Споделена история от Тинейджърски |
Още една банална история - обичам учителката си
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 762 пъти
Здравейте! Знам, че тук е пълно с подобни истории. Знам че веднага някой ще започне да ме обижда. Но имам нужда да споделя това, защото ме мъчи от 3 години. Харесвам учителката си ( Да, Ха-ха-ха. Започнете с обидите си - Сега). Историята е следната : преди 3 години се преместих в гимназията. Първият ден, първият час, се запознах с тази г-жа. Тя дойде, представи се, но не съм и обърнала внимание. Чак 2 срок започнах да я харесвам - та до днес. Може би 2 г и половина. Не знам какво ми става, но когато я видя и започвам да треперя, не мога да я гледам в очите. И не знам защо. Преди 3 дни имах РД. Планирах го още от декември. Защото знаех че тогава нямаме час при нея и мислех и премисли всички сценарий в главата си. Когато дойде този момент просто не можех да отида, цялата треперех и просто щях да припадна. Тогава ( благодаря на моята приятелка, ако не беше тя... ) една съученичка видя че не искам да я извикам и я извика тя. Госпожата дойде, отидох, тя ми пожела разни работи, стисна ми ръката. Повярвайте този момент го чакам от толкова много време. Да докосна нейната ръка. БОЖЕСТВЕНО!!! Тогава не бях на 7-то небе а на 78 небе. Просто невероятно чувство!
Когато сме в час, постоянно я гледам влюбено, и подяволите тя все още не знае как се чувствам. Тя също ми хвърля погледи, но сърдити ( не думата не е точна, по-скоро, погледа и показва безразличие) но повярвайте ми, този поглед ме убива. Както и усмивката и. Господи тази усмивкаааа, тя ми е всичко. Бих направила всичко за нея. А гласът и е сякаш е ангелски. Понякога си мисля, че е някой ангел паднал на Земята. Постоянно искам да сме само двете.. Вкъщи имам такива сценарий. Казвам си отиваш и го правиш. И накрая като я видя, стомаха ми се свива, сърцето ми бяга от тялото ми. И този поглед, той ме убива
Дори ходя на консултации ( единствено аз)... успеха ми по български се качи драстично. Даже за да и привлека вниманието, правя какви ли не глупости, само и само да ме погледна с този поглед или да ми се скара. Но тя не разбира. Моите приятели казват недей, не и казвай! Тя има семейство ( тя мисля че има само мъж, - полицай) каква ирония.
Но аз искам да и призная. Страх ме е от това директорката да не разбере, но вече има такъв случай на ученик- учител и учителя е още на работа. Явно няма проблем с това нашата директорка. Между другото ме тормози факта, че ще загуби работата си и то заради мен ( ако се разбере че я обичам). Съжалявам не мога да си формулирам изреченията, когато мисля за нея и в момента не знам какво пиша.. Не знам. Бих ви помолила за съвет какво да направя за да им привлека вниманието. Да се отлича от тълпата. Не знаете каква е мъка. По цяла нощ и цял ден мисля за нея. Мислих да запиша като порофилиращ предмет бълг, защото ще прекарваме още повече време заедно, но нямах възможност. Моля помогнете, не издържам. Преди да ме обиждате се поставете на мое място. Да обичате човек до безсъзнание, да е до вас, да го виждате всеки ден, а да не можете да го докоснете... Умираш бавно всеки ден
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 5f351853d4 |
|
1. Не искам да те съдя и да ти се карам.
Не искам да бъда и на твoе мястo, нo oт все сърце ти съчувствам.
Не мoга да ти дам съвет.
Не мoга дoри да бъда сигурен дали тoва, кoетo пишеш, е истина или не
Нo мoга да ти кажа, че умееш да пишеш. Имаш уникален талант да се изразяваш с думи и текстът, кoйтo си написала, е трoгателен. Вярнo, граматиката ти е "две изречения - три грешки", нo тoва е пoправимo. Мислила ли си да се залегнеш да учиш пo-сериoзнo пo български език и литература? Така хем ще придoбиеш пo-рафинирани умения, хем ще спечелиш тoчки пред, хм... препoдавателя си пo български.
|
|
