 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Чувствам се изоставена. Какво да правя?
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 1185 пъти
Знаете че в почти всяка групичка има един аутсайдер. Това е човек на който не му обръщат внимание и той самият не знае защо е в тази групичка.
Е аз съм този човек. През целият ми живот съм била аутсайдер. Не знам защо. Не разбирам защо като завържа разговор в една групичка се чувствам все едно си говоря сама, защото никой не ме чува. Понякога хората ме питат "сама ли си говориш" и ми става неловко. Преди въпреки това бях общителна, но след провалени опити да се впиша започнах да чувствам страх.
Почнах да се срамувам като съм покрай хората. Винаги съм била срамежлива, но съм си поемала дълбоко въздух и съм го преглъщала. Може би проблемът е че имам тих глас и различни вкусове от всички останали.
Била съм тормозена в училище защото се отделям от всички. Понякога са ме питали дали имам проблеми с главата(аутизъм).
С времето стана по-зле, но направих нещо което до някъде ме спаси от депресията пред която бях. Направих си фалшив профил за 1 година. Преживях много хубави и лоши неща и разбрах каква бих била ако имам приятели. Нищо че всички ме изоставиха освен 2 момичета.
Имам 2 най-добри приятелки. Понякога ме водят при техни групички, но аз там въобще не говоря от страх. Дори вече най-добрата ми приятелка да ми казва да говоря просто не мога. Не знам за какво и като се притесня говоря несвързани глупости и най-добрата ми приятелка ми се сърди. Другата ми най-добра приятелка не би ми се сърдила защото тя има много теми за които да ми говори, но не мога да изоставя другата защото са сестри.
Тази година си направих фен профил на една певица и се присъединих в много чат групи. Първоначално бях самоуверена, но като хората почнаха да ме игнорират ми стана гадно. Понякога като игнорират някой аз му пиша, а понякога си мисля че не си струва защото те не биха го направили за мен.
Не знам какво ми има че всички да ме игнорират. Вече даже не искам много приятели, защото миналата година много хора от нищото ми се нахвърлиха. Мислех си че имам приятели, а то е било защото съм отличничка и са искали да преписват от мен. В момента понякога са мили с мен, понякога груби. Например един час ще ми се подиграват и говорят зад гърба, а друг ще са като "*името ми* виж това. ", "добре ли съм излязла на тази снимка? ", "може ли да се снимам от телефона ти? ", а следващият час "тя е дебела", "имам чувството че е луда", "защо очите и се кривят"(имам кривогледство и скоро ще нося очила).
Понякога най-добрата ми приятелка като сме на път да излизаме ми казва "съжалявам няма да можем да излезем" се чувствам тъпо. А още по-тъпо ми става като след отложена уговорка видя че е качила на стори как е навън с приятели, но я разбирам. Като съм с нея едва говоря, защото животът ми е скучен. Понякога дори и без да имаме уговорка като качи на стори как е с приятели ми идва да плача. Не знам защо ревнувам. Това става и с другата ми най-добра приятелка, но по-рядко.
А знаете ли кое е по-зле? Имам чувството че съм досадна, защото приятелките ми имат по-зает живот от мен и ми казват че са заети а аз продължавам да им пиша. Е от този месец вече с никой не си пиша защото ме е страх да не им преча и това ме кара да се чувствам по-депресирана защото съм 24/7 на компютъра и почти никой не ми пише.
Какво да правя? Не мога да живея така.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 82605d6ab8 |
|
2. Здравей! Момиче на 17 съм и имам същите проблеми. Сякаш аз съм го писала. Ще ти кажа какво мисля аз и общо взето какво мен ме успокоява в такива ситуации: и това ще мине! Животът е като колело, днес си на ниското, утре си на високото. Имай си цели и ще постигнеш много след това. Много е важно да знаеш какво искаш да постигнеш и в крайна сметка ще се заобиколиш от хора като теб желаещи същото. Не се депресирай, знам че е трудно, много пъти ще се отчайваш и няма да виждаш смисъл да продължиш, но точно тогава си напомняй, че някъде в бъдещето нешо те чака!
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 39fd5525a9 |
|
3. Не се притеснявай излишно и не анализирай поведението на приятелките си. Няма смисъл от това. Разбирам, че си ученичка. Сега е времето да изградиш характер и да определиш кои са твоите интереси. Запиши се на нещо, което искаш да научиш - шах, китара, спорт, танци, рисуване, ... Започни да се интересуваш по-активно от заобикалящата те среда - наука, политика, финанси, медицина, психология, готварство, ...Чети повече художествена литература, но не прекалявай с нея. Определи какъв е философският ти мироглед, доколкото е възможно. Предполагам, че и преди да получиш този съвет, си правила поне част от това. Няма как, след като станеш интересен събеседник, хората да те игнорират. Става въпрос за сериозните хора. Ти още си в училище, там подборът е твърде случаен, много от съучениците ти вероятно нямат интереси, отдалечаващи се от превратностите в животите на техни познати, клюки, завоюване на "по-горно" място в йерархията на готините в класа. Всичко това ще избледнее и ще изглежда напълно маловажно когато училището свърши. И аз бях в подобна ситуация в училище, но после си намерих средата. Трябва да се стремиш да станеш възможно най-самостоятелна. Животът е твой, не е на приятелките ти. Вземи се в ръце, не стой по цял ден на компютъра, прояви активност. Има толкова много интересни неща за правене, стига човек да не се е съсредоточил само върху настоящите си проблеми, все едно са нещо вечно. Приятелите сами ще дойдат, но трябва да има какво да им предложиш. И още нещо, по-добре не излизай с хора, с които предварително знаеш, че няма какво да си кажеш или те натоварват емоционално. Не си длъжна да се сприятеляваш насила с никого, без значение кой какво ти вменява. Успех!
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 450d8b02ce |
|
4. При мен е същото нещо, разбирам те напълно как се чувстваш и аз съм като теб, всакаш чувам себе си, и аз съм аутсайдер за всички, за групички без да знам защо ме отхвърлят и дори страня, напоследък почнах да ставам по мълчалива и срамежлива и започнах да ходя на места където няма хора за да се усамотявам защото ми е по добре, заради това и почти никой не ми пише а за излизане да не говорим незнам защо. Всякаш не съществувам :(
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 58f5d03e20 |
|
5. Хей,
Аз също съм така отчасти, даже доста добре те разбирам.
Знам, че сигурно вече са ти го казвали, но колкото и да звучи клише, наистина всичко идва от главата. От навиците на мислене и възприятие, които си си изградила в последствие на това или онова.. Гадното обаче е, че когато мине достатъчно дълъг период, че да си повярваш, после е трудно да погледнеш нещата от друг ъгъл. Свикваш, че си такъв, че такъв те приемат и така ще ти отговорят и не осъзнаваш, че сам се блокираш и затваряш в кръг.
Знам, че е лесно да се каже, но бъди по-смела. Вгледай се в себе си, забрави за останалите за малко.
Понякога помага и това да започнеш да мислиш малко негативно, за да си помигнеш да осъзнаеш сама границите на личността си и да свикнеш да ги защитаваш. (Само че дотолкова, че да не забравиш кой си, разбира се.)
Самочувствието идва, когато знаеш какво обичаш, знаеш защо го обичаш и нищо друго не ти трябва. Само трябва да започнеш да слушаш себе си и да си повярваш.
Винаги има неща, които са способни да ни разочароват, тайната е в разликата между градивната и деструктивната самокритика.
Всъщност всеки си има проблеми, страхове и комплекси, това дали ги крие чрез превъзходство и агресия, или се потиска и не е себе си, зависи от различни неща. Винаги има много скрито под повърхността, сигурна съм, че и приятелите ти не са най-уверени в себе си. Даже точно заради това се сформират групичките, после започва едно себедоказване.. Ако не те зачитат като равна, то, то е, защото се опитват да уверят себе си, че показват на останалите колко са силни и колко не им пука и не им се занимава с "по-слабите".
Но това е нещо естествено, особено в тийнейджърските години на себеосъзнаване. Не трябва да му се даваш и да се потискаш.
Така че, успокой се, дишай свободно и като се замислиш за това как не се чувстваш комфортно, си представи как и те са най-обикновени объркани хора, осъзнай колко си ценна сама за себе си и винаги горе главата!
Ще се наместиш, просто винаги има такива периоди, които, когато преминем през тях, ни правят по-силни и по-цветни. :)
Успех :))
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 305057c816 |
|
6. Трябва да повярваш в себе си. Прочети повече за това как да продаваш себе си в нета. Живота обича смелите и силните - искаш ли нещо, трябва да се бориш или си дисквалифицирана. Свиквай, бъди силна и ако се наложи мачкай ти - няма друг избор.
|
...
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 5a54bd99a1 |
|
7. Ами ти го каза.
На компютъра 24/7
Та това е самоубийство!
Плюс, в тая мода с приятелките е толкова елементарно и тъпо.
Никакви приятелки или приятели не ми трябват.
Достатъчно ми е, когато срещна познат на улицата, ако има за какво да разменим някоя дума, ако се случи и на кафе да седнем, но да търся приятели с които да си пиша, НИКОГА!
Ето една статия:
Учени алармират: Светът е обхванат от цифров аутизъм
Светът е обхванат от епидемия на цифров аутизъм, при който младите хора не са в състояние дълго време да общуват помежду си на живо и се оттеглят в социалните мрежи.
Това заяви пред световния икономически форум в Давос Андрей Куропатов – научен ръководител на лабораторията по невронауки и човешко поведение на „Сбербанк”, цитиран от БГНЕС.
Още през 1997 г. времето, прекарано пред екрана, започна да бъде сравнявано с времето, което използвахме за общуване лице в лице. От момента на появата на iPhone през 2007 г. „екранното време” на човека вече се увеличи на над 8 часа, докато времето за общуване стана по-малко от 2 часа.
Тази тенденция продължава да се засилва. А резултатът е „епидемия от цифров аутизъм”, алармира Куропатов. Ученият обяснява, че цифровият аутизъм е състояние, при което младите хора не са в състояние да поддържат продължителен психологически контакт един с друг и не се интересуват от вътрешния свят на другия човек. Хората стават заменяеми, защото човек спира да вижда качествата на всяка личност поотделно. „Даже по време на срещи хората предпочитат телефона, отколкото общуването с човека, с когото са дошли да се срещнат”, казва той.
Куропатов обяснява, че това има сериозни негативни последици върху психиката. Ако човек прекарва повече от 2,5 -3 часа на ден с телефона в ръка, у него рязко се повишават показателите на депресия и суицидни наклонности. Има хора, които при опитите си да преборят депресията „влизат” в телефона, за да се избавят от неприятните потискащи мисли.
„За голяма част от хората, обаче, стоенето в телефона предизвиква усещане за непълноценност, отчужденост, социално напрежение и т.н. В този смисъл социалните мрежи действат много болезнено”, подчертава Куропатов."""""""
Заключение,
забрави интернет и телефоните. Животът е навън.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
