Емоционални проблеми
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 602 пъти
Здравейте! Пише ви едно объркано и нещастно момче, което иска помощ.
От 8 годишен съм с надморено тегло. Хапвах повече, често и сладкиши и се стигна до там. Отнесох сума подигравки за това в класа ми до 4 клас. Доста неприятни деца, които ме тормозиха, защото съм доста интелигентно дете и бях наричан професор, зубър и тн. Това ме доведе до много проблеми и съответно много повече храна. По-големи момчета се шегува с мен и ме биеха. След 4 клас се изместих. В 5 клас вече бях в доста по-добър клас, но предишната ми среда ме беше направила ужасна версия на себе си: избухлив, заядлив и другите деца също отвръщаха със същото. Изпокарах се с повечето, но за радост си оправих отношенията с тях. Килограмите седяха, по физическо майтапи, бъзици. След 5 клас се записах да тренирам баскетбол, защото съм сравнително висок, а и вкъщи на почит е тичането и плуването, а бойните изкуства и културизмът(които са моите интереси) са определяни като нещо, което трябва да отиде в канала. На ба баскетбола - бъзици, подритвания и настъпвания като правим лицеви опори(аз не можех), а по време не тренировъчна игра ме караха да тичам накраяи не ми подаваха(беше едно безцелно тичане). На лагерите бъзици(ходил съм на 2), а мен ме беше страх да се защитя, за да не набият. 2018 година. На почивка сме с наше приятелско семейство. Те са с техни приятели. Имат две деца - момиче(на моята възраст) и момче(тогава на 19 години). Любов. За пръв път се влюбвам истински. Виждам се пред огледалото. Висок съм 170 сантиметра, а тежа 85 килограма. Коремът ми 110 сантиметра. Отвращение.
Вече съм навършил 13 години(21 юли е).
Майка ми ми предлага да почна диета зоната. Нямам хал хабер от правилно хранене и тренировки. Яденето беше като за мишка, а аз се убивах от кардио. Свалих много, ама много мускули. От 85 се стопих на 73 за месец. Дойдоха ни роднини на гости. Майка ми не спира да се хвали, колко съм отслабнал. Не се чувствам ОК. Дойдоха ни семейни приятели на гости - същото унижение и похвала в едно.
Август 2018 година. Не можех и една лицева опора с колена опрени в земята. Унижение. Амбиция. Ама здрава амбиция! Започнах да се интересувам, да чета и се да се образовам! Всичко започна с ясната цел да се науча да правя лицеви опори. В учлище ме биеха на канадска. 3 месеца мъки, пот и надежда, за първото повторение, дори си записах датата. За коледа ми купиха първите тежести. Бяха дъмбели със сменяема тежест. Радост. Направих си тренировъчен сплит, който си пазя и виждам колко съм надградил знанията си. Баща ми обяснява колко е вредна болеста *фитнес*. Интерес. Почна да ми носи удоволствие потта и вдигането на тежести. Човешко удоволствие. Юни 2019 година. Купих си ластик и започнах да тренирам на лостове. Ентусиазъм. Исках да науча да се набирам. Покрай изпитите качих доста килограми. Бях стигнал 90 до към края на годината. Казах си: няма лошо, ще ги сваля. През цялото това време се чувствам гадно(от началото на историята). Ходех на лостове и карах колело. Следях калории, макроси. Първи месец - 3 загубени килограма. 8 сантиметра от тялото. Разширен гръб, вече мога да правя кофички. Радост, виждам надежда в тунела. Баща ми няколко пъти ми е дърпал от чинията. Караме се че взимам хранителна добавка протеин. Август 2019. Почивка. 2 качени килограма. Искам да се върна към своите навици. Нашите за пореден ден искат да вляза в зоната и скоростно да отслабна. Разправии. Загубих 1 месец, заагубил надежда от всички разправии, дърпания от чинията. Първи учебен ден. Нов клас. Елитна гимназия. Нова амбиция за режим и тренировки. Дърпане от чинията. Разправии. Гадно чувство. Дупка. Интересувам се за депресията. Може би съм болен от хронична депресия. Ноември 2019. 5 килограма за 2 седмици. Нова загуба на надежда. Празници. Мряза ги. 2020 година. След нова година вече съм 98-100 килограма. Опит за чисто начало. Разправии вкъщи. Неразбраност. Нова загуба на надежда. Не искам да правя нищо. Посещавам психолог. Вече ходя на кик бокс.
Имам отчаяна нужда от помощ
последната година и половина страдам от апатия, отчаяние, а може би дори от депресия.