбеност в себе си ме съмняват да не са характеристиките на някакъв психологичен проблем? Защо не пробваш да посетиш психолог, дори и училищния? Лошо е, че нямаш никого до себе си, разбирам те донякъде. Мен понякога ежедневието може да ме съсипе, а ти цял живот си така :( Опитай се да откриеш с какво не се харесваш на съучениците си и другите твои връстници. Може да са просто кретени и да обичат да нападат по-слабите, но може и да има някаква причина. Съветвам те да напишеш на един лист отрицателните си качества и на един лист положителните, ако отрицателните преобладават това е твоето мнение за теб самата и хората виждат твоите мисли в реалността! За мен основният ти проблем е самочувствието, ако трябва да бъда честна, затова не се сприятеляваш с много хора. Преоткрий се! Намери си хоби, започни да спортуваш лека-полека ще си по-щастлива и самоуверена. Препоръчвам ти да си купиш книгата на Джон Кехоу - Подсъзнанието може всичко има и филм, базиран по книгата, казва се Тайната. Гледай го и се надявам в най-скоро време да се чувстваш много по-добре и да си заобиколена от приятели! Иначе аз съм горе-долу общителна и да ти кажа истински приятел няма, дори и аз не съм, няма съвършен човек, но идеята е преди всичко да показваме на хората какво чувстваме към тях.

 

...